Какво каза Путин преди 15 години, когато влезе в голямата политика
2015-03-26 @ 12:49 EET
Точно преди 15
години Путин спечели първите си президентски избори. Преди това, на 31
декември 1999 г. президентът на Русия Борис Елцин обяви, че се оттегля. В
обръщение той заяви, че "страната има силен човек, достоен да бъде
президент и с когото практически всеки руснак свързва надеждите си за
бъдещето". Така Владимир Путин влезе в голямата политика.
Откъси от интервю на Путин отпреди 15 години, публикува Лента.ру, цитирана от dnes.bg.
- Когато Елцин каза, че иска да се оттегли предсрочно, не казахте ли: "Какво говорите, Борис Николаевич, изключено!"
- Не, не започнах да го убеждавам да не прави това, но и не започнах да
се възхищавам, да му благодаря и да го уверявам, че ще оправдая
доверието му. Първата ми реакция беше – не съм готов...
Когато ме назначиха за премиер, беше интересно, почетно. Мислех си – ще
поработя една година, и това е. Ако мога да спася Русия от развала, ще
мога да се гордея с това. Това е цял етап в живота. Но после...
Две-три седмици преди Нова година Борис Николаевич ме покани в кабинета
си и каза, че е решил да се оттегли. Така аз трябваше да стана
изпълняващ длъжността президент. Той ме погледна, чакаше какво ще кажа.
Аз седях и мълчах. Той започна да обяснява по-подробно – че иска да
обяви за оставката си още през тази година... когато той свърши да
говори, аз казах: „Знаете ли, Борис Николаевич, ако трябва да бъде
честен, не знам дали съм готов за това, искам ли това, защото това е
много тежка съдба“. Не бях убеден, че искам такава съдба...
Тогава той ми отговори: „Когато дойдох тук, аз също имах други планове.
Такъв е животът. Аз също не съм се стремил към това, но стана така, че
трябваше дори да се боря за президентския пост предвид много
обстоятелства. Мисля, че и вашата съдба е такава, трябва да вземете
решение. Страната ни е огромна. Ще успеете“.
Той се замисли. Беше ясно, че не му е лесно. Изобщо това беше тъжен
разговор. Не се отнасях много сериозно към назначаването си за приемник,
а когато Борис Николаевич ми съобщи решението си, аз не бях съвсем
готов за това.
От една страна имаш своите вътрешни аргументи. Но има и друга логика.
Нещата се стичат така, че може да поработиш на най-високото равнище в
страната и за страната. И е глупаво да кажеш: не, ще продавам семки или
ще имам частна юридическа практика. В края на краищата, след това можеш
да правиш това. Първо тук ще поработиш, после там.
- Какво според вас е най-важното за страната? Главното?
- Точно и ясно да бъдат определени целите. Тези цели трябва да бъдат
разбираеми и достъпни за всекиго. Като Кодекса на строителя на
комунизма.
- И какво ще запишете на първия ред на този кодекс?
- Моралните ценности.
- Ще търсим ли специален път за Русия?
- Не е нужно нищо да се търси, всичко вече е намерено. Това е пътят на
демократичното развитие. Естествено, Русия е много разнообразна страна,
но ние сме част от западноевропейската култура. И в това е нашата
ценност, всъщност. Където и да живеят нашите хора – в Далечния изток или
на юг, ние сме европейци.
- Остава и Европа да смята по същия начин.
- Ще се стремим да останем там, където географски и духовно се намираме.
А ако ни изтласкват оттам, ще бъдем принудени да търсим съюзи.
Задължително.
- В какво се състои проблемът на нашите /на Русия/ отношения с НАТО?
- В това, че там не се чувстваме пълноценни участници в процеса. Ако ще
взимаме пълноценно участие в изработването на решенията, не виждам тук
нищо страшно.
- Ситуацията в Югославия показа, че решения могат да се взимат и без Русия.
- За това става дума! Такива отношения не ни трябват.
- Кой от политическите лидери ви е интересен?
- Наполеон Бонапарт. /смее се/
- А сериозно?
- Де Гол, вероятно. Харесва ми и /Лудвиг/ Ерхард. Много прагматичен
човек. Той построи нова Германия, следвоенна Германия. Всъщност при него
цялата концепция за възстановяване на страната започва с определянето
на нови морални ценности на обществото. За Германия това е било
изключително важно след краха на нацистката идеология.
- Иска ли ви се да бъдете президент или не?
- Когато станах изпълняващ длъжността президент, почувствах ...
удовлетворение – може би това не е точната дума – от това, че
самостоятелно взимаш решения, от мисълта, че ти си последната инстанция,
следователно от теб много неща зависят. И отговорността също ляга върху
теб. Да. Това е приятно чувство на отговорност.
Аз си имам някои собствени правила. Едно от тях е никога и за нищо да не
съжалявам. Постепенно стигнах до извода, че това е правилно. Когато
започнеш да съжаляваш, да се връщаш назад, започваш да се разкисваш.
Трябва да анализираш естествено, защото в миналото може да има грешки.
Но да се анализира е нужно, за да се коригира твоят курс в живота.
- Харесва ли ви такъв живот?
- Трябва да получаваш удоволствие от процеса. Ние живеем всяка секунда и тази секунда никога няма да се върне. http://www.blitz.bg