Досега за милионите претендираха 34-ма българи на възраст между 7 и 88 г. от 8 града и 3 села в България.

“24 часа”

ги издири

през 2012 г.

Един от тях не дочака парите и почина миналата година.

“Много сме благодарни за всичко, което направихте за нас. През лятото на 2014 г. най-после изпратихме документите на всички наследници от България. Сега чакаме. Нямаме представа как ще се развият нещата. Надяваме се, че наследството е под контрол”, каза вчера за “24 часа” един от българските претенденти, Младен Карпулски.

Друг от тях - адвокат Елеазар Плахаров от София, пратил родословно дърво на фамилията, което доказва родствените им връзки с Мери Петроф. “Надявам се това да помогне”, казва Плахаров.

Искът от страна на българските претенденти е подаден в районния съд в окръг Медисън, показа справка на “24 часа”.

Претенцията обаче вероятно ще бъде оспорвана от появилите се двама американци, които твърдят, че са роднини на родителите на Мери и Ан - Атанас и Неда Петрови от ловешкото с. Казачево. Най-вероятно обаче съдът ще намери за основателни само претенциите на Ребека, защото Стив е потомък на друга фамилия Петрови, показва ново разследване на “24 часа”.

Атанас и Неда

пристигат в

Америка

на 23 юни 1912 г. с кораба “Кампания” от Ливърпул. По онова време Атанас е на 30, а Неда - на 22 г. Двамата току-що са се венчали. На 21 юни 1914 г. се ражда дъщеря им Мери, а на 14 ноември 1917 г. - по-малката - Ан. Бащата Атанас работи в мелница, а жена му Неда върти къщата и гледа децата. С много усилия и лишения през 1930 г. фамилията успява да построи малка къща - около 110 кв.м. на ул. “Бентън” в Гранит Сити, Илинойс. Тъкмо на този адрес семейството е записано в регистрите по преброяването на населението през 1940 г. Там Атанас фигурира като работник, съпругата му Неда - като домакиня, а двете им дъщери - като секретарки.

Атанас починал през 1963 г. Жена му Неда - през 1968 г. Двамата са погребани в гробището “Сейнт Джон”. Момичетата не се омъжват и след смъртта на майка си продължават да живеят в малката къща на ул. “Бентън” в Гранит Сити.

През 1967 г. двете сестри пристигнали на гости в родината на татко си. Останали няколко дни в хотел “България” в София, а после отишли в родното село на баща си Казачево.

После контактите постепенно се разредили. През 1997 г. им гостувал един от българските племенници - Цветан.

След като състоянието на двете възрастни жени се влошава, те са настанени в старчески дом.

През юли 2005 г. бащината им къща е обявена за продажба от техен служебен попечител за $ 24 000. Година по-късно цената става $ 50 000, става ясно от местните регистри. Освен това двете сестри имат огромни авоари в банки, ценни книжа, фондове.

Ан умира на 92 г. на 10 март 2009 г. Наследява я Мери. Тя си отива на 97 г. на 5 септември 2011 г. Последните си дни прекарва в старческия дом в малкото градче Едуардс. Две седмици след смъртта на Мери, на 20 септември 2011 г., Линда Евърс, която 8 г. преди това е определена за служебен попечител на Мери, подава молба в местния съд да бъде назначена за администратор по наследството. Евърс декларира, че познава имотното състояние на починалата, чието лично имущество надхвърля 1 млн. долара.

Кандидат-администраторката на наследството декларира още, че Мери не се е омъжвала никога, няма свои или осиновени деца, че родителите й са починали преди нея. В същата декларация споменава, че Мери е имала сестра Ан, която също е починала и не е оставила наследници.

Евърс гарантира, че ще извършва работата си като администратор по наследството честно и почтено. Същия ден съдия Харисън решава, че ако не бъдат открити наследници, с имуществото трябва да се процедира по закон - сумата да бъде преведена към местния бюджет.

На 26 октомври 2011 г.

регионален

вестник публикува

съобщение за

смъртта на Мери

и поканва евентуални кредитори, ако имат претенции, да ги заявят до 25 март 2012 г. На 3 ноември 2011 г. наследството е застраховано за $ 3 млн. от компанията “Стейт фарм”. Това е рутинна процедура, в случай, че адвокат или някой друг отклони средства от наследството.

На 4 юни Линда Евърс отправя молба до съда да одобри окончателния й доклад по имуществото, оставено от Мери Петроф, който съдържа и отчет за приходите и разходите. Евърс съобщава, че в американската преса са публикувани обяви до потенциални наследници и кредитори, но никой не се е явил в указания срок.

В заявлението се декларира, че всички разходи и данъци са платени, а таксите на администратора и адвоката ще бъдат платени след одобрение на съда.

Финалният отчет показва, че покойницата е имала няколко сметки във Фърст Колинсвил банк, облигации и други авоари с общ размер $ 1 364 121,77. След като се приспадат различни разходи и данъци в размер на $ 30 728,76, както и хонорарите на администратора и адвоката - 12 000 долара, и таксата за банков превод, остават $ 1 321 293,01.

На 7 юни 2012 съдията разпорежда случаят по наследството на Мери Петроф да бъде приключен и парите да бъдат преведени по сметката на окръг Медисън. Така и става. На 15 юни 2012 г. сумата от

чек №134098

е заприходена

от ковчежника

на Медисън

Курт Пренцлер.

Скоро след това 2 фирми - една американска и една базирана в Будапеща, започват да издирват наследниците в България. И двете фирми се борят да спечелят вниманието на шашардисаните роднини и да ги направят свои клиенти. В надпреварата предложението им за комисиона започва от 30% от наследството и стига до 15%.

Успоредно с тях “24 часа” успя да издири напълно безвъзмездно 30 роднини на емигрантите Атанас и Неда Петрови.

http://www.24chasa.bg