Членове й обработват над 533 хиляди декара земя. Над 1500 работни места осигуряват членовете й

В Асоциацията на българските зърнопроизводители, която е със седалище в Генерал Тошево, има членове от шест от осемте общини от областта. Регистрираните членове обработват над 533 хиляди декара земя.

„Основната причина, която сплоти и създаде възможност да се създаде НАЗ през 2006 г. бяха протестите във връзка с неизпълнението на задълженията на правителството за предоставяне на безакцизно гориво на земеделските производители”, припомня председателят й Стелиян Стоянов.

Според него, агротехниката, мишинният парк, оборудването за зърнопреработката и съхранението на земеделска продукция на територията на Добруджа, оборудването за овцевъдството, свиневъдството и млечното животновъдство все още за членовете на асоциацията са в частично изпълнение на определени проекти. Същото е в овощарството и зеленчукопроизводството. „Част от нашите членове имат развито и зеленчукопроизводство, и овощарство, и животновъдство, не са само зърнопроизводители, но истината е, че, благодарение на зърнопроизводството, благодарение на това, че зърното е борсова стока и е трудно да се намеси който и да е от правителствените органи от която и да е власт в тази страна, дава възможност, излизайки на външния пазар ние да имаме продукция, която да е с борсова цена и, независима от  властови фактори”, коментира Стоянов.

Асоциацията помага с информация, за вземане на правилни решения, използване на научен и експертен потенциал. Изпитването на поредица хибриди и сортове на световните производители, както и препаратите за растителна защита, са част от работата през всички тези години на членовете й.

В асоциацията се цели създаване на благоприятна среда за професионално общуване, без значение на големината на стопанството. Всички са с редовна земеделска регистрация. Над 1500 са заетите работни места в стопанствата на членовете на  асоциацията. Почти ежедневно се обменя информацията между ръководството на националната асоциация и членовете на асоциацията.

„Ние се подготвяме за изпълнението на т.нар. нови правила в Общата селскостопанска политика. В тази връзка новото е, че водим разговори с няколко мултинационални компании, особено във връзка с азотфиксиращи култури. Целта не е производството, а намиране на пазар за тази продукция. Задължавайки ни да произвеждаме такива култури, ние още отсега знаем, че ще имаме проблеми с пазара. По същия начин говорим и за общи доставки”, посочи Стелиян Стоянов.

Асоциацията на българските зърнопроизводители си е поставила за цел да засили вътрешната експертна помощ на членовете в сдружението с цел те да получават достатъчно навременна информация, за да могат да вземат правилни управленски решения. „През тези осем години, откакто сме членове на НАЗ и като учредители сме вземали координирано участие в решенията. Естествено, не само добри неща са се случвали. По-скоро добрите неща са се случвали, благодарение на проблемите, пред които сме били изправяни по отношение на условията за нашата работа и нашия бизнес.  На този етап ние имаме трудности, които споделяме и ще ги казваме навсякъде, докато те не получат своето решение. Защото те стоят пред развитието на земеделието като цяло у нас, а също и в област Добрич”, каза Стоянов. Той посочи като пример трудностите при очертаването на площите, орязаните площи в допустимия слой, недостатъчното специалисти, особено в Добруджа. „В нашата област съотношението на специалисти, спрямо обработваемата земя е в пъти по-малко в сравнение с други области. На последния семинар в Пловдив поставихме сериозно въпроса на министър Десислава Танева, защото за нас проблемите в администрацията, очертаването на една по-голяма  община от 700-800 хиляди декара земя с много стопанства създава доста големи трудности. Това е един от въпросите, които сме поставили сериозно и смятаме, че той трябва да получи разрешение”, подчерта Стоянов.

Друг въпрос, който, според асоциацията трябва да бъде решен, е проблемът със земеделското гориво. Сегашната форма с използване на ваучери, според Стоянов, е много бюрократично и отказва дребните производители, които са с по-малко земя, да участват. Документите, които трябва да подготвят, щяха да струват повече, отколкото парите, които щяха да получат за гориво, посочи Стелиян Стоянов.

Той алармира още, че българските цени са почти винаги най-ниски в Черноморския регион, за да може да се търгува. Като се прибави и допотопната пристанищна инфраструктура, това оказва изключително сериозно негативно влияние върху пазара и добрата реализационна цена, която искаме да получим, коментира председателят на АБЗ.  Същевременно фермерите са поставени пред много сериозен проблем – натиска за премахване на съществуващите обеззаразители. От 2015 г. те няма да могат да се ползват на пазара. Според Стоянов, в случая натискът е от големите мултинационални компании. И, ако Министерството на земеделието и храните не вземе много сериозно отношение по този въпрос, не само, че продукцията ще се оскъпи, но и от догодина ще има много голям проблем със сеитбата, счита Стелиян Стоянов. Той посочи като сравнение това, че румънското правителство реши този въпрос, макар и частично, но обеззаразителите се ползват както и досега.

„След премахването на ДДС тази година върху зърното ние изчисляваме, че сме получили над 30 лева по-малко приход на декар. Това е ресурс, който държавата като привилегирован играч застана от едната страна и остави бизнеса сам да се оправя. В резултат на това ние ползвахме с 20 % по-малко ресурс и приходите ни са с 20 % по-малко. Да не казваме, че всичко купуваме с ДДС”, посочи Стоянов.

Друг проблем, който той поставя са изоставените горски и полезащитни пояси, които в голямата си част се самозалесяват и навлизат в земеделските площи, също са много голям проблем за нас. Налага се, и някои фермери вече са започнали да го правят, да закупуват машини, с които сами да си подготвят и освобождават площите от т.нар. самозалесила се горска площ.

Към всичко това се прибавя изключителната безнаказаност, с която се краде земеделска продукция от полето. Веднъж плащаме данъци, втори път плащаме на охранителни фирми, трети път – сами ги пазим и т.н., коментира Стоянов.

Според него, все още има и недостиг от необходимия ресурс за едно нормално балансирано хранене, торене на растенията, защото това предстои, независимо, че в момента на база ниската себестойност, която имат родните производители, основно от ФРЗ и някои други консумативи, имат възможност да продаваме тази продукция. Но, това няма да е още много дълго. Ние сигурно ще трябва да намерим и тук някакво решение, защото съвременно и силно земеделие без балансирано торене е невъзможно, посочи председателят на АБЗ.

Той коментира и размера на рентите, които се изплащат в Добруджа. „Констатацията при нас е болезнена, че ние се обезкървяваме с високи средства, които се плащат. В Добруджа се получават над 100 млн. лева субсидии, а се плащат 300 млн. лева ренти”, посочи той.

Освен това, пазарът на съпътстващата продукция – животинска, плодове, зеленчуци и т.н., е малък, тъй като вносът срива родното производство. Това, което искаме да се консумира – българското производство с по-малко химикали и други консерванти, не може да се случи, защото се води социална политика, с която се внася евтина продукция, а българското производство не може да се развие. „Ние през годините имахме възможност да се движим свободно в Европа и света, за да видим, че страните, които поддържат земеделието си, го поддържат като консумират продукцията си. В една Португалия, независимо че не е толкова силна земеделска държава, е забранено да се консумира замразено месо, консумира се изключително прясно и охладено месо, което дава възможност и на производителите в страната постоянно да произвеждат и да предлагат такава продукция”, посочи Стелиян Стоянов.

Той посочи, че асоциацията и нейните членове са съпричастни на развитието на Добруджанският земеделски институт – Генерал Тошево. „Имаме добри отношения и връзки, работим заедно. Теоретично и практически, за нас Добруджанският земеделски институт е възможност за развитие на агробизнеса в Добруджа като еталон за България. Проблемите във връзка с института са от организационен, технически и най-вече финансов аспект. Възможността да навлизат скъпи семена, особено от пшеница и слънчоглед в нашата страна, ще оскъпи допълнително нашето производство. А, селекцията, която има институтът, научният потенциал, особено за агробизнеса от Добруджа, е от голямо значение. НДТ