В неделята преди Великден и
след Лазаровден се чества Цветница, познат още и с името Връбница в
народния календар на българина. Православната църква на този ден
отбелязва влизането на Христос в Йерусалим, като на входа е посрещнат с
палмови клонки. Върбата, която се осветява в храмовете е символ на
клонките. Това е празникът на цветята и цъфтежа. Прието е на този ден
сутринта да се отиде на църква, за да запалим свещ и да се помолим за
здраве, както и да си вземем от осветената върба.
След това стопанката закачва венчета от върбовите клонки над портите на къщата, които предпазват от зло и неплодородие. Лазарувалите предният ден моми се събират на реката, като всяка носи свое венче и омесения предварително обреден хляб (кукла). Венчетата и парчета от хляба се нареждат на дъсчица (или бухалка) и се пускат по течението. Момата, чието венче излезе най-напред, се избира за кумица. На връщане от реката момите пеят. Кумицата завежда цялата дружина в дома си, където се гощават и пеят песни предимно с любовна тематика. В знак на уважение пред кумицата останалите моми мълчат в нейно присъствие чак до Великден (говеене), когато отиват с червени яйца у дома при своята кумица, за да я поздравят по обичая. На отиване и връщане от реката се пеят песни. На този ден празнуват всички жени и мъже, които носят имена на цветя, дървета и други растения. С осветени в църквата върбови клонки се правят венчета и се украсяват вратите на домовете, кошери, кошари. Венче от осветена в църквата върбова клонка се поставя и пред домашната икона, като се пази до следващата Цветница. Вярва се, че върбата пази дома и стопаните от зли помисли. НДТ