ОТИДЕ СИ ЕДИН ОТ ГОЛЕМИТЕ ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ НА ИСТОРИЯТА НА ДОБРУДЖА

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2023-10-04 @ 03:55 EEST

ОТИДЕ СИ ЕДИН ОТ ГОЛЕМИТЕ ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ НА ИСТОРИЯТА НА ДОБРУДЖА

2015-04-15 @ 13:27 EEST

Навръх Великден - на 12 април, ни напусна член-кор., проф., д.и.н. Хенриета Тодорова Вайсова, съобщиха от Националния археологически институт с музей при БАН. Опелото ще се състои на 17 април от 14 часа в катедралния храм „Св. Неделя”. От Регионалния исторически музей в Добрич ще изпратят съболнезователен адрес.

Основните изследвания на проф. Хенриета Тодорова са върху неолита, енеолита и протобронзовата епоха в Североизточна България и по Черноморското крайбрежие, които до 70-те години на ХХ век бяха непознати на праисторическата наука. На нея принадлежи откриването и проучването на неолитните култури Копривец, Цонево, Овчарово и Усое. Особено ценен е приносът на проф. Хенриета Тодорова в изследванията на най-древната култура на Добруджа. През последните 28 години тя ръководи разкопките на селищната могила Големия остров и свързаните с нея некрополи на западния бряг на Дуранкулашкото езеро (5 250 г. пр. Хр. до ІХ–Х в. сл. Хр.).

Х. Тодорова е автор на 14 монографии и над 100 статии на български, английски, немски, френски, руски и италиански език. На нея принадлежи и първото изследване на праисторията на Южна Добруджа, намерило място в том І от многотомната „История на Добруджа”.Х. Тодорова допринася съществено за разширяване на познанията върху праисторията на Балканския полуостров през VІ–ІV хилядолетия пр. Хр. Благодарение на нея днес вече ясно се очертава праисторическото развитие в районите на Долния Дунав, Северна България, Добруджа и западното Черноморско крайбрежие от момента на неолитизацията им в края на VІІ хил. пр. Хр. до края на ІV хил. пр. Хр.

Праисторическата металургия е друга област, в която проф. Тодорова има съществени приноси. Те касаят прецизирането на началото на тази металургия (отнесено към първата половина на V хил. пр. Хр.); типологията на най-ранните медни изделия и свързването им с медно-рудните находища на Балканския полуостров.

Разкопките на проф. Тодорова върху цялата площ на селищните могили Голямо Делчево (Варненско), Овчарово и Поляница (Търговищко) и Дуранкулак (Добричко) хвърлиха светлина и върху праисторическата архитектура – структурата на енеолитните селища и техните укрепителни системи. Тези резултати се цитират навсякъде по света.

Въз основа на данните за най-ранната металургия и интерпретацията на некрополите от Варна, Девня и Дуранкулак проф. Х. Тодорова изказа хипотезата за появата на най-ранната протоцивилизация на човечеството именно по западния бряг на Черно море и убедително обоснова причините за това. Използваният от проф. Тодорова надрегионален подход в анализите на праисторическите явления й даде възможност да докаже наличието на големи етнокултурни комплекси, които определят общата картина на праисторията на Балканския полуостров. Чрез анализа на палеоклиматичните данни проф. Тодорова установи, че дълбоката екологическа криза в края на V и първата половина на ІV хил. пр. Хр., а не само постулираната степна инвазия, е причина за загиването на протоцивилизациите на Балканския полуостров.

През 2003 г. честването на 70–годишния юбилей на проф. дин. Хенриета Тодорова съвпадна с излизането от печат на дългоочаквания том 2 от поредицата „Дуранкулак”, издаден от Немския археологически институт – Берлин. Ръководител на авторския колектив е проф. Тодорова. Книгата е явление в световната археология и заслужено получи високото признание на научната общественост. През същата година бяха публикувани изследвания в чест на ст.н.с. I ст. дин Хенриета Тодорова в специален брой на сборник „Добруджа” – издание на Регионален исторически музей– Добрич. НДТ

ЦЕННО КРАЕВЕДСКО ДАРЕНИЕ ПОЛУЧИ РБ „ДОРА ГАБЕ”
ПРАВИТЕЛСТВОТО ДАДЕ ДВА ИМОТА НА МУЗЕЯ
37 ГОДИНИ, ОТКАКТО ШАБЛА Е ГРАД
ОТ НАС ЗАПОЧВА НЕ САМО ИЗГРЕВЪТ, А И БЪЛГАРИЯ

Сходни връзки
ЦЕННО КРАЕВЕДСКО ДАРЕН... ПРАВИТЕЛСТВОТО ДАДЕ ДВ... 37 ГОДИНИ, ОТКАКТО ШАБ... ОТ НАС ЗАПОЧВА НЕ САМО... Още от Общество

ОТИДЕ СИ ЕДИН ОТ ГОЛЕМИТЕ ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ НА ИСТОРИЯТА НА ДОБРУДЖА | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats