Всеки от нас, без да се замисли, би възкликнал: “Разбира се, че е прилично!”- и ще бъде прав. Невинаги обаче е било така. И не навсякъде...
Имало е времена, когато американските индианци са смятали белите хора за
безсрамни, защото под панталоните си били... голи. Самите индианци
носели под панталоните набедрена превръзка. Изобщо панталоните не
спасяват от голотата, доколкото “разсъблечен” и “гол” са съвършено
различни неща. Древните римляни смятали панталоните за непростим разврат. Самата дума
bracatus - “носещ панталон”- означавала едновременно “чужд” и “изнежен”.
През цялото Средновековие в модата на панталона се борели две тенденции
- скромност и брутално желание за мерене по размерите на мъжкото
достойнство. Компромисно решение станал панталонът, обтягащ гениталиите
до най-малките анатомични подробности, прикрити отгоре с кафтан. При
това периодически ту прекалено дългият кафтан се смятал за позорна
женска дреха, ту прекалено късият - за разврат на границата на
содомията.
Доста дълго време било прието гениталиите под панталона да бъдат
прикривани с калъфи - гулфики. Те не само предпазвали скъпоценните мъжки
части от всякакви превратности /например от убождане с шпага/, но и
подчертавали размера им.
През ХVIII и началото на ХIХ век на мода били прекалено тесните
панталони - лосини /от кожа на лос/. Обличали ги само мокри и те
изсъхвали направо върху тялото. Това по-скоро напомняло изтезание - в
сух вид лосините ставали безумно тесни и да се ходи с тях било мъчително
болезнено. Но красотата изисквала жертви и мъжете героически понасяли
всички мъчения. В резултат на това много офицери например страдали от
претъркване на кожата, но не се предавали.
Чак до ХIХ век приличните мъжки панталони се връзвали на хълбока. И за
да може мъжът да уринира, трябвало да ги смъква чак до коленете си.
Практично решение на проблема било дадено в началото с демократичните
модели панталони. Междинен вариант бил така нареченият матроски катинар -
две закопчалки отляво и отдясно. При разкопчаване се образувал широк
отвор, който лесно можел да се разтвори. Явно идеята да се постави
закопчалка на най-интересното място се струвала прекалено безсъвестна
дори на грубите матроси.
През целия ХIХ век панталоните с обикновено закопчаване постепенно се
измествали от най-различни други варианти. Изглежда срамежливостта била
преодоляна в момента, когато панталоните станали достатъчно широки, а
закопчалката вече не изглеждала предизвикателно. Въпреки това костюмът с
фрак още дълго време изисквал традиционен панталон със странично
закопчаване. Такъв модел панталон може да се носи в тържествени случаи
до ден днешен, но само с фрак.
Последното усъвършенстване на закопчалката станало през 1926 година,
когато измислили да сложат на джинсите цип. Злите езици казват, че
именно благодарение на бързата и надеждна работа на това устройство била
извършена сексуалната революция. Сигурно така е било. А може би не... http://www.blitz.bg