Няма убити, няма ранени, нито поредно запалване на влака, има дискриминирани и унижени добруджанци, които се нуждаят от реални действия на общините Добрич и Генерал Тошево и Областната управа

28 февруари 2015 г., 22.30 часа. 25 навършени години от демократичния възход на България. Мрачна централна гара в европейската столица София. Реконструират я и я модернизират. Според мнозина - пореден опит за кражба на милиони. Както и да е. Две млади жени - майка на току-що оперирано 4-годишно дете и леля му, които го носят на ръце, а заедно с него и тежък багаж, най-после се качват във спалния вагон за Добрич, който обичаме да наричаме столицата на Добруджа. Изненадата, че са заложници на измамните БДЖ, заедно с десетки още хора, идва в момент, когато вече нямат време да слязат и да отидат на автогарата и да вземат автобус до дома си. Влака са предпочели най-вече заради удобството на спалния вагон, не е шега работа да транспортираш 4-годишно момиченце след тежка операция. Възмущението расте, но има и т.нар. "добруджанско говедо", което е доволно, че ще се прехвърля от вагон на вагон и от влак на влак, въпреки, че си е платило за удобството на спалния вагон. При това средна на възраст майка, предполагам.

Убеждават пътниците галантно и внимателно, че се е повредил локомотивът, който трябва да прикачи спалния вагон, но това няма да е проблем, защото още в движение в 6 часа сутринта трябва да се прехвърлят на второкласния съседен вагон, който ще ги отведе до Добрич и Кардам. Двеста процентова лъжа!

Младите жени пренасят детето във второкласната мизерия, но... Изненадааа! Пътник им казва, че току-що е преминал кондуктор, които ги е информирал, че трябва на гара Повеляново да напуснат влака и да се прехвърлят на чакаща ги мотриса. Следват около 40 минути дебати, сред които:

Заложничеството е най-голямата мартеница, която БДЖ завързва на добруджанци навръх 1 март. Идилия би било кондуктор да мине и да даде на всеки пътник по една мартеничка за здраве и с пожелание да ползват отново влака София-Кардам и обратно.

Аз не бих се качил на този влак, ако имам друга възможност!

И имам няколко въпроса, които дай, Боже, да получат отговор без думи, а с реално подобряване на пътническия ж.п. транспорт по линията Кардам-Добрич-София.

Толкова ли забутана провинция сме, че не можем да си извоюваме от софийските господари един сносен локомотив, който да гарантира сигурност на населението от Добруджа?

Общинските съвети и кметовете на Добрич и Генерал Тошево и Областната управа, депутатите, щом са избраниците на народа, могат ли да се размърдат и да гарантират сигурност на ж.п. транспорта до София, простичко казано - могат ли да осигурят един най-обикновен локомотив, който да е в състояние да транспортира три вагона всеки ден от Кардам до Повеляново и обратно?

Можем ли като добруджанци да се обединим за интересите на Добруджа, като загърбим политическите си пристрастия и службогонство пред София?

Или безвъзвратно сме изтървали и влака, и правилната посока и сме поели към агония и смърт на този завещан ни от хиляди жертви през вековете роден край, който доскоро наричахме с гордост Златна Добруджа?

Заложници ли сме, или свободни хора ние - добруджанци?

Димитър ДУКОВ