В полунощ след Бъдни вечер тръгват коледарите,
които обикалят от къща на къща и пеят за здравето на стопаните и
добитъка. Те са млади ергени, като водачът им е наричан станеник, когото
са избрали още на Игнажден.
Той е най-опитният от всички, познава добре песните и ритуалите. Домакините, чийто дом са посетили коледарите, им се отплащат щедро и ги даряват с колачета, сланина, сушени плодове, орехи, пари. С част от събраното на следващия ден коледарите си устройват угощение. Друга част продават и даряват парите за църквата, училището или читалището. Според народните вярвания, от този момент до Йордановден са Мръсните дни. Народът ги нарича още погански или вълчи нощи, защото от 25 декември до 6 януари границата между земята и небето изчезва. Разделението между този и онзи свят временно се заличава. По време на поганските дни духове на умрели идват в света на живите. Битува страхът, че някой от тях може да си хареса човек от фамилията и да го отнесе със себе си. Вярва се още, че на Коледа небето се отваря и всичко в един миг светва. Това обаче могат да видят само праведниците. На Коледа човек може да си пожелае каквото поиска, желанията се сбъдват. НДТ