Проф. Георги Атанасов: С покръстването българският народ влезе с достойнство в нов цивилизационен ред и даде принос във въздиган
2015-05-02 @ 09:53 EEST
Проф. Георги Атанасов, в интервю за Радио „Фокус”-Шумен във връзка с навършването на 1150 години от покръстването на българския народ
Фокус: Проф. Атанасов, какво е мястото на акта на покръстването
на българите в нашата история, защо се определя като „цивилизован
избор”, който прави България?
Проф. Георги Атанасов: Попаднахте на точната тема, защото, първо,
покръстването на българския народ трябва да се легитимира като
официален празник, защото малко са събитията от над 1300-годишната ни
история, които са толкова революционен, повратен момент и най-
подходящата дата за това е 2 май, деня на кончината на Борис Първи
Кръстител. Княз Борис Михаил остави непреходно дело и това не е само
клише. До датата на покръстването, България въпреки огромната територия,
въпреки победите, въпреки цивилизацията, която започва да формира
династията на Крум и Омуртаг, си остава в безредието, във варварската
атаксия, не е приемана и няма стойност пред центровете на тогавашната
европейска цивилизация Констатинопол и Рим. Действително, наши владетели
създатели на българската държавност като Кубрат, Тервел, Органа бяха
християни, но това беше акт, свързан само с техните личности и те,
действително бяха приемани в качеството им на християни и ценени от
римо-византийския свят, но българският народ си оставаше във варварското
безвремие. И именно в това е забележителното дело на княз Борис Михаил,
че изведе не само владетелската фамилия, но и целия български народ от
варварството и го вплете в цивилизования ред, в таксиса, както го
наричат византийските философи от тази епоха. Може би, най- добре е
оценил от всички български историци, работили по темата Борис Михаил и
покръстването, професор Петър Мутафчиев, а той беше не само историк, но и
философ на българската история. Не мога да го цитирам точно, но той
беше казал за Борис Михаил - ако не във всяко отношение това е най-
великият и успешен владетел, то безспорно е най- мъдрият от всички
български владетели. И ако се вгледаме в неговата политическа кариера,
която толкова добре е представена от забележителната книга на академик
Васил Гюзелев за княз Борис Михаил, оставаща и до днес флагман на
изследването по тази тема, за политически и духовен път на този
забележителен владетел, та ако човек се взре в изворите и проследи
кариерата на Борис Михаил ще види с удивление, че той няма нито една
значителна победа на фронта на сраженията, напротив, Борис Михаил губи
пет войни и не спечелва нито една на бойното поле. Но спечелва най-
важната битка- за духовното издигане и възнесение в духовните висини на
българския народ. И друго много важно, когато България губи важна голяма
битка, обикновено това води до проблеми във всяко едно отношение,
забележително е, че тези пет войни, които губи той – срещу сърбите,
срещу Византия, срещу хървати и т.н., Борис Михаил не поставя на
изпитание бъдещето на България дори в краткосрочен план. Той е учебник
по дипломация. Във всички тези войни България на практика не губи
територии и ресурси, което е забележително. Как го е постигнал, това е
голяма загадка. Разбира се, на този ден най- важното, за което трябва да
говорим това е покръстването на българския народ и да го вплетем тясно с
името на българския княз. Има и легендарни обяснения на този акт, те са
известни на историците- за влиянието на сестра му, която попада във
византийски плен и се връща убедена християнка, убедила и насочила и
него по пътя на християнството, друга легенда разказва за двореца, който
бил изографисан от монах- християнин Методи, но като че ли най- са
прави професионалните историци, които казват, че именно оценявайки
времето и пространството, в което се намира България, Борис Михаил
предприема този акт. С акта на покръстването България е първата
съвременна държава извън римовизантийския свят, която приема
християнството. Разбира се, имаме в случая Великоморавия и други държави
в Европа, но в Източна Европа това е първата държава, която прави тази
стъпка и това също е забележително явление. Покръстването на българите,
освен в международен план, има измерения и във вътрешнодържавен аспект.
Ако академик Гюзелев ни представя матрицата или канавата на процесите,
то българските археолози през последните 3, 4 даже 5 десетилетия
привнесоха нови нюанси на тези достижения на Борис Михаил. Само ще
отбележа, че той построи най- голямата църква на Балканския полуостров и
изобщо в Европа по него време. И редно е точно на Голямата базилика да
бъдат тържествата по повод 1150 години от покръстването на българския
народ. Тези, които посещават Плиска, тази резиденция без аналог в
тогавашна Европа, трябва да знаят, че Голямата базилика е първата
християнска църква в България, майката на българските църкви, изградена е
върху голямото езическо капище, което също е знаково. Великолепно
разкопана и представена от доц. Павел Георгиев. Тук поставям въпроса, че
това дело трябва и археологически да бъде осветено с един корпус на
ранните храмове на Първото българско царство, което ще внесе нов нюанс
на водената политика, защото българската археологическа гилдия е
направила много по разкриването, документирането и представянето на
църковната архитектура, която е емблема на покръстването и това ще бъде
принос пред делото на Борис Михаил. Бих искал да завърша с големите
дипломатически успехи на този владетел. Мисля, че той трябва да се
превърне в учебник за българската дипломация, особено в нашето съвремие.
От близо 100 години българската дипломация е еднопосочна, тя следва
една от великите сили, без да си дава сметка, че могат да настанат
промени. Ако се взрем в дипломацията на Борис Михаил, която води сетнини
в най- положителен план за България и за българската народност, ще
видим, че неговата политика, неговата дипломация е многовекторна. Той
поставя България в центъра на политика, а не в нейната периферия,
неговата политика води до сблъсък между центъра на европейската
цивилизация и на християнския свят Рим и Константинопол и винаги излиза с
дивиденти за българския народ. Само за едно десетилетие Борис Михаил
стига до независимост, не пълна разбира се, до българска архиепископия,
което е забележително явление, а църквата и нейното положение в
тогавашния свят определя легитимността на един народ и в тази насока
неговите достижения са забележителни и без аналог в българската история. Фокус: Т.е. покръстването далеч не е само проблем на оцеляването на българския народ, а право на достойно историческо присъствие.
Проф. Георги Атанасов: Това е цивилизован избор, приемайки
християнството ние влизаме в нов цивилизационен ред, влизаме с
достойнство и даваме принос във въздигането на този цивилизационен ред.
Да оставим настрана, че Борис Михаил начерта програма на българския
политически елит, която неговият син и неговият внук доведоха до успешен
край. Това също е забележителен принос. Посланието, е че когато
направиш един избор, не го правиш еднопосочно, а многовекторно. Това е
послание и към българската политическа класа, тя трябва да изучи примера
и делото на този забележителен държавник. Борис Михаил води
многовекторна политика, отворена, с един- единствен вертикал обаче-
добруването и успехите на българската нация, а не други второстепенни и
третостепенни нюанси. Борис Михаил води политика без нюанси,
неотстъпчива в името на българската цивилизация и го постига. Той не
спечелва нито една победа на бойното поле, но спечелва духа на времето и
е оценен по достойнството и от приятелите, и от враговете. Това е връх
на българската дипломация, провеждана в името на добруването на народа
си. Това е неговото голямо послание, което е непреходно и хилядолетия ни
зарежда. Всеки депутат трябва да изчете внимателно биографията на този
владетел, той е „пътеводна звезда” на българската политика и духовност, и
тази фраза, макар и малко изтъркана от дълга употреба, е вярна. Ивелина ИВАНОВА http://www.focus-news.net
Проф. Георги Атанасов: С покръстването българският народ влезе с достойнство в нов цивилизационен ред и даде принос във въздиган | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.