ТАТУРОВКИ НА ПЛАТНА И В ЦВЯТ ВМЕСТО НА КОЖА И ХОРА ПРЕДСТАВЯ ДОБРИЧЛИЯ /СНИМКИ/
2015-04-19 @ 11:33 EEST
Изложба
на татуировки подреди преди Великден Енчо Андреев в музея в градския
парк. В нея са представени 47 творби на младия добричлия. Изложбата може
да бъде разгледана и през следващата седмица. Ето какво разказа Енчо
Андреев за татуировките, за хората, които си ги правят, за вкусовете и
модните тенденции.
- Г-н Андреев , бихте ли се представили за читателите на в. "Нова добруджанска трибуна"? - Енчо Андреев, от Добрич съм. Учил много различни неща. Минал през школата по изобразително изкуство на СОУ "Дора Габе" за година. След това малко наклонностите ми отидоха към това, което обичам да правя - тогава харесвах да готвя, намирах много артистизъм в това да готвиш и да украсяваш чинии. От там с група приятели се събрахме и започнахме да рисуваме графити. След това нещата ескалираха. Записах да уча "Изобразително изкусво 2 D анимация" в София. Завърших преди около 4 години, след което се престраших да правя татуировки. Разчу се - сред приятели, познати, потръгна ми. Реших да търся ново преживяване, нов трамплин за други висоти и излязох в чужбина както всеки един млад българин прави. В Англия работих в различни студия като татуист, единствено и само. След първите шест месеца си намерих много приятно местенце извън Лондон - Ашфорд. Там поработих около година и половина, две. Не мога да кажа, че бях много зает, но пък бях отдаден на това, което правя, имах свободно време за себе си и да рисувам. Харесваше ми не заради парите, а заради изкуството. За да има прогрес трябва да имаш време и да седнеш и да рисуваш. Защото не става само да рисуваш каквото хората ти кажа.
- Това е първата Ви самостоятелна изложба. Как се решихте да представите творчеството си? - Събрах материал. Най-важното, за да направиш изложба, е да имаш картини. Мисля, че бройката, която достигнах, беше моят максимум за периода, в който бях в чужбина, близо три години. Последните ми платна са правени през последната година и половина, когато разбрах, че искам да се прибирам в България. Идеята се роди от това, че когато се връща човек от чужбина и е бил дълго време в чужбина, трябва да напомни за себе си, трябва да направи нещо значимо. Това е един вид: "Здравейте, върнах се!".
- Бихте ли обяснили - това което представяте на изложбата го татуирате на хората? - Абсолютно. Всичко, което представям в изложбата, са моите идеи и виждания за татуировките като цяло. Просто реших да направя татуировките в платна и цвят вместо на кожа и хора. Въпреки че би било много интересно ако следващия път събера 15-20 човека и както правят в чужбина за фотосесия - всеки представя татуировката си. Само на мястото ,където е тя, се слага една рамка за снимката. И това е рамкиране на татуировката.
- Какво е татуировката в днешно време. Преди години ги свързвахме с периода, в който младежите са в казармата - изписваха си имената на приятелките. А днес? - Не се е променило много, защото хората в България не са се променили като цяло. Все още се приемат като пандизчийска изгъзица. Като цяло вярвам, че на българина ще му трябват още няколко поколения, за да разбере, че това е изкуство. Хората си плащат луди пари, за да имат нещо от даден творец, от даден художник. Говорим за от 13 000 до 15 000 паунда, за да ти татуират цял гръб. Но тук, в България, по-скоро е мода, която се наложи от футболистите - благодаря за което! Дейвид Бекъм е един от хората, които направи това изкуство популярно и показно. После навлязоха и много други звезди като Риана, Бионсе... Хората започнаха да снимат, да се интересуват и като свои идоли да ги копират като си правят абсолютно същите като техните татуировки. Което аз не одобрявам.
- Какви са предпочитанията на българите по отношение на татуировките? Също ли харесват копия? Какви са хората у нас, които си правят татуировки? - Силно се надявах, когато се върнах, да имам подкрепа не само от приятели, но и от познати. За съжаление явно трябва да рекламирам изкуството си в поп-фолк средите, тъй като в момента там е бум. Като цяло хората с пари в България си правят татуировки. Леко клони към показност - вижте ме, целият ми гръб е татуиран. По лицата вече започнаха. От една страна го ободрявам, защото по този начин се пречупва мирогледът на хората и позволява на всеки един да си направи каквото си иска без да има значение мнението на другите. От друга страна искаше ми се да влагат повече мисъл. Някои хора просто копират.
- Това ли е по-големият процент? - Да, да кажем около 70 процента от хората. Тъй като е модерно, тъй като знаят, че имат средствата да си направят татуировка, обаче не знаят какво. Това се едни 50 процента от дамите, да не кажа 80. Но като цяло всеки е свободен да мисли и разсъждава както си иска.
- Какви са все пак предпочитанията в България? - В момента, което виждам аз - надписи, които пак са част от футболната среда, звездички, много религиозни - ангели, Исус Христос, Дева Мария, кръстове. Аз го одобрявам до някъде. Просто напоследък наблюдавам някак си расово насаждение. И сега хората видимо искат да покажат какъв вид са. Рисувал съм и турското знаме, и българското знаме и какви ли не. Това е работата ми като цяло. В Англия няма как да кажеш - това няма как да ти го направя или аз съм християнин, няма да ти татуирам това. Клиентът винаги има право.
- Продължава ли да е така болезнено изработването на татуировката както беше на времето? - Болката със сигурност наподобява на тази от минали години, но като цяло техниката и машините, които излязоха, са на много високо ниво. Болката остава, но пък времето, което правиш една татуировка, се съкращава петорно, примерно, ако преди е отнемала пет часа, сега отнема един час.
- Колко отнема татуирането на един гръб, плътно, например? - Години. Последният гръб, който правих, ми отне година и два месеца. Може би щеше да ни отнеме и много повече, но човекът, на когото правех татуировката, разбра, че напускам страната Англия и най-вероятно няма да се върна и реши да си го довърши докато съм в страната. И го правехме всеки месец по два пъти - на всеки две седмици той идваше да се татуира в продължение на близо година. Което ми достави удоволствие - и като човек, и като възможност, тъй като той каза - рисувай каквото искаш. Даде ми пълна свобода и това направи тази татуировка толкова уникална.
- Кое е най-интересното, което сте рисували? - Този гръб. На него нарисувах цветето на живота, под него - скрит череп, като замисълът е, че 100 процента единствено и само в този свят е сигурно, че човек ще умре. Това символизира и черепът - никой не е безсмъртен.
- Споменахте в предварителния разговор, че повече се харесват цветните татуировки. - Като цяло на времето боите и цветовете, които се използваха, не бяха качествени и те не оставаха дълготрайно в кожата. В момента машините, които позволяват нанасянето, и боята, която е с високо качество, позволяват да се задържи цветът, а не след 6 месеца да стане по-светъл. Това е плюс, защото много хора харесват шареничкото.
- Могат ли да се премахват татуировките вече? - Могат. Технологията е много напред. В момента има лазер, който премахва за няколко сеанса - от три до четири. Възможно е, но е по-болезнено. И никога не е на 100 процента. Винаги остават някои петънца, черни точки и места, където мастилото е влязло под епидермиса и се е разложило в другия слой.
- Т. е., хората трябва добре да помисля предварително преди да си направят татуировка. - Моят съвет е да не прибързват. Да си направят нещо или много голямо, което да ги държи сити, или просто нещо малко, за да видят дали ще им допадне и хареса. Да не бързат с показните татуировки по лице, ръце, врат и т. н.
- Какви са бъдещите Ви планове? - Да развивам студиото си "Poshla Mostra Tattoo crew" във Варна. Да имам още такива изложби. Ако може не само в Добрич, а и извън него и страната. Това би било страхотно. Защото културата навън се цени повече.