ВИЛА "АРМИРА" - НАЙ-БОГАТИЯТ ЧАСТЕН ДВОРЕЦ ОТ РИМСКО ВРЕМЕ /СНИМКИ/

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-25 @ 15:07 EEST

ВИЛА "АРМИРА" - НАЙ-БОГАТИЯТ ЧАСТЕН ДВОРЕЦ ОТ РИМСКО ВРЕМЕ /СНИМКИ/

2015-03-31 @ 16:24 EEST

Един от най-интересните паметници от епохата на Римската империя – вила „Армира”, се намира в Южна България, на 4 км югозападно от Ивайловград. Била е открита при строителни работи за язовир през 1964 г. Археологическите проучвания са проведени под научното ръководство на ст.н.с. д-р Янка Младенова, а по-късно и от ст.н.с. д-р Гергана Кабакчиева от Националния археологически институт , с музеи при БАН. Античната вила е била издигната в долината на р. Армира, десен приток на р. Арда, през втората половина на І век сл. Хр. По името на реката е наречена Вила “Армира” . Красивата природа, плодородната земя и мекият климат са създавали отлични условия за живот.

Вила “Армира” е един от най-ранните и най-точно датирани вилни комплекси от римската епоха, проучени в България. Тя е изключителен архитектурен паметник от преди 2000 години. Това е най-пищно украсеният частен дом (дворец) от римската епоха, разкрит в българските земи. Вилата е била център на поземлено владение, основано от богата тракийска аристократична фамилия. Разкопките на Голямата могила при с. Свирачи през 2001-2002 г. допринесоха изключително много за доказването на тракийския произход на основателите й. Първият й владетел е бил наследник на тракийски цар (базилевс). Той е получил за заслуги пред римската власт статут на римски гражданин и така е добил правото да създаде вилно стопанство, което е организирал още през 50~70-те години на І век сл. Хр., тоест само около двадесетина години след окончателното завладяване на Тракия от Рим.
Мястото за изграждането на вилата (дома на собствениците) е било специално избрано. То отговаря на изникванията за подобни градежи, описани в древните римски автори Варон и Колумела, които казват, че една вила трябва да бъде построена до голям път, но не на самия път; в красива местност; близо до вода; на южен склон и най-важното до добри съседи . Римският начин на устройване на вилното стопанство и прилагането на архитектурата на римските дворци от Средиземноморието, не оспорва тракийския произход на нейните владетели и принадлежността им към тракийската аристокрация.
Античната вила “Армира” е била издигната на площ от 3600 кв. м. Сред красива градина за разходки, се е издигала внушителна двуетажна жилищна сграда с панорамна тераса и значителен брой различни помещения, ограждащи под формата на буквата “П” открит басейн в средата. Само на първия етаж помещенията са били 22.
Върху тази площ са разположени жилищната сграда на собствениците, както и градина за отдих и разходки. В югоизточния край на сградата е била построена и тераса, от която обитателите на вилата и техните гости са се наслаждавали на красивата природа, и реката. Този античен архитектурен ансамбъл съществувал от 50-70 години на I в. сл. Хр. до 378 година сл. Хр. когато е бил разрушен по време на Готската война. Тогава вилата е била опожарена след битката при Хандрианопол (дн. Одрин, Турция) на 9 август 378 година. Самият римски император Валент намира смъртта си от раните в битката, някъде край Хадрианопол.
Вилното стопанство на богатата тракийска фамилия е обхващало цялата долина на р. Армира, която е последния десен приток на р. Арда. Влива се в нея при Кипринос, на гръцка територия. Икономическото замогване на собствениците на вилното пространство в долината на р. Армира се е основавало, не само на селскостопанската продукция, получавана от много плодородните земи наоколо. Още при създаването на вилата са били открити и разработени кариери за качествен, бял мрамор и камък. В началото мраморът е бил използван за декорирането на самата вила и от това време датират мозайките в коридорите, около басейна, както и на дъното му. По същото време е била изработена и прекрасна колонада с изящни бази, колони и капители в римо-коринтски стил в перистила
Вилата е луксозна, със забележителна планова схема, пищна мраморна украса и оригинални подови мозайки. Тя е един от най-ранните и най-точно датирани вилни комплекси от римско време, проучени до момента в България, и най-богатият частен дворец от този период, разкрит в днешните български земи. Построена е през втората половина на I в. н.е. от виден тракийски аристократ като център на голямо поземлено владение в долината на река Армира. С течение на времето вилата става тясна за нейните собственици и в началото на III в. е била разширена на изток с изграждане на просторна зала за гости - триклиниум, и сервизни помещения към нея. В част от сградата е имало римска отоплителна система - хипокауст, следи от която се виждат и днес.
Още през първата половина на II в. към вила „Армира” се създава ателие за художествена обработка на добивания в околностите й бял мрамор, като тук са поканени да работят майстори от град Афродизия в Мала Азия, известен с най-голямата през римската епоха скулптурна школа в света. Благодарение на тях вилата постепенно придобива блясъка и разкоша на истински дворец от Римската империя.
Целият първи етаж е бил облицован със съвършено изработени мраморни плочи и пана. Те покривали стените на коридорите и всички представителни помещения от пода до тавана, както и самия басейн, около който е имало стенна колонада и красива ограда. При разкопките са намерени почти 3000 фрагмента от мрамор в много добро състояние.
По обем, разнообразие и качество на мраморната украса вила „Армира” остава единственият подобен паметник не само в днешните български земи, но и в границите на някогашните римски провинции на Балканите, а стенната й декорация я прави уникален паметник на античната архитектура и изкуство.
Подовете на всички помещения и коридори са били покрити с високохудожествени мозайки с традиционни за античната живопис мотиви. Особено ценна е мозайката от господарската спалня, в чийто северен край е изваян портрет на собственика от първата половина на II в. с двете му деца - единствените портрети върху мозайка от римската епоха, намерени досега в България.
Специален интерес представлява и по-късната мозайка от триклиниума (началото на III в.), с изображение на Медуза Горгона - символ, който се повтаря многократно в декорацията на вилата. Това е най-голямата като количество и разнообразие мозаечна находка в България, надвишаваща по обем всички останали открити мозайки по днешните български земи.
След близо 300 години разцвет, през втората половина на IV в. вила „Армира” е била опожарена и разграбена. Разрушаването й се свързва с голямото опустошение на околностите на Адрианопол през 378 г., когато римската армия под командването на император Валент (364 – 378 г.) е разбита от готите.
Вилата е обявена за архитектурен паметник в бр. 67 на Държавен вестник от 1968 г.
Във вила „Армира’’ са съхранени шедьоври на мозаечното изкуство от I- IVвек.Това е най-голямата като количество и разнообразие мозаечна находка в България,надвишаваща по обем всички останали открити мозайки по днешните български земи.
Във вила „Армира“ се намират единствените портрети върху мозайката от римската епоха, открити досега в България. Най-старите оригинали на мозайки от Римската епоха, откривани в Европа, вече са монтирани на първоначалното си място-в спалното помещение на античната вила.
Във вилата са открити останките от една от най-ранните отоплителни инсталации от хупокаустен тип в древнотракийските земи.
Тук е убит император Валент.Той е ранен и отнесен от войниците си до вила в близост до бойното поле. Впоследствие готите откриват това убежище на ранения император, превземат и опожаряват вилата и убиват самия император.
Залата за гости е една от най-големите с подобни функции от римската епоха,открити в частен дом в тракийските земи.Голямата баня е една от най-ранните,открити в България и е съпоставима с обществените бани от римската епоха както като план,така и по размери.
Интересен е фактът, че още при строежа на вила „Армира“ са били създадени кариери за мрамор и бял камък. Освен това при разкопките са били открити над 3000 детайла от декорацията, изработени от мрамор. Благодарение именно на кариерата си за мрамор, собствениците са забогатели и са успели да създадат мраморен дворец. Банята на собствениците е разположена в най-слънчевата част на жилището и в момента се намира извън закритата с покрив по-запазена част на вила Армира. Според Римляните тялото е трябвало постепенно да бъде затопляно, затова и имало помещения за хладка, топла и гореща баня. Във вила „Армира“ е имало и сауна, което за времето си, а както и в момента, се е смятало за голям лукс. Цялата сграда е била изградена около басейна, той е с правоъгълна форма и размерите му били огромни за подобно съоръжение в частен дом. Мозайките около басейна са най-ранните, открити в България от римска епоха. Любопитното е, че характерен мотив от тях са свастиките, изобразени по различен начин. По онова време свастиката е била символ на слънцето, благоденствието и благополучието. Понякога е наистина учудващо колко могат да се променят човешките ценности и разбирания през вековете. Безспорно най-интересна за нас беше мозайката в спалнята на собствениците. Тя е оформена в отделни полета, в които са изобразени различни обраи, а върху друга са изобразени старогръцките митове за Артемида и Актеон и Дионис и Ариадна и др. Тези, които правят най-силно впечатление са на собственика през първата половина на 2-ри век след Христа и неговите деца. Интересен за археолозите е въпросът защо и съпругата не е изобразена върху тази мозайка, като някои от тях си го обясняват с предположението, че тя е починала по време на или скоро след раждането на децата. Другата интересна мозайка във вилата се намира в балната зала или стая 6. В центъра на пода има голям медальон в центъра, на който е изобразена главата на Медуза Горгона. Повтарящите се образи на Горгона Медуза, из цялата вила "Армира", са играели ролята на пазители на семейството. Любопитен е фактът, че вилата се е отоплявала с тогавашното подово отопление, наречено хипокауст. Построена през I в., вила "Армира“ била преустройвана няколко пъти с цел да бъде превърната в удобен и красив дом на своя собственик. Повечето археолози не се ангажират с назоваването на имена на различните собственици, но изглежда последният й управител е владеел околните земи и е снабдявал с различни стоки близкия голям град Адрианопол (днешен Одрин). Това продължило до втората половина на IV в., когато нашествието на готите стигнало до Адрианопол и в битка пред крепостните му стени загинал самият император Валент. Готите опустошили околностите на града и опожарили всички имения. Под пепелищата останала и вила "Армира“.
По материали от Интернет

Сходни връзки
Още от Забележителности

ВИЛА "АРМИРА" - НАЙ-БОГАТИЯТ ЧАСТЕН ДВОРЕЦ ОТ РИМСКО ВРЕМЕ /СНИМКИ/ | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats