„Алфа рисърч”: ГЕРБ 23.2%, БСП 11.4%, ДПС 7.5%, Реформаторски блок 6.5%, Патриотичен фронт 5.1%, АБВ 2.9%, АТАКА 2.6%, ако избор
2015-01-29 @ 20:17 EET
София. ГЕРБ запазва двойната дистанция спрямо БСП от
предсрочните избори през октомври 2014. Това показват данните от
януарското национално-представително проучване на агенция „Алфа Рисърч”
реализирано в периода 15-23 януари сред стратифицирана по тип населено
място извадка и квота по пол, възраст и образование. Анкетирани са по
домовете им чрез пряко стандартизирано интервю 1026 пълнолетни жители в
цялата страна.
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов стабилизира личния си
рейтинг и дори отбелязва лек ръст, дължащ се до голяма степен на ролята
му на министър председател. В същото време партията има двама от тримата
най-успешни министри на кабинета, което също допринася за електоралната
й стабилизация. БСП събира 11.4% от имащите право на глас, което за нея
е своеобразно електорално дъно. Тя все по-устойчиво се приближава до
третата политическа сила – ДПС – отколкото до водача ГЕРБ. Ако към това
се добави и леко ерозиращият личен рейтинг на лидера Миков (от 16% на
14% за периода след изборите) впечатлението е, че проблемите пред
партията съвсем не са останали в миналото. ДПС получава електорален
резултат в рамките на обичайния (7.5%), което й отрежда трета позиция.
Много ниско е обаче общественото одобрение за лидера Лютви Местан, което
на практика е ограничено изцяло до електората на движението.
Реформаторският блок не губи електорални симпатии от съвместната си
коалиция с ГЕРБ. Нещо повече, освен че стабилизира електоралната си
подкрепа (6,5% от всички избиратели), блокът успява значително да
популяризира свои водещи лица. Патриотичния фронт е затвърдила
електоралната си подкрепа малко над нивата от изборите през октомври,
като същевременно е разширила популярността на своите лидери. От
партиите, подкрепящи кабинета, относително най-слаб електорален бонус
извлича АБВ. Формацията стабилизира резултата си от парламентарните
избори и дори леко изпреварва Атака. С 2.6% Атака потвърждава резултата
си от предсрочните избори. Нараства леко и персоналният рейтинг на
лидера й. Най-драстична промяна за последните няколко месеца се
наблюдава при ББЦ. На практика след изборите движението буквално
„изпада“ от електоралната карта на страната, а рейтингът на Николай
Бареков се стопява наполовина /до 4%/. Проучването показва, че 2 месеца
след формирането си, вторият кабинет "Борисов" се ползва с крехкото
доверие от 24%, срещу 36% недоверие. Най-висока подкрепа изразяват
симпатизантите на коалиционните партньори ГЕРБ и Реформаторски блок, но
дори и между тях все още е налице взаимно недоверие и подозрителност.
Към настоящия момент най-висок принос за утвърждаване на сложния
коалиционен кабинет имат няколко водещи фигури в него, радващи се на
висока обществена популярност и одобрение. Това са премиерът Бойко
Борисов, чийто персонален рейтинг след изборите тръгва нагоре (от 28% на
32%), министрите на ГЕРБ Лиляна Павлова (21,4%) и Томислав Дончев
(18,7%), събиращият нарастващо одобрение министър от реформаторите Петър
Москов (21,1%) и Ивайло Калфин (15,7%). Умората от последните две
години и желанието за стабилизация, също дават своето отражение в
кредита, който получава настоящото правителство. Въпреки умереният
скептицизъм към управлението, 61% смятат, че то трябва да изкара пълен
четири годишен мандат.
Почти всички институции продължават да бъдат белязани от дълбока ерозия
на доверието. Възможностите и волята на държавата да изпълнява функциите
си по защита на гражданите и прилагане върховенство на закона са
поставени под сериозно съмнение. Най-критично ниско е доверието в
съдебната система и вярата на гражданите, че тя може да гарантира
равенство пред закона и справедливост. 43-то НС, въпреки формално
широкото представителство на вота на гражданите с участващите в него
осем партии, стартира с одобрение от едва 11% и неодобрение от 46%.
Макар, че продължава да е една от относително най-популярните публични
фигури, отношението към президента също остава силно поляризирано – 29%
положително срещу 34% отрицателно.
Въпреки, че до местните избори има още осем месеца, интересът към тях
вече нараства. Проучването не е представително за отделните общини, но
то регистрира интересна обща картина. От една страна, на фона на общата
криза на доверие, кметовете се отличават със сравнително висока подкрепа
– 43% от гражданите са с положително отношение към кмета на тяхната
община, при 17% – отрицателно. От друга страна обаче, намеренията за
гласуване са твърде поляризирани – 42% възнамеряват да подкрепят
действащите в момента кметове, а 39% искат промяна. Най-подкрепяни са
кметовете на малките населени места и столицата, докато кметовете на
част от областните и малки градове събират сериозни критики, което
предвещава поредица от оспорвани битки. http://www.focus-news.net