От световната наркомрежа трепери дори нашата
политическа върхушка, но сивите кардинали решили да ликвидират Евелин
Банев, защото иначе става страшно за всички
„Най-големият
играч в наркотрафика по време прехода. Душата му може да се рее на
свобода в някой друг свят, но в този тялото на фигурата от международен
мащаб в наркобизнеса отдавна е под земята. Или на още по-сигурно място”,
не се сдържа да сподели пред „ШОУ” човек от спецслужбите, който дълги
години е бил по петите на Брендо, издигнал се като крупна фигура в
световния наркотрафик пред очите му.
Според висшето спецченге никога не е имало вариант Евелин Банев да
приключи бляскавата си кариера в някой блажен остров и да си пише
мемоарите на воля. „ШОУ” разполага със запис, който документира извода
му за неизбежния печален край на най-големия български наркотрафикант,
който подлуди куп западни специални служби с виртуозните си изпълнения. В
момента сянката на Брендо от света на мъртвите продължава да се размята
като чучело на сцена с цел разиграването на сценарии, написани от
служби, които далеч не мечтаят за стабилна политическа обстановка в
България. Как се стига дотук - след истерията около изчезването на
Брендо да настане пълно и подозрително затишие? И мъртъв ли е той
наистина?
За да се стигне до края, трябва да се започне от началото. Кой е
всъщност Брендо? Кога настъпва неговият звезден миг? Всичко започва от
монопола на сръбската мафия в началото на войната в Югославия. На
комшиите им трябват пари. За разлика от бившите канали на българската
Държавната сигурност, които са приватизирани, при сърбите тече обратният
процес – вече прокараните от мафиотите канали за контрабанда на стоки и
дрога са един вид „национализирани” от режима на Слободан Милошевич. С
две думи – симбиоза между мафиоти и служби. Опеката над каналите поемат
сръбските служби и паравоенните формирования. В условията на
югоембаргото в началото са Легия, Аркан и т.н. След това сръбските
специални служби започват да наблюдават и контролират контрабандата на
всякакъв вид стоки - от храни до дрога. Основните контрабандни канали са
два – от Солун, т.е. солунското пристанище, и... Унгария, около който
канал и преди, и сега цари тишина. А междинна дестинация за един Аркан,
например, е Скопие, където нашите служби само жално го шпионират как си
пие ракията с висши македонски митничари. И двата канала въртят стоки
всякакви - от Солун предимно и еднопосочно на север. От и през Унгария
също, с малка разлика - дрога всякаква на север, плюс петролни продукти и
стоки всякакви на юг, разкрива ни бившето спецченге.
Къде сме ние?
Към 1991-1992 г., когато сръбските контрабандни канали на практика се
„национализират”, в България те се „приватизират”. Пионерът е Кузман
Гуслеков и компания. У нас нещата все още се наместват. Докато сръбските
им колеги вече контролират контрабандните канали, българските ченгета
ги обслужват, посредничат и т.н. А това е времето, когато се създават
структурите и връзките на новите балкански наркоканали с международната
наркомрежа и всемогъщите наркокартели в Южна Америка. Всъщност новите
канали са реанимираните стари такива.
В България „приватизаторите” се опитват да играят собствена игра. Дори
се опитват да „извиват ръцете” на Земунския клан. България е на път към
НАТО и Европа, а това дава допълнителни възможности и предимства пред
братята от Сърбия, а нашенците се опитват да им извиват ръцете. Сметката
им се оказва грешна. Сърбите, които са били доминиращи в Движението на
необвързаните страни, запазват влиянието си в общността. В сферата на
това влияние влизат и наркодържавите от Южна Америка.
Минава време, нещата се развиват, сърбите търгуват с режимите в Южна Америка, трупат наркопари за храна и оръжие.
тогава започва да изгрява звездата на Брендо
макар и затъмнена от „слънцето” Иван Тодоров-Доктора. Двамата са
партньори едва ли не от самото начало на прехода. Имат обща фирма.
Брендо обаче дълги години е в сянка, въпреки че върши не само черната,
но и филигранната работа по функционирането на канала. През 1999 г.
Банев вече не е член на фирмата. Доктора черпи сили от ортаклъка си със
сина на Слободан Милошевич – Марко. Мит е, че Иван Тодоров е правил луди
пари само от цигари. Те са вървели наред с дрогата и други контрабандни
стоки с отправна точка пристанището в Солун. В същото време сърбите се
съобразяват с България като логистична база за пратките като канал за
хероин и „синтетика”, и мост към обширния арабски пазар, наследен от
времето на каналите по второ направление, включително дрогата.
В България нещата също се променят. Кабинетите се сменят. Доктора, под
опеката на сърбите, крои нови планове за инвестиции, но следват
бомбеният атентат и много шум около него. Междувременно в една висша
секретна служба неговият разработчик подмята между другото: „Абе, знаете
ли, че там има едно момче, страшен организатор, дискретен, не шуми, но
върши работа, за която не сме и сънували. Доктора вече се взе много
насериозно. Не се отчита, както трябва, а и прекалено много шумотевица
стана около него”. Според източника ни от спецслужбите,
човекът, „пуснал мухата”, е бил Георги Илиев
Това, което не се знае в случая, е че Илиев е бил със специален статут
дори пред сръбските мафиоти, над които са били тамошните спецслужби.
Братът на Васил Илиев навремето не е приел въпросната опека. Неслучайно
той е разстрелян показно и брутално. За разлика от него Георги си е
извоювал нещо като самостоятелна мафиотска губерния след договореност
със сръбските мафиоти, да не говорим за статута му в България, така че
цялото статукво към даден момент е работило в полза на Брендо.
С две думи, решава се, че Евелин Банев-Брендо ще бъде далеч по-полезен и
безопасен за нашите, български кръгове. От този разговор до бруталния
разстрел на Доктора крачката е една. И тя е измината. Без одобрението на
сърбите.
Междувременно наркокартелите решават, че България е по-удобна като
логистична база за разпределение по направления, а сърбите ще държат
пряката връзка и доставките от големите картели. Така се стига до
първата издънка на страната ни в тази й роля - пратката от 600 кг
кокаин, базирана в склад край Благоевград, който е един от възловите
места поради близостта си с пристанището в Солун.
Според източника ни крайно време е да се разсеят някои митове около тази
митична пратка. По думите му, Васил Горчев-Кьоравия не е убит заради
нея. Около 600-те кила кока са отнесли куршума първите приватизатори на
наркоканалите в България, начело с Кузман Гусляков, Женята, Робърт
Стефанов и т.н. Един след друг, със или без забавяне, но неизбежното ги
постига. Каква е истината, според информатора ни? Наркокартелите не са
загубили нищо и никога не губят нищо в пари, що се отнася до конкретна
сделка - тя винаги предварително се плаща. Проблемът е, че световната
наркомрежа има принцип – тя продава на определена цена и тя решава за
колко ще се продава дрогата. В България е нарушен именно този принцип –
кокаинът е разхвърлян и разпродаден на дъмпингови цени – най-големият
грях, който картелите не прощават. Нашенци започват да се топят един
друг - ама руснаците им били взели кокаина и го продали на дъпминг, ама
други пък го били „шитнали” към Унгария и т.н. Истината била, че
алчността на нашите наркомафиоти ги подтикнала към бърза разпродажба на
огромното количество кокаин на дъмпингови цени, сами са ги предложили на
руснаците на безценица и т.н. - тоест, нарушават основния принцип на
световната наркомрежа – монополът върху цените, спазването на който пък
се крепи на жестокостта в изпълнението на наказанието.
Една след друга падат главите на пионерите на родната наркомрежа
Първият е Роман Гусляков, следват Женята, Робърт Стефанов, Робърт Стефанович и т.н.
Идва обаче 2005 г. Властта се сменя. Брендо вече е „разтрогнал брака си”
с Доктора, който пък се опитва да легализира натрупаните пари от
контрабандата. Мъчи се да привлече в името на каузата и Марко Милошевич.
Оказва се обаче, че това е мисия невъзможна. Става ясно, че в дългия
период на далаверите парсата са обрали сръбските служби, а за него са
останали трохите. Вече безполезен и потенциално опасен свидетел,
следващата година Иван Тодоров-Доктора е разстрелян безмилостно.
Междувременно „тихият” Брендо, дистанцирал се с гениално прозрение от
някогашния си опекун, вече започнал да трансформира българския канал в
част от международната наркомрежа. Ако навремето към Южна Америка
пътували Легия и Аркан, то сега по дестинациите към големите
наркокартели „бръмчал” вече уж никому неизвестният Евелин Банев. Оказва
се, че зад гърба на българските наркотрафиканти, на малки пратки, Брендо
е започнал да гради своя международна наркомрежа, със свои
интернационализирани български общности, с опорни точки във Франция,
Италия, Испания. Връзките му наркокартелите са директни. България под
негово ръководство наистина се превръща в логистична база за
разпределение на дрогата към Европа. Успехите му са зашеметяващи.
Картелите му имат пълно доверие.
У нас, макар и късно, също вдяват кой командва парада
Международните специални служби, борещи се срещу наркотрафика, обаче не
спят. Така се стига до началото на разработката срещу канала на Брендо,
трансформиран вече в международна наркомрежа. Началото е около 2003 г.,
когато Банев е още световно неизвестен като публична фигура. Идва обаче
провалът яхтата „Есприта” с 839 кг кокаин на борда. Заловените са
основно момчета от Благоевград. Затова и първата жертва на картелите е
Васил Горчев-Кьоравия, спряган за топ лихвар на най-известните
бизнесмени в региона, както и за наместник на ВИС в Пиринско. На
практика Кьоравия е първият натопен за загубата на огромни пари. На
всичко отгоре, парадоксално, но факт, лично той е участвал в сделката с
25 млн. евро. Според логиката на картелите щом е вложил лични пари,
значи е част от схемата и отговаря лично за провала й. Интересно е, че и
един Георги Илиев, като самостоятелен играч и равностоен партньор в
наркосделките на Балканите, също не избягва куршума. По същата логика.
Един след друг падат куп знакови фигури
Включително Бретона или Поли Пантев, който е убит не заради благоевградския дъмпинг, а заради провала с „Есприта”.
Най-атрактивен в цялата история е статусът на Брендо. Италианската
разработка започва около 2003 г. и е реализирана през 2012 г. Според
източника ни толкова е „нормативният” срок за реализацията на един голям
международен канал от начало докрай.
Перипетиите в Италия и у нас, задочното дело в Румъния, вече са
известни. По-интересното според източника ни, участвал дълги години в
разработването на Брендо и неговата наркомрежа, е друго: защо съд и
прокуратура, МВР не може да бъде обвинено, не можаха да се разберат кой и
как трябва да бди над статута на Банев като персона със забрана да
напуска страната?
Защо изчезна Брендо?
Оттук започва най-любопитната част от версиите на нашия таен капацитет,
писнало му от спекулациите по въпроса, заради което реши да говори пред
„ШОУ” /записът се пази в редакцията – б.а. /. Кой има интерес от
изчезването или убийството на Банев? Най-напред това е оня зловещ
„среден” ешелон, който посредничи между политическата върхушка и Брендо,
покровителства го и гарантира за него и пред големите наркокартели, за
което събира и разпределя поне 100 млн. евро, според някои – много
повече, но също трепери от дългата ръка на картелите. От друга страна,
Банев си е извоювал особен статут в международната наркомрежа като
особено корав и надежден партньор, а след като така и не се стигна до
фатална крайна развръзка, въпреки десетгодишното разплитане на канала,
те в никакъв случай няма да позволят някой друг вместо тях да решава
проблема с провала около провала с яхтата „Есприта”. Който и да е той!
Разбира се, би могло да се предположи, че и много могъщи специални
служби по света биха искали да „отмъкнат” Брендо, за да разберат каква е
ролята на собствената им върхушка в покровителството на наркоканалите.
Но и това предположение е за лаиците. Банев отдавна е изсмукан,
„сканиран” и скалпиран още по времето на италианския процес от тях, така
че вече не представлява интерес. Остава нашата „кардиналска” прослойка,
която посредничи и между политическата ни върхушка и „златната кокошка”
в лицето на големите наркотрафиканти. „Въпреки риска, който поема тази
прослойка, предполагам, че той все пак е поет, защото какво значи –
Брендо на свобода, далеч от тук, в някое райско кътче, за да не
проговори. Напротив, познавайки нравите на нашите лешояди, предполагам,
че легалното изчезване на Брендо вече е легендирано с фалшиви документи и
както му е редът,
а иначе е повече от мъртъв. Отдавна
Има само още едно нещо, което ме смущава. Какви са тия книги, които
прописа? Кой може да каже дали е прописал? Ами ако е прописал, след като
е бил вече мъртъв? Кой може да го направи? Никой друг, освен някои
западни служби, имам предвид съседни нам такива... Такива, които имат
интерес да държат под напрежение политическото статукво в България по
съседски. Ами ако някой ден се появи някое издание на Брендо, без да се
яви самият той, ако в нечия пощенска кутия се появят записки на Брендо
във връзка с така и неиздадена, но подготвена за печат негова книга?
Тези записки няма ли да видят бял свят? Ще видят, разбира се. И кой може
да организира подобна операция? Същата западна съседска служба,
естествено. Защо? Ами, защото българското правителство трябва да се
държи в напрежение”, приключва накрая със „случая Брендо” нашият
високопоставен и посветен информатор от службите.