"ДЕЦАТА НА ДОБРИЧ ТВОРЯТ" - СВОЕОБРАЗЕН КАСТИНГ НА ТАЛАНТИТЕ
2015-04-26 @ 11:43 EEST
Димитрина
Костова - учител по български език и литература в ОУ "Христо Ботев" в
Добрич и ръководител на литературен клуб "Таланти" към училището, пред
НДТ
- Г-жо Костова, тази година се проведе шестото издание на областния литературен конкурс за есе и стихотворение "Децата на Добрич творят", организиран от ОУ "Христо Ботев". Бихте ли се върнали назад във времето - как възникна идеята, как стартира конкурсът? В началото той бе общински. - Точно така. Преди дори да стане общински изпращахме стихотворения, есета на децата от творческите клубове. Дори имат публикувани творби в няколко издания на вестник "Кандидат-гимназист". Имаха награди от различни конкурси. Тогава, заедно с клуб "Таланти", който е сформиран през 2004, решихме тази самоизява на нашите ученици да стане обща за Добрич. Първо, през 2008 година решихме да е конкурс за есе, а след това - да включим и стихотворение. Разпространявахме регламента до всички деца от областта чрез Регионалния инспекторат по образованието. И колегите започнаха да изпращат произведенията на учениците си, които творят. Дадохме на областния конкурс името "Децата на Добрич творят". Има много активни деца и училища. Всяка година се включва някое ново учебно заведение. Т. г. за първи път участва СОУ "Н. Й. Вапцаров", Генерал Тошево. Много често се включват от ОУ "Антим I" в Балчик, от Хуманитарна гимназия, от Езикова гимназия имаме голяма активност, от клуб "Литературната къща", от СОУ "П. Р. Славейков". Положително е, че наградените творби се събират и издават в сборник, няма да останат на файл или на хвърчащ лист. И след време децата ще могат да си ги прочетат. Това са стойностни неща, които се оценяват от утвърдени творци - Сашо Серафимов - председател на Сдружението на добричките писатели, Драгомил Георгиев - литературен критик, утвърден преподавател по български език и литература в Езикова гимназия, и писателя Ангел Веселинов. Децата от областта измерват таланта си по този начин. Това е един своеобразен кастинг на нашите таланти. Може някои от тях в бъдеще да станат известни поети и писатели. Добруджа има такива имена, защо да не се добавят още няколко.
- През годините увеличава ли се нивото, качеството на творбите, които получавате за конкурса. - Аз винаги харесвам особено стихотворенията. Винаги има някакъв бисер, някакъв малък шедьовър. Особено когато са изпълнени от актьори. - Нека да обясним на читателите ни, че при награждаването на победителите в конкурса актьори четат техни творби. - В петте конкурса изпълненията бяха на Валентин Андреев-Рафе, а тази година - на Красимир Демиров. Когато те ги представят, с таланта си ги карат да звучат всички като първи места. Не бих казала, че през годините творбите, които получаваме са на по-високо ниво. Всяка година си има своите добри неща. Активността беше най-голяма през миналата година, тогава участваха девет училища. Тази година бяха шест. Зная, че в СОУ "Дора Габе" имат такъв творчески клуб и бих могла да ги поканя и те да участват.
- Има ли деца, които се откроиха през годините? - Да. Има деца, които участват в три поредни конкурса и може да се види тяхното израстване. Някои от тях са били в пети клас, сега има в 8, 9 клас. И продължават да печелят призови места. Мога да посоча някои от тях - Александър Петров, Мария-Луиза от "Литературната къща", Виктория Симеонова от ЕГ "Гео Милев", Снежана Стоянова от ОУ "Христо Ботев", много, много деца са.
- Конкурсът се казва "Децата на Добрич творят". За какво творят децата? Какви са темите, които ги вълнуват? - Тъй като за стихотворение обявихме свободна тема, защото стихотворение се ражда, когато има вдъхновение, много често творят за мама, за любовта, за щастието. За есе обикновено задаваме някаква тема. Тази година беше "Светът на бъдещето". И тъй като тазгодишният конкурс беше посветен на 75-годишнната от именуването на ОУ "Христо Ботев", темата беше за патрона на училището ни поета-революционер Христо Ботев в двете амплоа, в които той е неповторим - геният Ботев като поет и воеводата Ботев като революционер.
- Имате ли амбицията литературният конкурс да прерасне в национален? - За да стане национален той трябва специално да се учреди. А и името "Децата на Добрич творят" го ограничава. През 2011 година поканихме и деца от други области. И наистина участваха. Направихме един такъв раздел "Гостуващи". - Бихте ли разказали за литературен клуб "Таланти" - кога е създаден, какви са основните му цели? - Миналата година пропуснахме да отпразнуваме 10-годишнината му. Неформално клубът съществува много преди това - още от 2000 година. Децата участваха в конкурси, печелеха награди.
- Т. е. децата са творили и Вие сте решили да ги обедините в клуб "Таланти"? - Да. В началото беше като часове по Свободно избираема подготовка /СИП/. През 2004 година му дадохме името и вместо СИП и кръжок се появи по-модерното название клуб. - Какви деца посещават клуб "Таланти"? - Деца, които имат въображение. Не става само с това, учим ритмичните стъпки, видовете ритмични стъпки. Понякога им се задава някоя ключова дума или тема. Това са деца, които имат нещо да кажат. Те са много оригинални. Работят по тема само когато е за някакъв конкурс, тогава ги насочвам. Иначе ги оставям сами и съвсем малко се намесвам - в пунктуация, в някоя сгрешена ритмична стъпка. Има много талантливи деца. Има и такива, които за цяла година написват едно нещо, но то става стойностно. Гюрсел, например, който за трета година е в клуба, т. г. получи специалната награда на "Коледни послания", организиран от МГЕРБ. Едно послание написа, но много прочувствено. Децата от клуба продължават да участват в други конкурси. Имаме носители на първи места на национални. Например, Снежана Стоянова, която е всестранно надарено дете. Тя спечели и първо място на областната олимпиада по български език и в събота ще се явява на националния кръг. Тя има първо място на "Пътуването на едно писмо в бутилка", м. г. е първа на национален конкурс с международно участие за българските писмена.
- Г-жо Костова, като учител как успявате да запалите децата да четат, да се занимават с литература, а да не са по цял ден пред компютрите? - Последното нещо, което без да искам успях да направя, бе да ги накарам да прочетат трилогията на Сюзън Колинс "Игрите на глада". Първо аз се запалих, аз прочетох книгата, заведох ги да гледат филма и тогава те си купиха книгата. Чрез фантастиката се представят много човешки ценности и това ги привлича. Гледаха "Здрач", прочетоха книгите. А иначе в училище им пускам качествени аудиозаписи на творбата. Много често след това гледат някоя сполучлива екранизация - след като са прочели книгата. По отношение на задължителната литература - на година има не повече от две-три по-обемни произведения. Посочвам им освен произведението, което трябва да изучат - например, от Йовков "По жицата", други произвеедния - разказите "Старопланински легенди". Разказвам им, няколко интересни сюжета, например от "През чумавото" от "Старопланински легенди". Един фрагмент им разказвам и те после го прочитат, защото им става интересно. По този начин ги провокирам да прочетат и нещо повече. Или пък като учим поетите - започвам да им цитирам. Например, Вапцаров, аз почти целия наизуст го зная. На тях им става интересно. "Вяра". Или пък Вапцаров от другата страна - "Прощално", "Борбата е безмилостно жестока", разказвам им за условията, при които е написано - в затвора, с гвоздея в обувката, втората строфа. Такива сензационни, не много известни факти записват интереса им.
- Кои са Вашите любими автори, произведения? - От световната класика - Съмърсет Моъм, "Ела в зелената долина" и "Цялото кралско воинство", "1984" на Джордж Оруел - много прозорлив автор. От нашите автори - Вапцаров безспорно ми е любимият. Блага Димитрова, "Пътуване към себе си" - голяма книга.
- Днес /вчера/ е Международният ден на книгата и авторското право. Какво е Вашето послание, свързано с книгата, към децата, а и към възрастните? Какво ни дава книгата? - Английският поет Шели казва: Поетите са непризнатите законодатели на света, защото те учат на добро. Те са винаги искрени. Те никога не са мълчали относно това, което не им харесва. И точно те променят хората. Те променят тяхната ценностна система. Без закони, без алинеи. Но рано или късно това законодателство за добротата и човешките ценности се налага точно от тях. Нека да четат децата. Могат и да слушат - има аудио записи, има и електронни книги. Истинското вълнение е не когато се смееш докато четеш една книга, а когато тя те накара да се разплачеш. И това те променя. Изцяло. НДТ