КОГАТО ЗАПОЧНА ДА РИСУВАМ, ЗАБРАВЯМ ЗА ВСИЧКО

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-19 @ 20:46 EEST

КОГАТО ЗАПОЧНА ДА РИСУВАМ, ЗАБРАВЯМ ЗА ВСИЧКО

2015-03-06 @ 16:46 EET

Изложба–живопис на Пламен Станчев ще бъде открита днес от 17.30 часа в Художествената галерия. Творецът бе любезен да да даде интервю специално за читателите на в. "Нова добруджанска трибуна"

- Г-н Станчев, бихте ли се представили?
- Роден съм на 8 март. Моряк съм – и по професия, и по образование. Завършил съм висшето Военноморско училище във Варна. Работех като инженер-механик в Търговския флот. Това ми позволи да видя много държави във времето, когато това не беше разрешено. След това работих като ръководител на конструктивна група в Научно-изследователския институт по корабостроене във Варна. По-късно – главен енергетик във ВиК-Добрич, инженер по транспортна във МВР-Варна – отговарях за трите области Варна, Добрич и Шумен. И кмет на село Котленци. И може да се сметне като професия – съпруг, баща и дядо.

- Поводът за тава интервю е откриването на изложбата Ви? Защо решихте да представите творбите си?
- Реших да си направя един подарък. Първо, че много от моите най-близки приятели и познати не знаят, че рисувам, защото не обичам с това да се хваля. Познават ме в друго амплоа и са виждали мои отделни картини. Отдавна ме притискат да направя изложба. Тази изложба ми е трета – втора в Добрич и първа в Художествената галерия. Надявам се да се хареса, въпреки че знам, че всеки човек си има различен вкус. Не съм художник по професия и уважавам много и изпитвам някакъв респект от професионалните художници. За това с известно притеснение правя изложбата. Но успокоява ме, че и много велики творци, към които не се числя, нямат нито музикално, нито художествено образование, но са велики. Така че за мен и изкуството, и музиката са по-скоро призвание, отколкото образование. Може да имаш много високо образование, но нищо да не можеш да правиш. Например, много обичам да слушам цигулка, но ако ще Паганини да дойде тук не може да ме научи да свиря, защото го нямам отвътре. Иначе рисувам от малък. Като ученик тетрадките ми отзад бяха целите в рисунки и имах проблеми с учителите. По-късно рисувах и в морското училище, и на корабите докато пътувах. Сега имам и малко повече свободно време. По този начин релаксирам. Когато започна да рисувам забравям за всичко. Защото като всеки човек и аз имам някакви проблеми. Когато рисувам ги забравям и си поддържам висок духа. Което е най-важното.

- Какво обичате да рисувате най-много?
- Най-много обичам за рисувам - ще видите и на изложбата, коне. И неката да ме извинят дамите - малко ги оприличавам с тях. Конете, независимо на каква възраст, са красиви - като дамите. Работливи - като дамите. Защото ходят на работа, връщат се в къщи, перат, гладят, готвят. Елегантни са конете, вижте как стъпват - така стъпват и дамите, красиво. Освен това са и много приятелски настроени. Обаче и като жените понякога хапят и ритат. Само има една разлика - мълчат. Дори и да са ядосани. И двамата ми дядовци имаха коне и от рано много ги харесвам и много обичам да ги рисувам. Дано да са излезли сполучливи картините. А иначе рисувам много природата, българската природа определено. Защото живеем в най-красивата страна.

- Съпругата Ви - стоматологът д-р Румяна Станчева, също рисува. Предната изложба беше съвместна.
- Съпругата ми е най-големият ми критик. Другите художници не си обичат критиците, а аз си го обичам. Понякога критиката е много опасна, защото умее да рисува. Защото не съм виждал досега критик, особено на художествени произведения, който може да рисува. Всички са, как да кажа, служебни лица. Тя рисува много прецизно. Тя като заболекарка със съвсем тънката четка изпипва всичко. Аз нямам чак такова търпение като нея. Както рисува в устите на хората, така си рисува и картините - с голямо желание, с голямо търпение, с голяма прецизност. Ще издам една тайна - и на тази изложба съм й оставил място за пет картини - за да не ми се сърди критикът, да я омилостивя по някакъв начин.

- Разкажете, ако обичате, за времето, в което сте пътували като моряк. Колко държави сте посетили? Кои са Ви впечатлили най-много?
- Само не съм ходил на двата полюса. Пътувал съм в почти всички морета и океани. Посетил съм 83 държави, които граничат с море или океан. Особено ми харесват далекоизточните държави, понеже имат съвсем друга култура и съвсем друг начин на живот. Япония ме впечатлява много, Китай - също. И редица други държави, за които знаем много малко. Най-вече наблюдавам хората как живеят, какво възпитание получават. В една Япония не можете да видите лошо облечени хора, невъзпитани. Голяма дисциплина. Немската дисциплина нищо не представлява пред японската. В тези държави има и хора, които много ценят България. Много ценят и нашето изкуство. По тази причина имам картини, продадени в Бразилия, Япония, Русия, Гърция, Беларус, Турция, най-вече - във Варна, Добрич, Тервел, Генерал Тошево, Балчик. Също мои картини се излагат в няколко онлайн галерии в САЩ, Англия, Австрия и на още няколко места. Аз рисувам така - не мога да седна някъде и два дни да рисувам едно дърво, примерно, сред полето. Снимам с фотоапарата. Пътувам много и това ми е хобито и професията, донякъде. Снимам, снимам, снимам... И след това сядам и рисувам каквото ми харесва. Наскоро бях в Ковачевица в Родопите. Едно уникално селище като че ли замръзнало във вековете, със стари каменни къщи. Просто като че ли от някакво друго време. Направи ми впечатление, че даже имат канализация от преди 500 години и водопровод. Селото е сгушено, оцеляло по време на турското робство, няма нито една джамия, има църква, стара. Интересни места има из цяла България.

- Пътували сте много по света и споделяте, че България е най-красивата страна.
- България е най-красивата страна не само в Европейския съюз, но и в света. Това е страна с море, с реки, с езера, с красиви планини. С четири климатични пояса, със зимен туризъм, с летен туризъм, с плодородна земя. С умни и комбинативни хора и леко мързеливи. Това нещо няма да го видите никъде по света. Има определени райони, определени местности в други държави, които са красиви, много хубави, много устроени. Но такава цяла страна - няма. И ние българите трябва малко да си повдигнем самочувствието - не само от историята ни, но и като хора. Аз не знам защо ни втълпяват в главите, че ние сме малка страна. Ние сме осмата по големина в Европейския съюз. Нашият град бил малък. Сред 10-е най-големи градове е в страната. Наскоро чух, че временно е на четвърто място в класиране за най-добро място за живеене. Трябва ни малко - икономика, наред с туризма и селското стопанство. Трябва отново да си върнем старата слава на град с развита лека промишленост, свързана със селското стопанство и туризма. Ако това стане, Добрич даже може да е на първо място в класацията за най-добро място за живеене. Защото сме една от трите морски области. Близко сме до Варна. Имаме хубави курорти - Албена, Балчик, Русалка, Каварна, Кранево. Дават хляб на много хора. Имаме хубаво селско стопанство. Ако може да захранваме туризма само с наша продукция това ще бъде най-доброто. Както правят турци, гърци, италианци. Хората харесват автентичното, българското. Не можеш да шашнеш един западен турист с барове, с дискотеки. При тях има много по-хубави. Те търсят нещо автентично, нашенско, за това идват тук, за да видят една малко по-друга култура.

- Бяхте кмет на село Котленци предния мандат. Как се решихте да се кандидатирате?
- Село Котленци е селото на дядо ми, на баща ми, така се случи, че и ние живеем вече от 16 години там. Не заради друго, а защото е много удобно - на 10 км е от Добрич, на 20 - от Балчик. Реших да се кандидатирам, защото хората пожелаха така. Докато бях кмет, понеже долу-горе и с езиците се справям, имахме от 9 националности хора. В една статистика за пришълците, от какви хора се населяват населените места, бяхме на второ място - за най-добро място за живеене, след Сенокос.

- Какво Ви дава животът на село?
- Селският живот ми дава едно спокойствие и чист въздух. Освен това имам два декара двор, повечето е с цветя, с райграс и дръвчета. Винаги си намираш някаква работа. През това време дишаш. И дишаш много по-чист въздух отколкото в Добрич. Ние живеехме на бул. "Трети март" - голямо движение на автомобили. А сега и по-лошо става, защото има коли и за 100 и за 100 000 лева. Който не е решил той не си е купил кола. В същото време няма къде да паркираш. Защото сега продължаваме да строим както не трябва. В някои държави, които са минали вече по нашия път, не строят мазета за буркани, а строят гаражи, подземни, и то на няколко етажа. А ние продължаваме да си строим мазетата, неизползваеми. Гаражи, които станаха магазини...

- Г-н Станчев, какво е посланието Ви към добричлии, които ще посетят изложбата Ви?
- Чрез Вашата медия бих поканил всеки, който има желание и има време. Защото посещението на една изложба не е толкова да гледаш картините, ами малко да си отдъхнеш от напрегнатото ежедневие. Не защото аз рисувам, а мнението ми е такова - един от най-хубавите подаръци е картина. Мисля, че мина времето на вратовръзките, дезодорантите, които са еднодневки. Аз също имам подаръци картини и много си ги ценя. До сега знам кой по какъв повод ми е подарил картината. Вярно, че картините трябва да са подаряват като знаеш вкуса на този, на когото ще я подариш. Защото картината трябва да му създава удоволствие винаги когато мине край нея. Знам, че художниците имат различни стилове, както и хората имат различни вкусове. Но, мисля, че по този начин ще се помогне и на творците, а ще остане един добър спомен. Аз постоянно ходя на изложби. Там се събра едно общество от ценители на изобразителното изкуство, които даже намират време да си поговорят малко в това напрегнато ежедневие. В този смисъл искам да поздравя ръководството на Художествената галерия за тяхната инициатива за работа с децата. Някои от тези деца ще станат художници, но всички ще станат ценители на изкуството. Нека ей такива деца да растат, за да могат да избягнат тези лоши моменти, които ни съпътстват в ежедневието. Това е както ние на времето много спортувахме, много четяхме книги. Нека сега поне да рисуват, да спортуват също. Радвам се, че паркът им даде тази възможност. Като моят внук - ходи там на пързалки и други занимания. Малко да се откъснат от тази компютърна среда и агресията, която съществува, за жалост, в училищата.

Разговаря Мариела БОНЧЕВА

Сходни връзки
Още от Интервюта

КОГАТО ЗАПОЧНА ДА РИСУВАМ, ЗАБРАВЯМ ЗА ВСИЧКО | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats