В
първия ден на новата година църквата почита паметта на св. Василий Велики. В
народния календар Васильовден се нарича Сурваки - заради обичая сурвакане.
Според традициите, децата обикалят къщите и с дрянови сурвачки пожелават здраве
и благоденствие на стопаните и на къщата. Домакините даряват сурвакарите с
кравайчета, сушени плодове, дребни пари и лакомства. С пожеланията си
сурвакарите трябва да прогонят нечистите сили, които върлуват по време на Мръсните
дни и да предпазят хората от тях.
Празничната
трапеза на Васильовден е богата и блажна. Сред задължителните блюда са свинска
пача и петел или пуйка. Пече се и баница или пита с дрянови късмети. На масата
се слагат орехи, мед, жито и ошав. Задължително трапезата се прекадява с тамян,
за да се прогонят злите духове. Смятало се, че това време на годината е
най-подходящо за предсказване на бъдещето и на този ден се извършват някои
гадания.
Вярвало
се е, че ако ядките на орехите са едри и здрави, то през цялата година семейството
ще е здраво.
В
някои райони нарязват на дванадесет колелца кромид лук, който е каден, слагат
сол на всяко и ги наричат на всеки от дванадесетте месеца. На сутринта
проверяват: ако солта от колелцето се е стопила, то този месец ще бъде
дъждовен, ако не е, времето през този месец ще бъде ясно и сухо.
Около
огъня или трапезата се гадае за предстоящи сполуки през Новата година. Този,
чиято пъпка от дряна пукне и отскочи най-високо, ще бъде здрав през годината.
Кихне
ли някой, приема се за добър знак и на името на кихналия се нарича първото
родено напролет домашно животно. С вода, в която е натопен дрян, моми и жени
мият косите си, за да са здрави и лъскави. НДТ