Едва ли има сърце, което да не трепва от бодрите звуци на духовата музика.
С огромното си емоционално въздействие в походен марш, на площади, в паркове и градини, в концертни зали, на тържествени ритуали – тя утвърждава богатите музикални традиции в културния ни живот. Нашият град ще остане завинаги свързан с името на Иван Стоянов, допринесъл толкова много за престижа на изкуството и културата в Добрич. Роден е на 25 февруари 1930 г. в Добрич. На шест години остава без баща и за семейството следва тежък период на съществуване. Началното и средно образование Иван Стоянов завършва в родния си град. Като ученик се отличава с изключителна любознателност и пъргав ум. В неговия род е нямало хора, които да се занимават с музика, но военният оркестър, минаващ покрай дома му на път за градската градина, където свири всеки празничен ден, го пленява и предопределя съдбата му. Първият му учител по музика е Тошко Димитров – капел-майстор на Военния оркестър и диригент на новосъздадения от него Симфоничен оркестър в Добрич. Той приема още непълнолетния Иван Стоянов в оркестъра си, откривайки в него музикални дарования. След това няколко години е музикант-изпълнител и диригент на хора във войсковото поделение, в което служи. Свири като тромпетист и солист-фаготист в Симфоничния оркестър в Добрич. През 1954 г. Иван Стоянов заминава за София, където след отлично представяне на конкурсен изпит е приет за студент в Държавната музикална консерватория. Записва специалност “Фагот” при проф. Атанас Гърдев. Веднага си извоюва име на изключително даровит фаготист и още в първи курс, по настояване на проф. Гърдев е приет за редовен оркестрант в Софийската филхармония. Диригент през този период на Филхармонията е известният Сашо Попов. В продължение на осем години Иван Стоянов гастролира със Софийската филхармония в страната и в най-изтъкнатите европейски столици и градове. През 1961 г. по настояване на ръководството на Симфоничния оркестър в Добрич, напуска Софийската филхармония и се завръща в родния си град. Започва работа като оркестрант-фаготист. През 1963 г., няколко провинциални симфонични оркестъра в страната, в т.ч. и добричкия са съкратени. С големия си авторитет, човечност и организаторски талант, Иван Стоянов успява от съкратените и останали без работа оркестранти да сформира два оркестъра – духов, на който става диригент и камерен. Така се създават два великолепни състава, които с постиженията си стават еталони за страната ни. През 1965 г. Духовият оркестър на Добрич под диригентството на Иван Стоянов, печели първа награда на прегледа на духовите оркестри в България. Няколко години по-късно създава Смесен камерен оркестър. През годините формира своя диригентски маниер, работи усърдно и извежда Духовия оркестър на челно място в страната като национален първенец. Преподава духова музика в Детската музикална школа при Народно читалище “Йордан Йовков”–Добрич. Написал е музика за 40 театрални спектакъла, маршове, хора и сюити. Няколко години оглавява Окръжния съвет за изкуство и култура в града. Той е учредител и организатор на “Празниците на духовите оркестри”–Добрич, на Младежкия духов оркестър, Камерния оркестър и др. Не случайно е удостоен с високи държавни и правителствени отличия – ордените «Кирил и Методий» - І и ІІ ст., званията «Заслужил деятел на културата» и «Народен деятел на изкуството и културата». Актьорът Добри Атанасов – добър приятел на Иван Стоянов, споделя за него: «Изкуството, на което отдаде целият си живот, от ранно детство до последния си дъх, беше неговото «Светая светих» и Иван беше призван да му служи истински. Вярваше, че чрез музиката светът става по-добър и раздаваше безкористно умението и таланта си на своите колеги – оркестранти и на най-младите дарования. Тръните на живота го бяха наранили много дълбоко, но той продължаваше да милее за това изкуство, дори когато вратите бяха затворени за него. С това изкуство той умря и то остана в сърцето му. Но той е безсмъртен, защото беше артист, живееше само за изкуството, а изкуството никога не умира». След боледуване почива на 14 октомври 1998 г., оставяйки трайна светла диря в музикалната култура на града ни. Неговото дело, споменът за него ще е много по-ярък, когато времето стане по-благоприятно за култура. Личният документален фонд на Иван Стоянов се съхранява в Държавен архив–Добрич и е достъпен за всеки, който желае да се докосне до творчеството и дейността на диригента.