Излезе второ преработено и допълнено издание на книгата "История на храм "Света Троица". Нейни автори са Георги Казанджиев и Тодор Нинов. Книгата е факт благодарение на спомоществователството на община град Добрич. Георги Казанджив и Тодор Нинов я посвещават на иконом Стоян Иванов, "който много искаше тази книга". В началото авторите пишат още: "Във връзка с 1 150-та годишнина от покръстването на българите - на християните от Добричка духовна околия - Посвещаваме!" Г. Казанджиев и Т. Нинов бяха любезни да представят книгата специално за читателите на в. "Нова добруджанска трибуна".

- Как възникна идеята за написването на "Историята на храм "Света Троица"?

Т. Казанджиев: Тази книга започнахме да я правим по инициатива на иконом Стоян Иванов, който почина, вечна му памет. Ние бяхме много добри приятели с него. Иконом Стоян идва няколко пъти с мен в Украйна, дори на наши приятели освещавахме апартаментите. Много държеше за тази книга, да може да се подреди и да се обхване периодът от поява на християнството при нас, за цар Борис Първи, за борбите за църковна независимост и най-главното, с което се занимава Тодор Нинов – въпросът за точното отразяване на функциите, които се изпълняват от отделните свещеници, църковни настоятели. Ние искахме книгата да излезе в 1 000 броя тираж. За съжаление, общината не ни даде много парички, направихме я в 200 броя. Книгата стана хубава. Имаме много, много, много добри отзиви за нея.

- Какво ще научат читателите от книгата за храм "Света Троица"?

Т. Казанджиев: Църквата света „Троица” е изиграла много голяма функция по време на турското робство, особено по времето, когато беше забранено българските църкви да се сторят над земята. Още от времето на султан Салим Втори българска църква до 500 метра не трябва да се строи и българската църква трябва да стърчи над земята около метър, метър и 20, или половината покрив. Но благодарение на настойчивостта на първия свещеник, който е бил, и по негово предложение по време на второто изграждане през 1859 година църквата, може би, като цяло за първи път в нашия регион, в тогавашната Хаджиоглупазарджишката каза е построена над земята. И понеже взаимоотношенията между българите и турците, които са били в две махали, са били добри, и благодарение на Иван Хадживълков и на Атанас Георгиев от Николаевка, който прави първата църква във Варна и първото килийно училище в Николаевка, благодарение на връзките си те успяват да изкарат ферман от султана да се построи църква над земята. Полемиката е била дали да е на старото място или на ново. Така или иначе, второто строителство не можахме да разберем дали е на старото място, но за третото вече се знае. Двамата са имали страхотни връзки с турските големци, защото са били големи търговци. Изкарват и ферман за построяването на училището и църквата в село Николаевка.

- Кога е построена първата църква?

Т. Казанджиев: Първата църква е построена през 1789 година. Тя е била много малка. Един от най-колоритните свещеници, които са служили на български, на църковнославянски, това е поп Паскал, създателят на село Паскалево. През 1829 година, когато започва най-голямото преселение на българите от България, той тръгва от Сливенския регион -от село Козарево, сега квартал на Твърдица, начело на 400 семейства. Пътува цяло лято. През дълбоката есен ги настаняват в Чадърлунга, сега е околийски град в Молдова. Отец Паскал избира мястото, където е построено днес най-голямото българско село в Молдова – Твърдица. Започва това строителство. Отец Паскал от България взема камък и полага основите на една много голяма църква, много по-голяма от „Света Троица” – „Света Парашкева”, в Твърдица. И когато ходи по разни села се среща с Васил Априлов и с Николай Палаузов. Той казва: „Аз отървах 400 фамилии български от турските ятагани”. А пък Васил Априлов му казва: „Ние сме тръгнали по Европата да молим да ни освободят, нас, българите. И Европа ще ни освободи. Но кого ще освобождава, няма българи?” Тогава отец Паскал организира 900 фамилии, които се връщат обратно. Понеже Добруджа е била обезлюдена, една част остават в Победа /Геленджик/. Създадено е Методиево, Равнец, Паскалево. Та исках да кажа, че той първият български свещеник, който чете на църковно славянски език. Защото тогава в българските църкви се е проповядвало на турски език, частично – на гръцки.

- Т. е., може да се каже, че в храм „Света Троица” за първи път е проповядвано не на турски език?

Казанджиев: Да, на църковно-славянски. Фактически църковно славянският език е най-старият български език.

-      За написването на книгата какви източници сте използвали?

Т. Нинов: Използвахме източници от Варненския Държавен архив, а също и от нашия архив.  В същото време по инициатива на иконом Стоян се организира събиране на част от литературата, която е била разпръсната по църквите и която служи като база на нашата библиотека. В нашия архив има за Архиерейското наместничество, което дава богати сведения за църквите в Добричката духовна околия. На тази база са издирени и същевременно спомени. Тук имам предвид, че нашата църква се гордее с няколко неща. Първо, че през 1860 година се организира освещаването на църквата. Второ, по същото време - на 11 май 1860 година, църквата чества за първи път празника на Светите братя Кирил и Методий, той се чества и до сега. Българите са водили упорита борба срещу гръцката църква. Гръцкият владика и идва на откриването и прадядото на еврокомисаря Кристалина Георгиева произнася една реч, с която го заклеймява и е принуден да напусне. По-късно, когато се връща след девет месеца от Цариград във Варна, го хващат и го затварят - за това, че е говорил на паметната плоча. Когато говорим за това ние имаме предвид също 1903 година, когато Варненският и Великопреславски митрополит Симеон се обръща към Църковното настоятелство да построят нова църква, която да може да побира християните, които идват на църковните служби. Тук проличават големите изисквания на Църковното настоятелство. Имало е три варианта. Първият вариант е да се вземе типов проект - за 20-40-60 000, колкото кажат. Вторият вариант е да бъде посторена от варненския областен архитект Ковачевски, но той отказал да изготви проекта. И тогава отново се намесва митрополит Симеон. Той открива архитект Петко Момчилов. Той е ученик на Варненската гимназия, негово строителство е сградата на Варненската митрополия. Оказва се, че се познават с тогавашния свещеник Александър Николов Тонков от Русенско. Петко Момчилов му изпраща едно писмо, в което му казва: "Радвам се, че ще изготвят проект за църквата, в която ти ще служиш на бога". Интересна е биографията на свещеник Александър Тонков. Той е служил 42 години само в нашия храм. Изпълнявал е две длъжности - секретар на строителния комитет за изграждане на църквата и същевременно председател на Църковното настоятелство на храма. И благодарение на активната подкрепа на митрополит Симеон се решава този въпрос. Петко Момчилов е и първият председател на строителния комитет за изграждане на храм-паметник "Александър Невски". И е бил постоянно чрез до изграждането му. Внимание заслужава Господин Желязков - художник от Добрич, родом от Житница, завършил тук образованието си, след това и в гимназията във Варна. След това спечелва стипендия да отиде в Русия, където е ученик на Иля Репин. За връзките, които са имали, за отношенията, които са поддържали, говори и фактът, че Господин Желязков кръщава дъщерите си със същите имена като тези на Репин. Дълго време те са си кореспондирали, поддържали тясна връзка. И още един момент, който смятам, че заслужава внимание - Господин Желязков е един от малкото български иконописци, които участват в иконописването на храм-паметник "Александър Невски". Храм "Света Троица" е от малкото църкви в страната, които имат библиотеки. Вече повече над 10 години, над 100 читатели, 3 000 тома. Можи бе сме единствената църква в Добричка духовна околия, която има общежитие, където намират приют нуждаещите се от подслон. Трябва да отбележим и голямата дейност на иконом Стоян. Той започна, но смъртта му попречи да бъде завършено и общежитие в кв. "Рилци". Изградени са основите, но е необходима щедра дарителска подкрепа, за да може да бъде завършено.

- Къде може хората да се запознаят с книгата "История на храм "Света Троица"?

Г. Казанджиев: В библиотеките я има. Ако наистина се прояви интерес, ще се мъчим да я преиздадем. Искам до отбележа, че в края на книгата съм направил една кратка богословска енциклопедия. И другото - в продължение на много години съм издирил от покръстването на България до днешно време всички началници на Българската православна църква. Това може да бъде видяно също в края на книгата. Това е много интересно и получих доста поздравления по този повод. Хубаво е тази книга да види бял свят. В нея сме написали нещо много интересно: "Когато заповядали на дърводелеца да скове кръста на Господа Иисуса, през главата му едва ли е минала мисълта, че това негово творение - тия две напречно сковани дървета - ще станат знак на една нова религия и че това ново оръдие на позорно наказание, какъвто тогава е бил кръстът, ще се превърне в скъпа светиня за милиони люде, предмет на изключителна благоговейна почит и прослава" и т. н.

Разговаря Мариела БОНЧЕВА