КОЛЕДНА  ЕЛХА

Моята елха зелена

стана пъстра, пременена .

Мама й сложи звезда –

да ни грее през нощта.

Как игличките й заблестяха –

куп снежинки в топлата ни стряха!

Дядо Коледа влезе у нас

в късния час!

Тодор  Панев – 4 а клас, клуб „Аз обичам български език”, ръководител Веселина Атанасова, СОУ „Св. Кл. Охридски”      

..........................

................................

ЗИМА

Ето я! Загърбила

карнеоловите вързанки

на есенните видения,

зимната престилка

подозира акуратните

си дестинации.

Стъкленият посребрял

от лунните извори

кухненски сервиз

обува пантофите на

утринния скреж.

Билков мед в бурканче

прихвана мраза на

старостта и тъжи за

шестоъгълния си дом.

А билките са разсеяни

от мисли за смляна

кафява захар.

Телефонната жица

е смаяна като мен,

тя не се въздържа

да се адмирира

пред скътаната бижутерия

на ледената магьосница.

Огньовете в детските души

се настаняват

при гланцираните снежни човеци

по израженията на забравената есен,

забравения карнеол.

Предиобедните докосвания

на застудените очаквания за лято

се прекършват от огъня в камината.

С дъх на кокосово мляко

денят извлича

естетиката на сезона.

Заразяват се младите,

ала радостта у старците изтънява.

Като че ли студен сешоар

засмуква чувствата топли

и се ръкостиска с бръчките,

а не бива!

Януарският разказ е писан

с предварително желание

за пречистване.

Врящият чай от бистра лайка

утешава зачервеното ми гърло.

Чистотата на кокосовия полъх обагря

дори най-потъмнелите комини.

Даже десертната асма

изправя скованата си окраска,

за да мога да й се насладя.

Февруари нетърпелив чака

своя ход на шахматната дъска.

Февруарската принцеса

жадно очаква петелско перо

за косите си, а то се размотава

сред окръзите на паралелен

зимен свят.

И в обратните огледала

на японски автомобил

зимата превръща старостта в свежест.

Такава е зимата - младолика!

Деница Кръстева – 11 клас, клуб за творческо писане „Литературната къща”, ръководител Генка Петрова

 .................................