„Десант” по убеждаване за участие в програмата за саниране е разпоредил Бойко Борисов. „Обяснявайте на хората, защото само те ще имат полза от това. Освен красиви техните жилища ще могат да им спечелят и пари, които ще спестят от отопление“, дал указанията той. Срещу програмата за саниране се е разразила антикампания, хората стават жертви на спекулации и манипулации, има саботаж. Това констатира регионалният министър Лиляна Павлова при обиколките си из страната, където пропагандира националната програма.
На партизанска внучка саботажи почнаха да и се привиждат…! Какво да се прави…! Наследствена обремененост!
А и човек трябва да е кръгъл идиот, за да си мисли убедено, че някакво родно правителство искрено се е загрижило за битието на българите. Вероятно и затова залите за презентация са пълни, но напливът към сдруженията е рехав.
Както сe казва, хората си имат едно на наум.
„На този свят безплатно е само сиренето в капана за мишки.”
Афоризмът се приписва на великата премиерка на Англия Маргарет Тачър.
У нас програмата за безплатно сирене е такова парченце сирене – поставено в капана за мишки. А кои са мишките? Самите вие – кандидатите за програмата или просто електорат, който ще гласува.
Защо?
Следващите редове са посветени на анализа на нечуваната „екстра”, която ще даде управляващата коалиция и нейното правителство.
В ръцете ми са документите на програмата – „Методически указания”, комплекти Приложения (особено № 10 и № 11), документи като Договор за целево финансиране, Договор на СС ( Сдружение на собствениците) с общината, Контролен лист на областния управител, баланси и отчети на Българската банка за развитие, Проект на Договор на държавната Българска банка за развитие с 7 банки за обслужване на програмата и т.н., и т.н.

Според тях великата „Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради”, според която ще ви санират безплатно сградата, в която живеете, е една лъжа. Лъжа в частта си за „безплатно”.
Първо – безплатен обяд няма. Тези пари така или иначе ще се платят от данъкоплатците. За сметка на заделени по-малко средства за образование, здравеопазване, пенсии, заплати в държавния сектор и т.н.
Второ – програмата се оказва многопластов обир на първо време за милиард, вероятно с още 300 млн., обещани като допълване. И ако капанът щракне, може би и за още нови милиарди.
Да, истина е истината, че наистина ще ви санират без пари.
Но също така е 100% истина, че като приключи санирането – най-накрая, вместо менче с вода за поливане на празника ще ви хързулнат по вода – може да ви представят сметката, дето уж е „безплатна” за заплащане, при това вероятно надута до безумие.
Гарантирате с активите си, т.е. с вашата собственост – от мебелите в жилището ви до самото жилище, ако не я заплатите.
От аферата ще спечелят банките, партийните обръчи от фирми, политиците чрез тях от комисиона си, който ще вземат и още един път отново те заради популизма, с който ще се явят на вероятните предсрочни парламентарни и местни избори.
Неуспехът досега
У нас досега са приложени без особен успех два проекта за саниране – „Демонстрационно обновяване на многофамилни жилищни сгради” на ПРООН (Програма за развитие на ООН) с финансиране от 50 млн. долара и начало на дейността 2007 г и „Енергийно обновяване на българските довоме” на ЕС за стойност от 50 млн. евро и с начало от 2011 г.
По първия проект са санирани 49 сгради (1093 жилища), по втория – само 2 блока. Държавата първоначално поемаше 50% от необходимата сума, а по-късно – 75%. Останалите 25% се заплащаха от собствениците. Сега обещаха и тези 25% да станат „безплатни”.
Колко излизаше санирането?
Например сметката на бл. 10 в жк „Изгрев” в столицата (по европейската програма) е 151 000 лв. за 18 апартамента (средно 8 388 лв. на жилище от 85 кв.), като собствениците са заплатили своята си част според досегашните правила от 75% безплатно и 25% платени. Излязло е средно всеки по 2200 лв.
И успехът
До онзи ден (1 февруари вкл.) общо в цялата страна 173 сдружения на етажната собственост са регистрирани в Агенцията по вписванията за участие в програмата за безплатното саниране. Толкова сгради са успели са се организират от 3 януари досега и да получат БУЛСТАТ на сдружението си, резюмират най-пресните данни, които ги има в Агенцията по вписванията.
По груби сметки (данни на статистиката) у нас има 70 259 сгради панелно, ЕПК и стоманобетонно строителство, в тях има 1.123 милиона апартамента, над 2,5 млн. живущи и те са основно в 28-те областни града. Това са кандидатите с предимство.

Предполага се, че с парите могат да бъдат санирани около 90 000-95 000 апартамента, най-много до 100 000 апартамента. Те. програмата би трябвало да обхване едно на всеки единадесет жилища от този характер.
Наклонението е условно, защото „би трябвало” не значи „ще стане”.
А сега да разчепкаме програмата поред, за да видим какво се крие зад лъскавата й фасада.
Първо ще посоча макроикономическо-финансовите й измерения, които засягат държавата. Може и да не ви интересно, но макар и кучета да са я яли (по всеобщата нагласа) тя е наша и става дума за наши пари. Дори и да сте пенсионери и да не сте данъкоплатци, пак става дума за ваши пари – дори и да са извадени от бюджета или от държавната Банка за развитие, или взети назаем от чужбина. Независимо от начина на финансиране в крайна сметка те ще са за сметка на по-малко пари за пенсии, здравеопазване, образование, заплати в държавния сектор и т.н.
После ще разгледам и микроикономическите парамерти, които вероятно ще имат последствия за към половин милион български граждани, които ще се включат в „авантата” безплатно саниране. Вероятно именно тази част на анализа ще се окаже най-скандалната за вас, въпреки че лично за мен и мащабната му част за националните финанси е достоен конкурент.

ЧАСТ 1
І. НЕРЕГЛАМЕНТИРАНА ПОМОЩ ЗА ЧАСТНИТЕ БАНКИ ОТ НАШИЯ ДЖОБ

Според програмата правителството ще даде държавна гаранция на стойност 1 млрд., с която Българската банка за развитие ( изцяло държавна) ще тегли заем – или от вътрешния пазар (т.е. от банки у нас) или от международните пазари.
На международните пазари няма кой да ни даде пари. Когато един републикански бюджет в приходите си разчита на заеми от 50% (!) и през миналата, и през тази година, то на всеки грамотен с парите човек му е ясно, че ситуацията е лика-прилика с гръцката. (Комшиите влязоха в тази дългова спирала през 2008 г. и тя гръмна през 2010 г.)
Банките у нас могат да дадат пари. Но как – та нали системата е с непомерно високи лоши кредити и се клати така, че премиерът Борисов наскоро обяви, че освен ПИБ се спасяват и др. банки?.
Но пари все пак ще се намерят.
Откъде? – Частните банки ще дадат заема за нуждите на държавната програма на държавната банка за развитие, взимайки от … държавните пари на същата Банка за развитие!

Как?
Държавната Българска банка за развитие, което ще финансира санирането, има депозити за 980 млн. средномесечно, вложени в банките у нас, сочат финансовите й отчети и баланси. Ще запитате – тогава защо й е необходимо да тегли заем за милиард, след като си го има този милиард? Че дори и повече, понеже държи няколкостотин милиона и на влог в БНБ, които са част от фискалния резерв на държавата! Има и допълнително стотици милиони в държавни ценни книжа.

Накратко – тя е дала почти милиард на частните банки у нас срещу мизерна лихва за тези нейни влогове. Същите тези частни банки, които си осигуряват ликвидността и спасението си с нейни, а всъщност наши, държавни пари (това са спасителните операции на кабинета за банковата система, за които говореше премиерът), ще се опрат на държавните депозити, като преоформят депозитите при тях на Държавната банка за развитие в кредит за нея – на много по-висока лихва от влоговете, със съответните такси и разноски за обслужването му.
Смисълът на операцията: понеже милиардната помощ като евтини депозити явно не стига, сега този милиард допълнително ще трябва се развърти и превърти, за да осигури лесни печалби за банките.

На практика се отпуска кредит на държавната Банка за развитие с нейните собствени пари. Схемата е изпробвана – по същия начин навремето фалиралата Корпоративна банка даваше заеми на БЕХ и НЕК с техните им пари, понеже те си ги държаха именно при нея.
При това самите държавни депозити ще останат в частните финансови институции като обезпечение по кредита наред с правителствената гаранция по него.
За тези, които не разбраха – услужили сте на съседа си с 100 лева, а той вместо да ви ги върне, ви ги „връща” обратно като кредит – т.е. като негови пари, които му дължите със съответните такси и лихви към него!
Най-вероятно операцията ще бъде разиграна през международните пазари. На тях родните банки за своя сметка ще поръчат на чуждестранните банки да закупят проформа от тяхно име този дълг. Така ще се оформи заемът като международен, за да понадуят такси, комисиони и лихви и да получат още една – световна гаранция по вземането си. За политиците това също е предпочитан вариант, понеже чрез него в много по-голяма мъгла и тайна могат да бъдат уредени и вкарани по шифровани сметки подкупите, които ще вземат за решението си.

ІІ. ДВОЙНОТО СЧЕТОВОДСТВО
В програмата е записано двойно счетоводство.
Как се извършва то?

Заемът се взима от държавната Българска банка за развитие. Затова и тя отпуска парите за саниране, като се подписва договор за кредит ( именно кредит, както ще обясня с документите по-надолу) между нея, Сдружението на собствениците, представлявано от съответния кмет и областния управител.
Същевременно, понеже санирането е обявено като безплатно, в банката се открива предварително сметка на всяко Сдружение на собствениците. В тази сметка се превеждат необходимите пари, от които после да се разплатят строително-монтажните работи.
Въпросът е кой плаща тези пари, които са влезли авансово по сметката?
За моя изненада, не се оказа Банката за развитие, която е взела кредита, за да финансира програмата за развитие и с която се подписва договора от Сдружението на собствениците.
Парите се дават от държавата. Т.е. от националния бюджет. Накратко – имаме милиард от заем в Банката, която тя ви дава и още милиард, който ще се запише в бюджета. Защо тогава се взима въобще заемът от банката?

Чл. 8. (1) Средствата по ползваното Целево финансиране се възстановяват чрез безвъзмездната финансова помощ, предоставена от Държавата на Сдружението за обновяване на Сградата по специална сметка на Банката …………………………….., и се отнасят служебно от Банката за погасяване на дължимите суми по настоящия Договор, за което Сдружението чрез Кмета на община ……………….. дава своето безусловно и неотменимо съгласие с подписването на този Договор.
(Договор за целево финансиране, образец, Приложение 11 към „Методически указания”)
Ето, това е двойното счетоводство.
Банката тегли заем от международните пазари, уж за да осигури финансово санирането. Обаче вместо за него да се ползват парите от този заем, се ползват някакви други, засега неизвестни пари от държавата, която трябва да осигури „авантата”.

Има една-единствена възможност да се ползват пари от държавата – те трябва да са предвидени в бюджета. Но в бюджета за тази година няма такива записани пари. Вярно, могат да се намерят, ако се актуализира, но това ще увеличи дефицитът му.
Възможностите за тези „неизвестни” пари са само две.

1. Банката за развитие взима заема в евро от международните пазари. И от своя страна отпуска тайно заем на същата стойност, но в лева на правителството. Това не се отразява в бюджета и така се укрива истината за нарасналия му дефицит. Накратко – държавата има крещяща нужда от валута, ама няма как да я получи от финансовия свят и затова прибягва до сложни маскиращи операции, за да не паднат рейтингите на България. За левовете, с които се върши санирането, работата е далеч по-лесна. Както се казва, все пак си ги печатим, макар и чрез БНБ (БНБ също представлява Държавата наред с парламента и Министерския съвет)
2. Банката взима заем в евро от международните пазари. И си го прави каквото иска – например раздава го като валутни депозити на частните банки. Т.е. имаме операция по скрито държавно финансиране (спасяване) на частни банки, за която, понеже не е записана като пряко финансиране от бюджета, не е необходимо да се иска разрешение от Брюксел. Понеже правителството няма пари за безплатното саниране, започва да ползва скрито финансиране от БНБ, която отпуска необходимия 1 милиард и му го дава. Затова ли управляващите лъжовно твърдят, че няма как да накарат Искров да подаде оставка като шеф на БНБ? (чл. 14 от закона дава право на парламента да го отстрани предсрочно, ако е виновен за съществено нарушение на служебните му задължения)

Има и трета, хипотетична възможност – този дублиран счетоводно милиард директно да се задигне, но такава наглост ми се струва невероятна дори и за родните условия и лица.

ІІІ. КАК СЕ РАЗПРЕДЕЛЯТ ПАРИТЕ

„Набирането на интерес от етажни собствености/СС/ за обновяване на сградите им и кандидатстването пред общината ще бъде непрекъснат процес, който ще се извършва до обявяване изчерпването на лимита 200 000 000 лева (представляващи 20 % от общия наличен финансов ресурс по Програмата) за дейностите по техническо и енергийно обследване на сградата (съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 от приложение № 11). Лимитът ще се следи текущо и в зависимост от броя на сградите и предвидените СМР по тях може да бъде увеличаван при наличие на свободен ресурс.”
Това е цитат от „Методически указания ( януари 2015)” на Програмата.
Следователно ПОНЕ 200 МИЛИОНА ЛЕВА от милиарда ще бъдат дадени за експертизи. Т.е. от 5 лева 1 лев отива за такива цели. Предвидена е възможност дори повече пари да отидат за експертизи при наличие на допълнителен финансов ресурс.
В страната вероятно има не повече от стотина фирми, които имат тази компетенция, която задължително трябва да е призната от държавните органи. Практически почти всички са част от обръчите. Практически почти всички в крайна сметка се свеждат чрез свързаните лица в тях до една „гилдия” от 6 групировки.
Освен експертната оценка самото проектиране на обновяването и инвеститорския контрол също ще глътне пари – доста повече, като съдя по разценките.
Разчетите сочат, че към ПОЛОВИН МИЛИАРД ЛЕВА ще се изразходят за оценки, направа на проектите и инвеститорски контрол. От този експертен половин милиард поне 80% ще бъдат подкупите – за кметовете, областните управители и чрез тях нагоре по веригата. Затова схемата е толкова усложнена и те също са превърнати в страни по договорите, от които зависи и хляба, и маслото върху него.
Това е втората основна цел на безплатната програма за енергийна ефективност и саниране. Узаконяване на кражбата!
Ще остане САМО ПОЛОВИН МИЛИАРД – за самото саниране.

Естествено ще се краде и при изпълнението:
• от некачествени материали
• от калкулиране в стойността на извършените ремонти на вече направеното от самите собственици саниране и закупена от тях дограма и т.н. Вероятно поне 30% от така наречените СМР ще бъдат фалшиво отчетени. Понеже вече са били извършени, макар и не от държавата и наетите фирми по програмата, а от самите собственици.
Тази ситуация се знае, но за нея няма разписан прецизно ред как да не се дублира като стойност онова, което вече е вложено от самите граждани. В комплекта документи няма да намерите убедителна обосновка как се проследява какво е вече извършеното и какво – не. Дума няма как да не се отчита всичко заедно и в един кюп – и действителната работа, и наследеното саниране, направено от собственици.
Т.е. разчетът на операция саниране е за СМР (строително-монтажни работи) да се изразходят едни около 300-350 млн., като обаче се отчете и фактурира за тях половин милиард. Ясно е къде ще отиде разликата – от джоба на фирмите-изпълнители в джоба на одобрилите ги държавни чиновници за санирането
В резюме – от прочутия милиард за действителната работа остават една трета. С тях ще могат на практика да се санират (съдейки по досегашните разценки от 8 000 – 9 000 на жилище) около 40 000 апартамента (към 1000 или по-малко блока)
В този сет документи има още една интересна подробност.
Този малък детайл се вижда в методиките.
Реално самото саниране – т.е. строително-ремонтните работи ще стартират основно от 2016 година, докато експертните и проектни заключения изцяло ще бъдат приключени през тази година.
Т.е. определените стотици милиони за експертни оценки и за строителни проекти са вързани в кърпа още тази година.
Какви са последствията от този график, разписан във времето?
* Заемът ще е за милиард, ама реално от него на първо време ще се ползва сума от 200 млн. експертизи + още 250 млн. проектиране, макар че ще начисляват лихви, такси и комисионни (на частните банки) за целия милиард. Та затова се взима заем, а не кредитна линия.
* Парите са сигурни на първо време за партийните обръчи от консултантски и проектантски фирми. Обръчите със сигурност ще намажат от авантата, а мнозинството граждани ще чакат следващата – 2016 година, но през тази със сигурност като благодарен електорат за гласуват за инициаторите на програмата.
* А през 2016 г., когато ще бъде големият обем на действителното саниране – я камилата, я камиларят. Зависи дали държавата окончателно ще е фалирала, дали банките са оцеляли или гръмнали като при Виденов, дали управляват същите, които са си подписали днес аферата за своите обръчи от фирми или тепърва процедурата ще започне отново, за да се уредят със своите си обръчи новите управляващи и т.н.
Въобще въпросителните са много и далеч повече от отговорите, които засега не са дадени.

ІV. ТОПЛОИЗОЛАЦИЯ, А НЕ САНИРАНЕ
Името на великото благо, което ви предоставя новото ОФ, което управлява страната, не е наречено „саниране”. Макар че във всички изявления министри, „експерти”, „специалисти” говорят за саниране.

Точното име е „Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради”. Думичката „саниране” я няма.
Това не е заяждане на дребно, както ще им се стори на мнозина. Програмата минава през погледа на Брюксел, за да получи разрешение и няма начин да да запишеш „саниране”, а всъщност да извършваш само топлоизолация и мерки за енергийна ефективност.
Саниране означава да се провери конструктивно сградата и да се подсили, укрепи, ремонтира, ако е необходимо.
Тази програма не предвижда това.

Из „”Методически указания”
ВАЖНО!
По Национална програма ще се финансират единствено тези дейности по конструктивно възстановяване/усилване/основен ремонт, в зависимост от повредите, настъпили по време на експлоатацията на сградата, които са предписани като задължителни в техническото обследване!
Този пасаж, тези уточнения „единствено”, „задължителни” на практика означава, че конструктивно укрепване ще се извършва само при непосредствена опасност за сградата и живущите в нея. Т.е. такова няма да се прави, ако тя може да издържи в момента и в проектните си срокове.

Стоп! Та нали една от идеите на санирането е да се удължи срока на живот на панелките?!
И втори стоп!
– Ако собствениците на сгради, които ще се санират по националната програма за енергийна ефективност, откажат да бъде направено укрепване на конструкцията, ще трябва да върнат парите за техническото обследване на блока. Освен това сградата автоматично ще отпадне от програмата и няма да бъде санирана. Това важи и за инсталациите за вода, ток и парно, когато това се налага.
Министър Лиляна Павлова, „Дарик радио”
Т.е. плащате си като поп, ако откажете някоя от мерките за укрепване, понеже иначе сградата ви ще падне. Е, нищо лошо в това. И правилно! Но такова укрепване се прави само чрез голям ремонт.
На въпрос, дали ще се предприемат ремонтни дейности по отношение на връзките между панелите, тя посочи, че това ще се прави, ако се налага и засяга конструктивната устойчивост на сградата. Последното би означавало, че хората трябва да осигурят възможност да бъдат ремонтирани носещите панели, а след това ако решат да направят ремонт на жилището си, то той би бил изцяло за тяхна сметка. „Не покриваме вътрешни ремонти, това е много важно“, каза министърът.На въпрос дали ако се налагат подобни мерки, а собствениците не желаят да осигурят възможност те да бъдат изпълнени, тогава ще се прави ли опаковката отвън, регионалният министър отговори отрицателно. „Тогава сградата отпада изцяло от финансиране. Ако конструкторите предпишат, че това трябва да се направи и че това засяга конструктивната устойчивост и че бъдеща опаковка, без да се направи, ще утежни конструкцията на сградата, тогава задължително се прави.

Значи действително саниране няма да има, защото подобен процес е невъзможен без изнасяне на живущите навън за времето на ремонта.
Няма начин да се проверят връзките между панелите, без да се разбива замазката, да се къртят маси цимент и бетон.
Няма начин как да стане иначе. Всеки архитект ще ви го каже, всеки инженер, всеки строител. Опитът на другите страни сочи същото. Вижте Германия – там например изнасяха в обортни жилища за около 3-6 месеца живущите, докато им санират блоковете.
Накратко – лъжат ви, че ще санират. Ако сградата ще пада, само тогава ще го направят. Както ви обещават – безплатно. Ама вие трябва да си намерите за този срок жилище под наем. И да си заплащате наема и пренос-превоза на мебелировката. А после и да се бръкнете за ремонта на разкъртения ви апартамент.
Реално става дума за една топлоизолация – по фасадите и дограмата, евентуално В и К, а по-нататък, кой как се уреди с връзки или подкупи.
ФАКТ Е – РЕАЛНО СРОКЪТ НА ЖИВОТ НА ПАНЕЛКИТЕ НЯМА ДА СЕ УДЪЛЖАВА.
Ставаме съучастници в поредното безумие – целта на всяка подобна програма освен спестяване на енергия е и удължаване на живота на сградите. А тук това не се предвижда, което превръща цялата одисея в харчене на едни пари, понеже може щедро да се „вземе” от тях за своите фирмени обръчи.
И ще ви посоча едно интересна препоръка от държавния секретар на област Берлин проф. Барбара Киселер (в ГДР санираха 270 000 сгради): „ Освен това трябва да се помисли дали сградите в тежко състояние да не се съборят, защото мярката е много по-икономична от санирането, което и без това в тези случаи няма да помогне.“
Права е, но тук се прави родна далавера, а не се копира немски и признат световен опит в санирането.