НА 28 МАРТ БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА ПОЧИТА СВ. КНЯЗ БОЯН БЪЛГАРСКИ
2017-03-28 @ 10:11 EEST
На 28 март имен ден празнуват всички, които носят името Боян (означава -
маг, лечител), Боянка, Бойко, Бойка, Албена.
Пророчеството на свети мъченик Боян, княз Български според българската
православна църква е свързано с покръстването на българите. Легендата
разказва, че по времето на хан Крум (802-814) веднъж сред пленници
попадна и ученият византиец Кинамон. Синът на Крум - Омуртаг (814-831
г.) забелязал влиянието му върху синове му или просто от неприязън към
християнството го застави да вземе участие в една идоложертвена трапеза.
Когато се възцарил наследникът на Омуртаг, най-малкият му син Маламир
(831-836 г.), по молба на своя по-голям брат Енравота извел Кинамон от
затвора и го подарил на брат си като роб, така княз Енравота под
влиянието на Кинамон тайно приел християнско кръщение и бил наречен
Боян.
Няма никакви фактологически сведения за него: нито къде е гробницата му,
нито къде са мощите му, нито дали е съставяна служба в негова чест.
Паметта му се празнува на 28 март със споменаване на името му в
денонощното богослужебно последование. Княз Боян Български е познат като
първия български мъченик, умрял за християнската вяра.
На 28 март имен ден празнуват всички, които носят името Боян (означава -
маг, лечител), Боянка, Бойко, Бойка, Албена.
Житие на св. мъченик Боян–Енравота, княз Български
Българската държава била основана на Балканския полуостров в 681 г.
от едно войнствено племе от тюркски произход – прабългарите, макар че в
нея местните славяни винаги са
представлявали господстващата съставна част племена, и се настанили в
тези земи още от началото на VI век.
Един от най-великите ханове на онази България, хан Крум (803 -814
г.), при едно от многото свои нашествия във Византия взел в плен учения
византиец Кинам.
Синът и наследник на хан Крум, хан Омуртаг (816–831 г.), забелязал
христианизаторското влияние на Кинам върху ханските синове. Омуртаг се
опитал веднъж да го застави да вземе
участие в една идоложертвена трапеза. Понеже Кинам рязко отказал да
стори това, хвърлили го в затвора за дълги години.
Когато се възцарил наследникът на Омуртаг, най-малкият му син Маламир
(831- 836 г.), по молбата на своя по-голям брат, княз Енравота-Боян,
той извел Кинам от затвора и го
подарил на брата си като роб. Обаче скоро княз Енравота-Боян тайно приел
християнско кръщение под влиянието на Кинам.
Като узнал това Маламир опитал да застави брат си да се откаже от "чуждия Бог". Но князът решително заявил:
- Аз се гнуся от езическите идоли и почитам Христа, истинския Бог и никой не ще може да ме отлъчи от любовта ми към Христа!
Тогава Маламир произнесъл над него смъртна присъда. Преди да бъде посечен, мъченикът произнесъл вдъхновена пророческа реч:
- Тази вяра, заради която аз сега умирам, ще се преумножи на
българска земя. Напразно се надявате вие да я ограничите с моята смърт.
Кръстният знак ще бъде на почит навсякъде,
ще се издигат храмове на истинския Бог и чисти свещеници чисто ще служат
на чистия Бог. А идолите и техните скверни жертвеници ще бъдат разорени
така, като че ли не са
съществували. Но и ти самият – обръща се към брат си Маламир – подир
няколко години зле ще изхвърлиш своята злочестива душа, без да получиш
никаква полза от своята жестокост!
След това Христовият мъченик преклонил глава под меча и приел мъченически венец около 833 година.
Скоро умрял и Маламир и понеже нямал наследник, наследил го Пресиян
(836–852 г.), син на княз Звиница, втория му по-голям брат. А синът и
наследникът на Пресиян,
Борис
(852–889 г.) приел християнството (856 г.) с името Михаил и покръстил
целия български народ. Изпълнило се пророчеството на св. мъченик
Енравота-Боян, княз български.
Освен тези сведения, ние нищо друго не знаем за него: где е гробницата му, къде са мощите му, имало ли е служба в негова чест.
Паметта му се празнува на 28 март само с поменуване на името му.