Политически трусове може да очакват Европа през 2015 година според изследване, направено от „Отдела за проучвания на списание „Икономист” за британската медия ВВС.

Проучването показва, че популистките партии може да имат победи на изборите, а основните политически сили може да бъдат принудени да сключват немислими досега съюзи. „Демократичната криза” в Европа представлява пропаст между елитите и избирателите, казва още „Отделът”.

„Има огромна пукнатина в сърцето на европейските политики, където трябва да бъдат генерирани големите идеи”, се казва проучването. Ниската избирателна активност на изборите и силният отлив на членовете на традиционните партии са сред ключовите фактори за това явление.

Силна дестабилизация

Великобритания, която през май ще проведе парламентарни избори, се намира в „разгара на потенциално продължителен период на политическа нестабилност”, казват експертите. Те смятат, че има доста висок риск изборите да доведат до нестабилно правителство, и прогнозират, че популистката „Британска партия за независимост” ще отнеме гласове както от консерваторите, така и от лейбъристите. Фрагментацията в предпочитанията на избирателите, съчетана с мажоритарната избирателна система, прави все по-трудно формирането на еднопартийни правителства с парламентарно мнозинство.

Най-непосредствените политически промени обаче, както и тестът за това как нарастващият популизъм може да се превърне в изборен успех, се очакват в Гърция. Необходимостта от предсрочни парламентарни избори, които ще се проведат на 25 януари, се породи от неуспеха за избор на президент през декември. Социологическите проучвания показват, че крайнолявата и популистка партия „Сириза” може да се окаже най-силна. Ако прогнозите се окажат верни и партията съумее да формира правителство, според „Отдела за проучвания” това би предизвикало шокови вълни в целия ЕС и ще бъде катализатор за политически сътресения и на други места.

„Избирането на „Сириза” ще бъде силно дестабилизиращо събитие както за Гърция, така и за региона. Най-вероятно то би предизвикало криза в отношенията между Гърция и международните кредитори, тъй като отписването на гръцкия дълг е в основата на платформата на партията”, казват от Отдела. „С подобни враждебни на статуквото партии, печелещи бързо популярност в редица страни, в които през 2015 година трябва да се проведат избори, последиците от бъдещата нестабилност в Гърция ще бъдат значителни”.

Имиграция и икономии

Други примери за европейски избори с потенциално непредсказуеми резултати са изборите в Дания, Финландия, Испания, Франция, Швеция, Германия и Ирландия. „В тези страни има един общ знаменател – възходът на популистките партии”, казва „Отделът за проучвания на „Икономист”. „Настроенията срещу статуквото събраха поддръжници в цялата еврозона, както и в някои страни от останалия ЕС, така че рискът от политическо разцепление и евентуална криза е висок”. Според „Отдела” популистките партии и движения, били те леви, десни или неопределени, са се наместили в празнината, която бе отворена между старите политически партии и тяхната традиционна социална база. Противопоставянето срещу властта на Брюксел, имиграцията и икономиите са ключови теми и сплотяващи лозунги за много от тези партии.

Подем на протестите

Междувременно, наред с подема на популярността на популистките движения в последните година станахме свидетели на бум на народните протести в много части от света. „Отделът за проучвания” отбелязва големите протестни движения, които през последните пет години се появиха в над 90 страни и бяха водени от предимно млади, образовани хора от средната класа, които негодуват срещу политическите си лидери и предпочитат „Туитър и други социални мрежи пред традиционните политически трибуни.

„През последните години през Европа, Близкия изток, Северна Африка и Латинска Америка премина вълна от народни протести. Други региони като Азия и Северна Америка се поддадоха по-слабо на тенденцията, макар и да не бяха изцяло подминати от нея”, казват от „Отдела”.

„Мотивите на протестите бяха различни – някои бяха отговор на икономическата криза, други бяха бунт срещу диктата, трети са израз на желанието на хората гласът им да бъде чут от политическите елити, а имаше и такива, които изразяваха желанията на новата средна класа в бързо развиващите се нови пазари”.

Всички тези събития поставят въпроса дали наистина представляват заплаха за демокрацията или са доказателства, че тя все още е жива. Ако приемем Саудитска Арабия за трамплин на демокрацията в региона, който е известен с демократичните липси, засега резултатът показва ограничени демократични промени и доста катаклизми. Все още не е ясно какво ще бъде отражението на продемократичното движение, например в Хонконг – протестиращите отхвърлиха предложенията на Пекин за начина, по който Хонконг да избира лидера си, като „фалшива демокрация”. В най-многобройната нация в света западната демокрация дори не се вижда на хоризонта, друг е въпросът дали тази позиция може да бъде и ще бъде поддържана безкрайно дълго пред лицето на демократичните тенденции в цяла Азия и на разцвета на китайската средна класа.

Засега непредсказуемата съдба на „старите” демокрации несъмнено ще бъде следена отблизо от правителствата и активистите от целия политически диапазон.

BBC