Този Великден дойде с няколко важни божествени знамения. България започна да изчезва.

Пропадна булевард „Брюксел”. Започна да изчезва и магистралата към Гърция. Не може това да е само плод на далаверки и спестен асфалт. Добре, възможно е някоя и друга виличка, джипче и десетина силиконови цици тук-там из дискотеките да са се отразили на качеството на строежа на пътищата, но по едно и също време да пропаднат двете най-важни артерии на страната, а именно тези за спешна евакуация, няма как да е случайност. Едновременно с това изчезнаха и хората в София. Случайност?

Не ми се иска за втори пореден път

да цитирам

Сталин,

но наистина явно настъпиха времената, в които проблемите са такива, че се оправят само с елиминирането на първоизточниците им. Дупките по пътищата, като премахнем пътищата, а социалните неразбории, като премахнем социалните единици, сиреч хората.

Според последната статистика на Европейската комисия България е страната с най-много неграмотни хора в Европейския съюз. Тази новина може да се разглежда двояко. От една страна – не можем да четем. От друга – отличници сме. Мисля, че откакто сме член на ЕС, все такива новини произвеждаме. Хем сме първенци, хем не баш там, където сме се запътили. Все едно художествената ни гимнастика изненадващо да спечели медал по борба свободен стил. Не че няма да се зарадваме, медал си е, но е конфузно все пак.

Опитите да се справим с неграмотността са вече с такава давност, че се опасявам, че единственото решение на този проблем е просто неграмотните да изчезнат. Също като булевард “Брюксел”. Това звучи зловещо, но явно присъства като идея в доста объркани глави. Напоследък зачестиха репортажите от гетата с неграмотните, интелектуалци и интелектуалки посочват с разтреперан пръст язвата на неграмотността, така че е въпрос само на време някой да извика: Ампутирайте!

Така, както почнаха да се самоампутират и хотелите по презастроеното Черноморие. Срина се строеж върху няколко работници – това в някоя неизчезваща държава би било трагична новина, а у нас е трагична новина само три дни. След три дни –

новината изчезва,

а хотелите

продължават

да се строят

Абракадабра! Вероятно това е така, защото преди да изчезнат пътищата ни, изчезнаха други по-важни артерии на обществото като профсъюзи, контрол по строежите, функционираща местна власт, полиция, съд... Като казах съд – в Бостън междувременно осъдиха атентатора, който уби 3-ма души и рани 140 на маратона преди две години. За две години го заловиха, разследваха, доказаха, осъдиха. У нас за това време най-много зъбите щяха да са си пломбирали...

Но за да не цитирам все Сталин, ще перифразирам Ицо Хазарта – Бостън не е Варна, както и “Сънсет булевард не е “Гурко”, а зад Ботевград не е Акапулко. Не е. Зад Ботевград си е направо Луната. С кратери и мини, в които от години потъват безследно други неграмотни, пратени да работят нелегално в тях. Но това е от новините, които си изчезват, още преди да са се разчули.

Всъщност атентаторите се оказаха грамотни момчета. Четели много, но комунистически и джихадистки памфлети. Така че и от грамотните невинаги има полза. Въпросът е какво четеш, а не колко. И най-важното – да помниш това, което си прочел.

Например, ако си спомним онова, което сме изчели като новини през последните 20-ина години, ще се сетим, че България винаги е била първенец по изчезванията.

Бермудският

триъгълник

ряпа да яде

В България не изчезват просто кораби, а цели корабостроителници. Потъват куфари с пари, огромни заводи, две трети от селата, Братя Галеви, Веска Меджидиева и дипломите на дузина депутати, горите, почти всички дюни, няколко научни института и едно цяло поколение.

Дошъл оня ден някакъв човечец от Уолстрийт (окей, окей, баш вълкът на борсите) да ни обяснява как се крадат пари. Ма на нас ли ще ни го обяснява това? Дето от 50 години всички крадем и още намираме какво да скатаем? Ако не ми вярвате, разходете се в някоя вилна зона. Всяка барака е оборудвана със стоки от работното място на собственика й. Беседки от детската градина, ограда от радиатори от завода за парно, вагон-ресторант като ъгъл за барбекю, улични знаци, за да подпират черешата – кой каквото могъл, това замъкнал. А после – къде бил асфалтът.

Сигурно просто се е вързал добре с мебелите от орехово дърво в някой новобогаташки сарай и е положен в хола, кухнята и на площадката за вертолети.

Но понеже седмицата е библейска, да бъдем оптимисти. Християнският свят е имал голям късмет, че Мойсей е получил скрижалите с десетте божи заповеди доста далеч от българския триъгълник. Кой знае къде щеше да е сега светът, ако Бог му се бе явил някъде около Драгалевци. Имаше да чака поправките в Стария завет почти толкова дълго, колкото Европа чака поправките в Наказателния ни кодекс, с които уж и булевардите ще си остават цели, и хотелите няма да падат върху хора.

Но... Светът поне е спасен. А ние... Всъщност някой виждал ли ги е тези поправки напоследък?

Лола Монтескьо

http://www.24chasa.bg