ПО ВРЕМЕ НА БЕДСТВИЯ РАЗБИРАМЕ, ЧЕ ХОРАТА НОСЯТ ДОБРОТО В СЕБЕ СИ

 Севдалина Мавродиева-Нейкова – ръководител и хореограф на зонална танцова организация “Алексия”, пред НДТ

- Отива си 2014 година. За “Алексия “ тя беше и много успешна, но и много трудна.

- Много трудна година. Но иска ми се първо да кажа нещо хубаво, преди лошите неща, които ни се случиха. Най-важното, онова, което беляза нашия юбилей, е мюзикълът “Царят лъв”, който с много любов, с много старание, с много родителска намеса и детски труд успяхме да създадем. Направихме седем прекрасни представления в Добрич. До последно залата беше пълна с публика, щастливи хора, разплакани хора, развълнувани. Интересното, което установих, след като направих мюзикъла, е, че когато ние празнувахме 20 години “Алексия”, всъщност филмчето празнуваше 20 години от създаването си, т. е. “Царят лъв” също е на 20 години. Това искам да запомня от тази година.

- “Алексия” пострада много сериозно от наводнението през юни. Как се справихте с последиците?

- Много сериозно пострадахме. Всичко беше изкъртено до тухла. Вероятно Господ ни е спуснал това, за да разберем колко приятели имаме около себе си. Защото, работейки с много хора, с много деца, аз лично не съм си давала сметка от колко хора съм заобиколена и това са хубави хора. И действително, по време на такива случки разбираш кой е до теб и че хората носят доброто в себе си. Въпреки трудните времена, в които живеем - кризи, недоимък и проблеми, се оказва, че хората носят доброто в себе си.

- За разлика от много други пострадали, които се оплакваха, търсеха помощ чрез медиите и по други начини, вие се справихте сами.

- По никакъв начин не търсихме помощ. Помощта дойде на крака. Първият човек, който реагира, беше Младен Матеев, който в случая беше до нас. Това, което мен най-много ме радва, е, че още на следващия ден родители на децата, включително и деца, дойдоха да чистят, да помагат, даряваха средства, за да можем бързо да се справим. И реално ние за три месеца успяхме да си стъпим на краката. Хубаво е, че не прекъснахме дейността през тези три месеца. Школата беше изместена в една къщичка, която ни предостави г-н Матеев. Това са три месеца на една равносметка, естествено, свързани и с много нерви и проблеми. В такива моменти съветът ми е да не хленчим. Защото българите наистина имаме много проблеми и като че ли зациклихме в едно хленчене и оплакване. Напротив – трябва да се обединяваме, с общи усилия - в името на нашите деца, да се трудим много и да преодоляваме проблемите.

- През юни за първи път организирахте отворен шампионат „Данс купа Албена”. Разкажете за него.

- Парадоксалното е, че аз бях на върха на щастието и на дъното на отчаянието в един и същи ден. Защото, реализирайки този проект, аз бях със 170 деца в хотел “Добруджа” в Албена, когато разбрах, че всъщност базата ни е наводнена. Това се случи в един и същи ден. Самият шампионат се получи невероятно. Условията, които поставихме, ни доведоха много участници от различни страни. Федерацията по спортни танцови дисциплини беше зад гърба ни, с много голяма помощ. Спортната зала беше украсена по един страхотен начин. Мероприятието се предаваше онлайн, гледало се е в няколко страни. Следващата година ще имаме повечко опит. Не можете да си представите чувството, когато аз бях с децата в хотела и знаех, че поне 10 от тях няма в какъв дом да се върнат. Защото техните къщи също бяха наводнени в този ден. По никакъв начин децата не разбраха, че ние имаме проблем. Успяхме да се мобилизираме, каквото и да ни костваше, да приключим с мероприятието подобаващо, да наградим всички деца, всички да изпратим щастливи. И после - три месеца ходене по мъките.

- С Вас винаги си говорим за успехите на “Алексия”, на децата, които танцуват в школата. Разкажете сега за успехите на Вашия син Радо Нейков, който се занимава с плуване?

- Аз винаги съм се чувствала виновна, че гледам толкова други деца и все не ми остава достатъчно време за моето. Опитвам се да се справя с двете неща едновременно. Най-важното за мен е, че той е първолак и се справя чудесно в училище. Нямала съм болната амбиция - нито аз, нито съпругът ми Веселин Нейков, непременно да се случат нещата. Но, явно генетично Радо носи някакъв заряд и потенциал, имайки предвид, че и двамата му родители са спортисти. От там нататък всичко друго е плод на страшно много труд. Той плува всеки ден, в някои дни двукратно. Заслужи медалите, които си спечели. В рамките на България печели първи и втори места, в Румъния - на европейски открит шампионат, стана пети, което е много голям успех, имайки предвид, че навън плуването е много развито. 

- Какво предстои през 2015 година, какви са плановете Ви?

- Спортният календар вече е готов. Естествено, ще има  шампионат, ще има големи концерти. Дарени са спорнорски средства за костюми на школата, с които ние ще направим Бал на цветята. Това ще е един много красив спектакъл, с участието на детски градини. Това ще е първото, което ще видят любителите на танца за Цветница. След това ще имаме няколко участия на шампионати, включително и на световен. Иска ми се “Царят лъв” да излезе от рамките на Добрич, живот и здраве, може би това ще се случи.

- Какво е пожеланието Ви към добричлии?

- Ние приключихме сезона с четири огромни коледни концерта. Бяха много хубави, много пищни. От 20 години наблюдавам начина, по който хората влизат на концерти. Хората като че ли са малко затворени в черупките си, затворени в себе си, с много проблеми. Усещам това като народопсихология. Искам да пожелая на всеки да намери доброто в ежедневието. Да се усмихва повече. Да се радва на децата си, защото са уникални, красиви, талантливи и чудесни. Все по-малко време имаме за тях. Да обръщаме внимание на децата си и да се обичаме. И естествено - здраве!

Разговаря Мариела БОНЧЕВА

Ако искате да прочетете специалния коледен и новогодишен брой на НДТ - предлагаме линк за свалянето му:

http://dox.bg/files/dw?a=2d8ac9e128