БЪЛГАРИЯ

България е голямата дума за малката държава. Малка  но значима за по-големите. Тя е най-малката в кръглото семейство на Земята. Тя е почти невидима. Но това не я вълнува. Радва се, че още има хора, които я обичат. Радва се на всичко, което има. България е любимата голяма дума и любимата малка държава. Моята родина.

Боряна Янева - 2 клас, клуб за творческо писане ”Литературната къща”, ръководител Генка Петрова

АСОЦИАЦИЯ

       Тетрадката е отсрещната уличка. Всяка грешна буква е опаковка, извън кошчето, а всяка оправена дума е опаковка в кошчето…рециклирана. Всяко надраскано място е графити на някой блок. Всяка пренесена дума е изход от задънена уличка. Всяко мастилено петно е капка дъжд на белия път. В тетрадката редът е път- няма криви пътища, само криви думи.

Румена Димитрова - 6 клас, клуб за творческо писане "Литературната къща", ръководител Генка Петрова

БОРИС МИХАИЛ ПОКРЪСТИТЕЛ - ВОЛЯТА И ДУХЪТ НА БЪЛГАРИЯ

       Девети век... Един извънредно важен по своите последици в историческото битие на българите период. И като основно събитие в този период се очертава присъединяването на българите към християнската общност. Това най-важно събитие от втората половина на IX век е свързано с името и делото на Великия княз Борис І, известен с името Борис Михаил Покръстителя. Могъщ владетел на Средновековна България, мъдър държавник и пълководец, той воюва еднакво добре и с меча, и с перото на политик. С далновидност, воля и дух българският цар повежда народа, вярващ в Тангра, по пътя на християнска Европа. Така нарежда името на Велики Преслав до признатите за могъщи Рим и Констонтинопол.

Жестоко и трудно е времето, в което живеят европейските народи. Войни и борби за надмощие определят духа на епохата. А сред тези варварски времена религия и книжовност играят важна роля за просперитета и признанието на един народ. Затова и волята на цар Борис І-ви е непоколебима, когато трябва да „посегне“ на традиции и вярвания, да разруши света на човека, вярващ отколе в Тангра или Велес, за да наложи пред света българина-християнин. И да го извиси – духовно и мисловно! Защото силата на бойците не е достатъчна, за да пребъде българското име. Защото времената на варварските обичаи и нрави изтичат. Идва времето на цивилизоваността и преговарянето, време на разбирателство и градеж. Цар Борис І съзнава това и приема най-трудната роля за един владетел – да изтръгне образа на Тангра от сърцата на българите и да наложи нова религия с воля и сила. И успява! Успява да наложи не само Християнския Бог в душите на своите, но и да промени завинаги духа на България!

         Покръстването е труден политически и волеви акт. Решение, зад което трябва да застанат най-верните на царя боляри. Оказва се, че да убедиш своите е най-трудно. А пътят вече е избран. Българите трябва да се покръстят, за да станат равни с другите европейски народи. Само така ще се преустановят непрестанните войни и ще се установи мир над изстрадалата българска земя. Щом до царя се изправят верни и влиятелни люде, тогава и хилядите неуки и простовати хора ще повярват в разумността и правотата на предприетото дело. Ще повярват в обичта на владетеля към народа му, в загрижеността му за мирното благополучие на хилядите селяни, обработващи земята, за стотиците строители, които градят непревземаеми крепости, за десетките боляри, които управляват владения по цялата родина.

Достатъчни ли са били на Борис І избраните от него 52 велики боляри, които първи трябва да се приобщят към Христовата вяра? Намира ли истинска подкрепа князът в лицето на най-видните си хора? Успява ли да ги убеди, че ако всички изповядват една вяра – Християнството,  силата и волята на България ще владее Средновековна Европа и българите ще заслужат своето достойно място сред могъщите държави? Въпроси, на които историята от векове търси отговор; въпроси, които и днес ни карат да настръхваме, щом прочетем написаното по страниците на учебниците: за бунта на болярите и обезглавените непокорни мъже, техните жени и деца; за посегателството над собствената кръв в името на народното бъдеще; за болката на бащата и царя, понесъл на плещите си най-трудния избор – да пролее кръвта на най-близките, за да усетят и свои, и чужди силата и волята на Покръстителя...

         Неповторим пример в българската история! Неговата сила ни връхлита и днес. Днес още по-осезателна се оказва нуждата от съвременен обединител на народа ни. Дано успеем да го съзрем сред десетките имена на съвременните държавни мъже? И дано той притежава волята на Борис Михаил Покръстителя да възроди истинския силен и внушителен дух на България в Европа?

Ели Петрова Димитрова – ХІ клас, СОУ „Й. Йовков“, Тервел, Клуб за автентичен фолклор и краезнание, ръководител Росица Стратиева