На 92-годишна възраст в късната вечер
на 12 февруари е починал отец Георги Пейчев от село Жегларци. "Отиде си
един свят човек, чиято вяра, молитви и благи духовни напътствия бяха
утеха и опора за мнозина", пише сайтът pravoslavie.bg.
В памет на отец Георги той припомни негови думи от интервю през 2007 г.: “Знаете ли какво представлява гробът… Това е една какавида, една пашкулка. Гледаш например гъсенцето по дърветата как яде лист и лази по листата. И после се затваря в таз пашкула гъсенце, а излиза пъстра пеперуда. Това малко чудо ли е, питам. Това представлява нашият гроб. Затваряме там голото си тяло, а излизаме с крила на пъстър ангел. Ето това очакваме, натам отиваме, туй е наредено от Бога…“ За православните християни скромният добруджански свещеник бе жив и действен български светец в 21-ви век. При комунистическия режим отец Георги е тероризиран, притискан, всячески му е въздействано да не насочи по пътя си тримата си синове - свещеници, както и много други от региона. Приживе пред къщата му и малкия домашен храм постоянно имаше коли с регистрации от цяла България. В последните седмици, когато се разчу, че е тежко болен, за 2-3 дни през дома са минавали по 500 човека, съобщиха децата му, пише clubz.bg. В интервю за НДТ преди години неговият племенник историкът Божан Пейчев сподели, че няма друго място у нас като добруджанското село Жегларци, което да е дало толкова много свещеници. Само фамилията на отец Георги от две поколения е дала 11 свещеници и една жена-богослов, сред тях и отец Стоян Иванов. След подписването на Крайовския договор през 1940 г. семейството се установило в с. Жегларци. Срещу оставения в Румъния имот, тук им дали къща. Когато през 60-те години на миналия век стъпили на краката си и могли да си построят собствени домове, тази къща била превърната от фамилията в църква, заедно с прилежащия й терен. Предишната църква в селото била разрушена в зората на социализма. Тогава Георги бил предложен за кмет на селото, но започнали разногласия с партийната власт. Той се разбунтувал и решил да се образова и да завърши Софийската духовна семинария в Черепишкия манастир. Пет години след като завършил и започнал да служи в църквата в селото, най-големите му синове и племенници също решили да продължат образованието си в семинарията. По време на социализма църквата многократно била запечатвана, а свещеникът арестуван. Георги бил ръкоположен за свещеник през 1962 г. и дълги години служи в църквата в селото. Преди години в църковен храм е превърната част от бившето училище, тъй като старата църквичка била малка и сега служела като параклис. Преустройването на новата църква, която носи името “Св. Георги” било по инициатива на фамилията Пейчеви и със съпричастността на хората от цялото село. Трима от синовете на Георги също са тръгнали по неговия път, както и децата на двамата му братя. Негов племенник е отец Стоян Иванов, който почина през лятото на 2014 г. Той бе председател на църковното настоятелство на храм "Св. Троица" в Добрич, епархийски съветник, бивш архиерейски наместник и основател на приюта за бездомни и социалната трапезария към храма. “Няма друго място в страната, където толкова хора да са се насочили към служба на Бога. Ние сме типичен пример на българско православно християнско семейство”, споделя пред НДТ Божан Пейчев. НДТ