Aко Китай продължи да се развива със същите бързи темпове, той може да
започне да използва своята икономическа мощ и с военна цел. В резултат
на това КНР ще укрепи своето влияние в Азия. Въпреки това САЩ не желаят
да разделят с КНР своята сфера на влияние в региона.” Това е тезата на
професора по политология в Чикагския университет Джон Миършаймър пред японското издание “Никей”. Ето и аргументацията му:
“Пекин убеждава съседните страни, че нямат причини да се вълнуват,
защото развитето на Китай е мирно. Но действията му създават точно
обратното впечатление. Той се опитва да завземе архипелага Сенкаку, да
присъедини Тайван и да установи контрол в Южнокитайско море. За Китай
идеалният сценарий е той да се превърне в най-силната държава в Азия, а
САЩ да се изтеглят от региона. Това не е желанието на Япония и САЩ. По
всичко личи, че конфликтът в сферата на сигурността между Китай и
подкрепяната от САЩ Япония ще се ожесточи. Трудно е да предскажем дали
нещата ще стигнат до сблъсък, но съществува голяма опасност от
възникване на напрежение във връзка със Сенкаку, Тайван и Южнокитайско
море”, продължава проф. Миършаймър.
Той обаче прави уговорката, че не критикува Китай, а се опитва да
гледа на света през очите на китайските ръководители. “Китай е бил слаб
около 100 години от средата на 19-и век досега, изпитал е достатъчно
унижения от западните страни и Япония. Той не желае повторение на
историята. Най-добрата политика за него е да се превърне в държава,
която може да изпревари Япония, Русия и Индия, а също така да изгони САЩ
от Азия”, посочва професорът. Той е изучавал задълбочено историята на
големите държави в търсене на общи черти в политиката им. “Разгледал съм
действията на страните от Наполеонова Франция през Германската и
Японската империя до СССР и САЩ. Моят извод е, че колкото по-силна става
една държава, толкова повече се увеличава желанието й да влияе на
съседните региони. Работата е там, че именно това е най-добрата политика
за оцеляване в изпълнения с опасности свят.” Професорът признава, че
има експерти, които не споделят гледната му точка. Според мнозинството
от тях няма как да има военен конфликт, защото в икономически план Китай
зависи много от останалите страни.
Миършаймър обаче е убеден, че това е погрешно. Той не оспорва, че
икономическата зависимост на Китай от САЩ и останалите държави
продължава да се задълбочава. Но изтъква, че едновременно с това в
случай на междунационален конфликт акцентът ще бъде поставен не върху
икономическите, а върху политическите решения. “Например, ако Тайван
обяви независимост, Китай според мен веднага ще използва военна сила.
Защото политиката е по-важна от икономиката. Преди Първата световна
война (1914-1918) между Германия, Русия, Франция и Великобритания
съществуваха тесни икономически връзки, но това не попречи войната да
започне”, припомня политологът.
Неговият извод е: “САЩ трябва да се пренасочат военно от Европа и
Близкия изток към Азия. Трябва да се противопоставим на Китай заедно с
Русия. Но САЩ са в конфликт с Русия заради украинския въпрос. Беше
обявена война на “Ислямска държава”. Това е глупаво. Бяха направени
прекалено прибързани изводи. В бъдеще ще ни бъде доста трудно да укрепим
своята военна мощ в Азия.”
Японски експерти също обсъждат въпросите на сигурността в региона,
като естествено се интересуват повече от заплахите за сигурността на
Страната на изгряващото слънце. “Как изглежда страната, която
представлява заплаха? Това е икономически силна държава с голяма
територия и население, разположена наблизо и имаща възможността и
намерението да атакува. Намерението за атака - това е желание да се
измени съществуващото положение с военна сила”, разсъждава професорът от
японската Академия за национална отбрана Томохиде Мураи пред изданието
Sankei Shimbun.
“Ако анализираме способността за атака, която притежават съседните
страни, ще видим, че ядрено оръжие и балистични ракети, даващи
възможност да се порази територията на Япония притежават САЩ, Русия,
Китай и КНДР. Балистични ракети с радиус на действие 800 км, които могат
да достигнат до Западна Япония, в близко време ще разработи и Република
Корея”, пише проф. Мураи.
После той разглежда кои от съседите на Япония имат агресивни
намерения спрямо Страната на изгряващото слънце. И посочва: “САЩ са
съюзник на Япония. Русия няма агресивни намерения. Но Китай има:
китайските кораби нееднократно навлизат в японски териториални води
близо да архипелага Сенкаку. Главната цел на Пхенян е да поддържа
властта на Ким Чен Ир. Южна Корея завладя Такесима, но няма намерение да
променя ситуацията.”
В географски план най-близо до Япония са Русия, Китай, КНДР и
Република Корея, припомня японският учен. Територията на Япония е много
по-малка от тези на САЩ, Русия и Китай. Населението на тези страни също е
по-голямо от японското. В икономически план обаче Япония е по-силна от
Русия, КНДР и Корея, но изостава от САЩ и Китай.
След като анализира всички тези фактори, проф. Мураи прави извода, че Китай представлява най-голяма заплаха за Япония. http://www.trud.bg/