През последните две година лявата коалиция СИРИЗА е шлагерът на политическата сцена в Гърция. Когато се пише и говори за нея, задължително й се лепва и етикетът "радикална" - при това от представители и медии не само от десния политически спектър, но и от центъра. По същия начин е третиран и лидерът й Алексис Ципрас, въпреки неговата естествена обаятелност и "земното му" поведение, въпреки че в речите си той не крещи и не ръкомаха заплашително, а и самите му речи не са многочасови.

Да, в коалицията СИРИЗА има левичари и анархисти. Вярно е, че също Алекис Ципрас е влязъл в политиката чрез младежката организация на гръцката компартия. Че той воюва с неолибералния глобализъм. Вярно е, че по-малкият му син носи името Ернесто или в чест на латиноамериканския ляв революционер Ернесто Че Гевара, който е бил пръв съратник и приятел на радикалния Фидел Кастро.

Но нито той, нито СИРИЗА са радикални. И ето защо.

Първо, нито Ципрас, нито СИРИЗА отхвърлят демокрацията. Никъде в речите и изказванията на 40-годишния лидер няма да чуете или съзрете дори и намек за отказ от демокрацията или пък в полза на авторитаризма, камо ли и диктатурата.

Второ, Ципрас и СИРИЗА не мелят брашно с компартията. Дори на времето той е напуснал младежката й организация, за да се присъедини към друга лява формация "Синаспизмос", която сега е част от коалицията. СИРИЗА се оглежда за коалиционни партньори, в случай че не спечели мнозинство в неделните предсрочни избори и не получи мандат за самостоятелно правителство. И компартията не е сред тези партньори, самата тя дори смята, че няма достатъчно допирни точки със СИРИЗА. Като такива партньори се очертават новата формация "Потами" и старата партия ПАСОК, които са всичко друго, но не и радикални. (Всеки случай са левоцентристки партии.)

Една от критиките на компартията към Ципрас е, че той не желае да национализира корабостроенето и други отрасли на индустрията, че дори приема едрият бизнес да си изнесе активите в чужбина, а в Гърция да останат само жилищните му имоти, които да бъдат облагани с данъци. Това впрочем е отколешна "ябълка на раздора" между двете политически сили. Ето какво например каза лидерката на компартията Алека Папарига на предизборен митинг за също предсрочния парламентарен вот преди две години: "Смята ли той (Ципрас), че ще може да събере много пари, ако обложи с данъци жилищните имоти в Гърция на индустриалците и корабособствениците? Тоест той ще им остави предприятията, ще им позволи да си приберат корабите и да напуснат Гърция, ще им позволи да си приберат спестяванията и да се махнат, ще им остави заводите и само ще сложи данъци върху жилищата им. Тоест данъците върху жилищата ще реорганизират икономиката и ще преразпределят богатството. Вместо данъчно облагане върху имотите ние предлагаме национализация".

Освен това Алексис Ципрас се застъпва за средния и малкия бизнес, СИРИЗА предлага мерки за тяхното оцеляване (най-вече изгодни кредити). И така, може ли да е радикална една партия, която не посяга на частната собственост, която не предвижда тотална национализация?

Трето, Алексис Ципрас вече не говори за отказ от изплащането на дълга или за излизането на Гърция от еврозоната. Той настоява само да се предоговори изплащането на дълга – погасителният план да се разпредели за срок 30 години, а друга част да стане безлихвена. Подобен подход през 50-те години е бил приложен спрямо наказаната заради хитлеризма Германия и именно този подход разчисти пътя й за последвалия икономически напредък. Някой обаче да окачествява като радикален някогашния подход на международната общност към Германия?

Да, СИРИЗА предвижда мерки срещу безработицата и според нея Европа трябва да пренасочи средства от фондовете за създаване на работни места за своите граждани. Но мерки срещу безработицата вземат и десни партии.

СИРИЗА предлага също минимална работна заплата от 751 евро на месец, възстановяване на коледни надбавки, безплатни здравни услуги и ток, както и продоволствени ваучери за най-бедните. Тези и други мерки ще възлязат на 11-13 млрд евро. Но мерки срещу бедността са взимали и консервативни правителства.

Вярно е, че в СИРИЗА има сили, които искат да се спре приватизацията, включително на пристанищата в Пирея и Солун, а също на железопътната инфраструктура. Но това едва ли е достатъчно да бъде обвинена формацията в радикализъм.

Всъщност етикетът "радикална" бе плашилото, което неолибералните сили в Гърция използваха срещу партията в кампанията си за дезинформация заради предсрочните избори преди две години. Както твърди гръцкият журналист Димитрис Ляцос пред РИА Новости, задача на кампанията "бе да убеди населението, че при победа на СИРИЗА, банките ще спрат да функционират, включително дотам, че банкоматите няма да дават пари. Това бе демонстрация на страх от страна на правителството пред бързо нарастващата популярност на СИРИЗА, която се противопоставяше на споразумението с кредиторите." Само че плашилото превърна формацията във втората политическа сила в страната.

Плашилото се разиграва и сега, но дори и то – по пътя на "обратната логика" - доказва, че лявата СИРИЗА няма как да е радикална.

Юри Михалков е журналист международник, работи в Агенция БГНЕС. Работил е във вестниците "Кооперативно село", "Земя", "Стандарт", "Сега".

bgnes.com