Точката е докладвана от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, която информира колегите си, че Европейската комисия е замразила на 3 юни т.г. плащанията по две от осите на ОПРР за: "туризъм" и за "градско развитие". Европейските одитори са установили шест типа нарушения в процедурите по избор на изпълнители при 33 проекта, които са финансирани с европейски средства. Сред проектите, при които са установени нарушения е и този за интегриран градски транспорт на гр. Бургас.

От Доклада на регионалния министър става ясно, че плащанията в размер на 133 млн. лв. към изпълнителите ще бъдат за сметка на държавния бюджет. Пред колегите си Лиляна Павлова обаче заявява, че България няма да загуби тези средства, защото те щели да бъдат инвестирани в други проекти. Конкретните проекти не са отбелязани в стенограмата от заседанието. "Тези почти 133 милиона лева плоска финансова корекция, която ние налагаме по проектите, те не се губят за България, защото ние ги връщаме обратно в програмата и те ще бъдат инвестирани в други проекти, които сме избрали като резервни проекти, които да бъдат финансирани. Това са проекти за градска среда, за градски транспорт, те са чакащи, готови са за реализация и могат да бъдат изпълнени в рамките на 2015 г. и по този начин, всъщност, реално ние средства от програмата няма да загубим", заявява Павлова на заседанието на МС.

С друга част от изказването си Лиляна Павлова на практика опровергава българския европейски комисар Кристалина Георгиева. На 4 декември в Брюксел, в присъствието на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер и на премиера Бойко Борисов, заместник-председателят на комисията и комисар по бюджета Кристалина Георгиева съобщи, че "замразените евросредства за България по ОП "Регионално развитие" тръгват отново". От Доклада на регионалния министър, приет на заседанието на 22 декември, става ясно, че размразяването на ОПРР все още не е факт, а ще стане възможно, едва след като България се съгласи на наложената от ЕК "плоска" финансова корекция. "Налагайки плоска финансова корекция по тази оперативна програма, изчиствайки нивото на грешка – това е и последната стъпка от процеса, с който ние завършваме процедурата по спазване на изискванията на ЕК, за да може през януари месец ЕК да възобнови, да размрази изцяло плащанията по ОПРР, какъвто ангажимент бяхме поели пред нашите европейски партньори, изчиствайки системата, налагайки плоска финансова корекция", заявява Лиляна Павлова пред колегите си министри.

През септември месец т.г. и служебното правителство на проф. Георги Близнашки прие идентично решение за налагане от ЕК на "плоска" финансова корекция на България в размер на 152 млн. лв., за да стане възможно възстановяване на плащанията по изцяло замразената Оперативна програма "Околна среда" 2007-2013 г. Брюксел спря плащанията по ОПОС в края на 2013 г., заради установени серия от нарушения на обществени поръчки в периода 2010-2013 г. Както при ОПРР, така и по ОПОС, въпреки, че са извършили нарушения, изпълнителите на проектите (в повечето случаи общини) си получават парите, но вместо европейски средства, те са за сметка на държавния бюджет. Служебните вицепремиери Екатерина Захариева и Илияна Цанова, както и служебният министър на околната среда Светлана Жекова също твърдяха, че парите няма да бъдат загубени, а сумата от 152 млн. лв. ще бъде прехвърлена към резервни проекти. До момента обаче няма информация това да е направено, както и Европейската комисия да е приела тази идея на българските власти.

Една от първите стъпки на служебното правителство "Близнашки" бе да възобнови плащанията по ОПОС и ОПРР със средства от държавния бюджет. Правителството на Борисов също продължи практиката да плаща на общините с пари от бюджета по ОПРР. За целта се наложи и актуализация на държавния бюджет за 2014 г. Въпреки информацията, че България ще получи до края на 2014 г. 800 млн. евро по размразената преди месец и половина ОПОС, това не се случи. ЕК е възстановила около 400 млн. евро, стана ясно преди две седмици от изявления на членове на кабинета.

Дори и Брюксел да се съгласи 133 млн. лв. по ОПРР и 152 млн. лв. по ОПОС да бъдат пренасочени към резервни проекти, тяхното изпълнение трябва да приключи преди края на 2015 г., когато изтича програмния период. Анализ на причините за налагане на финансови корекции в стария програмен период 2007-2013, представен по-рано тази година, показа, че 3/4 от нарушенията са именно при двете ОП "Регионално развитие" и "Околна среда", в които бенефициент е основно местната власт. До края на 2013 г. по двете програми са били наложени корекции в размер на 36 млн. лв. за ОПРР и 92 млн. за ОПОС. Като се добавят и двете "плоски" финансови корекции от септември и декември, общата сметка показва, че заради нарушения при обществени поръчки – България е санкционирана по двете оперативни програми с общо 413 млн.лв. (169 млн.лв. по ОПРР ; 244 млн.лв. по ОПОС).

В началото на 2015 г. се очаква България да приеме налагането от ЕК на финансова корекция и по Програмата за развитие на селските райони и директните плащания по земеделие. Преди две седмици министърът на земеделието Десислава Танева съобщи, че под формата на глоба България ще загуби със сигурност 120 млн. лв. Причината отново е проблем с обществените поръчки, неефективната работа на системата по идентификация на земеделската земя и средствата, които са раздавани за медийно отразяване в мандата на бившия министър на земеделието Мирослав Найденов. За разлика от твърденията на отговорните по управлението на програмите за "Регионално развитие" и за "Околна среда", че средствата по наложените "плоски" финансови корекции има шанс да не бъдат загубени, министър Танева призна, че 120-те млн. лв. глоба ще е изцяло за сметка на данъкоплатците. По-сериозният проблем е, че Европейската комисия е поискала от Министерството на земеделието налагане на финансови корекции в общ размер на колосалните 500 млн. лв. България все още има право да обжалва първоначалното становище на европейските одитори, но практиката досега показва, че в повечето случаи това няма особен ефект.

Една от мерките, които България трябва да предприеме през стартиралия вече програмен период 2014-2020 е изготвянето и приемането на изцяло нов Закон за обществените поръчки, който да бъде съгласуван с ЕК и да осигури пълен мониторинг и контрол в реално време на провеждането на процедурите по избор на изпълнители на проектите, които се финансират със средства от европейските фондове. Законопроектът за електронизация на обществените поръчки трябваше да бъде представен още преди два месеца, но за момента министърът на икономиката Божидар Лукарски, чието ведомство е водещо при изготвянето на нормативната база, успява да формулира единствено намерения това да се случи.  http://news.bgnes.com