Наричат
го още Суха Коледа, Малка Коледа или Кадена вечер. На този ден свършват
четиридесетте дни Коледни пости. Според народното вярване, на Игнажден започват
родилните мъки на Божията майка и на Малка Коледа се ражда младият бог, но за
това е съобщено на следващия ден.
Важна
роля в народната традиция на Бъдни вечер играят т. нар. бъдник и трапезата.
Бъдникът е специално избрано тригодишно право дърво, което трябва да е отсечено
в гората от момък. То се носи у дома и с него се пали огънят в празничната
вечер. Вярванията са, че бъдникът поддържа огъня през цялата нощ в огнището. На
трапезата се подреждат само постни ястия, чийто брой е нечетен и е най-малко
седем. На този ден, според традицията, стопанката е замесила обредния хляб "боговица"
в ранни зори, а девойките са направили колаци за коледарите. В питата се слага
и пара. Вечерята започва, след като най-възрастният мъж прекади три пъти
трапезата, всички помещения, двора и стопанските постройки. Това е първата
кадена вечер. На празничната трапеза се сяда рано, за да узрее житото рано.
Оставя се място и за починалите. След като стопанинът разчупва и раздава на
всеки по парче от питата, момите запазват първата хапка и вечерта я слагат под
възглавницата си. Вярва се, че ще сънуват за кого ще се омъжат. Този пък, на
когото се падне парата от питката, ще бъде здрав и богат през цялата година.
Трапезата не се вдига цяла нощ, за да се нагостят и починалите, които, според
поверието, на този празник се връщат по домовете си. В днешно време бъдникът е
заменен от коледното дърво, като днес хората вярват, че колкото по-богато
украсена и красива е елхата в дома ни, толкова по-успешна ще ни е годината. На
празничната трапеза трябва да има - освен питка с паричка, орехови ядки, чесън,
мед, зелева чорба с праз, сарми с кисело зеле и ориз, яхния с маслини, сухи
чушки с булгур, зрял боб, тиква, ошав, варено жито.