ДЪРЖАВАТА ТРЯБВА ДА НАПРАВИ МЕХАНИЗЪМ ЗА КОНТРОЛ ВЪРХУ СЪСТОЯНИЕТО НА ВОДОЕМИТЕ
2015-02-05 @ 14:59 EET
Председателят
на Националния съвет на Българския Червен кръст Христо Григоров пред НДТ
- Г-н
Григоров, каква е целта а посещението Ви в Добрич и областта?
- За
голямо съжаление, тази година започва отново с бедствия, отново със загинали
хора, отново със страдание на много, много семейства. М. г. беше една от
изключително тежките години в тази насока. И се помолихме много на Господ това
да ни подмине т. г., но, за съжаление, това настана. Това, което ние правим в
момента - отново сме там, където хората имат нужда. Хубавото е, че този път
държавните институции работят в синхрон и всички заедно сме много по-ефективни
и много по-бързо достигаме до хората. БЧК отново отвори своите бедствени
складове и отново ние помогнахме с това, което е необходимо. За вашия регион
ние осигурихме 150 комплекта легла, одеяла, дюшеци, вода. Ние протегнахме ръка
като най-голямата обществена организация в страната, която има специален закон,
изграден на база на Женевските споразумения. Държавата ни е включила с известна
част в бюджета, но и ни е оторизирила да изпълняваме едни високи отговорни
задачи. Това е планинското спасяване, водното спасяване и едно от най-важните -
бедствената готовност. По отношение на бедствената готовност ние разполагаме с
пет национални склада, в които имаме всичко необходимо да подпомогнем
незабавно, и то в рамките между два и три часа, 12 000 души. Имаме транспорт,
имаме радиокомуникации. Единият от складовете е тук, в село Победа. И какво
видяхте, той бе отворен и за нула време всичко беше изнесено. Ето, товаБългарският Червен кръст. Ние сме партньори
на държавата, на държавните институции и на хората.
- Колко
хора бяха подпомогнати м. г., която бе много тежка за България по отношение на
бедствията?
- Ще си
позволя да дам един малко друг отговор на Вашия въпрос. Когато стане едно
бедствие, всички започват да анализират и да правят статистики за резултатите.
Аз мисля, че е време, и ние много сериозно миналата година поставихме въпросите
- да се направи един сериозен анализ за причината за бедствието. Срещу
природата никой не може да се бори. Но човешкият фактор е много важен. И трябваше
много по-рано да си отговорим на въпросите - кой изрязва горите безогледно и
незаконно, кой направи реките и долищата сметища, кой разрешава незаконното
строителство там, където тече водата. И най-важното - кой отговаря за
водоемите. Ние не можем да се сърдим на концесионерите. Те си гледат бизнеса,
гледат си рибата, не е тяхна задача да следят технологичното състояние на
стените, на изпускателните механизми. Това е работа на държавата. И до този
момент ние нямаме отговор. Сега е хубаво, че влезе в устата на българските
политици и най-после се заговори, че държавата трябва да направи механизъм за
контрол върху състоянието на водоемите. Но те са десетки хиляди в България.
Това е изключително трудно и трябва да се намери формулата, върху която да се
стъпи. В противен случай, ако ние като общество не си зададем тези въпроси и
ако управляващите, без значение кои са, не започнат да търсят отговори и
решения самите те, бъдете убедени, че ние отново за в бъдеще ще губим хора. Причината
от човешкия фактор трябва да бъде минимализирана.
- Имате
ли нужда от попълване на складовете на БЧК?
- В
момента възможностите на Червения кръст са достатъчно големи. Това, което сме
дали, то не нарушава нашата стратегическа концепция за подпомагане. Защото
това, което го имаме, ерезерв на
държавата. Това, което ние правим от тези резерви и когато ние го даваме, ние
не го даваме индивидуално. Ние не сме самостоятелна структура в тази държава.
Всичко правим напълно съгласувано с държавните институции, като нашите
най-големи партньори са "Пожарна безопасност и защита на
населението", МВР и по другата линия - Агенцията за бежанците. В момента в
складовете има достатъчно. Това не означава че това, което е дадено, няма да
бъде възстановено. И то ще бъде възстановено от държавата, тя има механизми и
ние ще използваме тези механизми.
- Г-
Григоров, каква е ролята на Червения кръст в кризата с бежанците?
- Вие захващате
един огромен въпрос. Това е един воденичен камък, който седи върху нас и ние
трябва да сме много внимателни когато правим анализите и когато даваме и
отговорите. Защото това не е само проблем за България, това е проблем за
Европа. Като част от това голямо европейско семейство, проблемът с бежанците в
България вече не е само проблем на България. Това е проблем на цяла Европа.
Това, че сме малка държава, това, че сме бедна държава, това, че ние сме
вратата на един огромен поток към Европа - това ни поставя в една изключително
деликатна обстановка. Вие си спомняте когато преди година и половина дойде
първата вълна - никой не беше подготвен. Тогава БЧК отвори своите складове е
помогна на 1 500 човека незабавно и това даде възможност на държавата да си
завърти механизмите в тези 10-15 дни. В момента нещата са вече съвсем други.
Условията са много по-добри, механизмът за контрол е много по-добър. Но тук има
много въпроси, на които трябва да се отговорим. Ние и сега сме част от един
механизъм, партньори на Агенцията на бежанците, която си влезе в ролята, МВР си
влезе в ролята. Ето виждате - армията си влиза също като един тилов ресурс.
Държавните институции вече започнаха да работят много по-добре. Във всяко едно
отношение нещата са много добри. А това, че съществува една реална опасност
България да бъде залята отново от една голяма бежанска вълна, това е факт. И не
напразно в момента с такива бързи темпове се изгражда тази ограда. Въпреки че в
21 век оградите са нещо, което е спорно. И там е въпросът, същият какъвто го
зададох в самото начало - не да се решава следствието, а да се потърсят
причините. Кой кара тези хора да си напуснат домовете? Знаете ли, трагедията е
огромна за тези хора. Като видите една майка с 4-5 дечица, бедни, болнички,
голи. Миналата година по джапанки и по къси панталонки идваха в България,
гонейки ги, за да ги трепят. Така че въпросът е чисто хуманитарен. Но това не
значи, че зад този хуманитарен проблем не биха могли да се крият някакви
нюанси. НДТ