Половин година след встъпването в длъжност на втория кабинет на Бойко Борисов, съставен от еманацията на политическата безпринципност в 25-годишния демократичен преход на страната, започва да става все по-ясно, че вместо на реформи, цялото общество става свидетел на реформаторско лицемерие.

Година след като Борисов вече надушваше рухването на злополучното правителство на Пламен Орешарски, днешният премиер вероятно започва да надушва рухването и на собствения си кабинет или поне на идеята му, че може да бъде харесван от всички. Душманите на Борисов, които го подкрепиха за втори мандат обаче не трябва да бързат да се радват. Те изгубиха правото да говорят от името на гражданите в мига, в който осребриха подкрепата си за втори управленски мандат на ГЕРБ чрез постовете, до които се добраха.

Бившият правосъден министър на Румъния и настоящ евродепутат от ЕНП Моника Маковей вероятно мисли, че посещението й в София ще допринесе за реализирането на т.нар. "съдебна реформа". Нищо подобно, но идването на Маковей у нас постигна друго - то катализира процесите на разпад в управляващата коалиция, както и разкри лицемерието на участниците във властта.

В този смисъл губещи от визитата на Маковей и нейните съвети са всички. Както тези, които я доведоха, а така също и тези, които не искаха да е в София.

Откровението на румънката, че българският министър-председател послъгва получи широк отзвук, но не защото е нещо, което не знаем, а защото ни го казва човек, който не знае български език. Така най-губещ сякаш е именно Борисов, получавайки звучен шамар от тези, които настани на удобните кресла по министерства, агенции и държавни предприятия, за да пълнят изтънелите партийни каси на някогашните десни партии.

Лидерът на ГЕРБ е губещ и защото винаги е парадирал със сериозната подкрепа, която единствено той има в чужбина. Оказа се, че това е лъжа. Така дълго време насажданата "опорна точка", че ГЕРБ са безалтернативни по отношение на доверието, с което в Европа се гледа на тях, се обърна срещу авторите й.

Реформаторите вероятно се чувстват горди и щастливи от присъствието си в столичния петзвезден хотел. Още повече, че те бяха единствените политически лица, които се явиха на събитието с Маковей, преди това дори я посрещнаха. Ясно е, че и на местните избори "съдебната реформа" ще е удобната залъгалка за избирателите. Радан Кънев, Атанас Атанасов, Гроздан Караджов, Петър Славов трудно ще спечелят симпатии с празноговоренето за неслучващите се реформи, но още по-трудно ще обяснят дори на най-верните си симпатизанти за активното легитимиране на модела "Борисов". Ако на думи е лесно да говориш за реформи, то често реалността е съвсем друга. Няма как да твърдиш, че искаш "съдебна реформа", а в същото време да приемаш с блясък в очите гласовете на избирателите в Хасково, защото си дал предизборната листа на "концесия" на сина на кмета.

Повече от лицемерно е да твърдиш, че си носител на промяната, а реално да търсиш начин за пореден път да подкрепяш емблематичен представител на местния феодализъм. В тон с музикалните изпълнения, които пускаше във Фейсбук, вероятно Радан Кънев вече е готов със собствен ремикс на една популярна мелодия от миналата година, но във вариант: "моят феодал е по-добър от твоя феодал..."

Губещи са и двете вицепремиерки - Румяна Бъчварова и Меглена Кунева, които всячески се опитват да представят себе си за носителки на европейското развитие на България. Двете шумно отсъстваха от събитието, което иначе имаше вид на корпоративно събитие за самонадъхване на служителите на някоя аутсорсинг компания. Бъчварова не би се изкушила да легитимира румънската гостенка, която потъпка достойнството на Борисов. Кунева пък още по-малко би приела да признае, че някогашната й румънска колежка си е свършила работата, а не се е стремила единствено да осигури собствената си реализация.

Правосъдният министър Христо Иванов плуваше в свои води. И как да е иначе след като в залата бяха всичките му приятели, доскорошни колеги от неправителствения сектор и надяващи се на постове активисти. Да си обаче министър не е достатъчно да се обграждаш с ласкатели, а да намериш път към противниците, а дори и към враговете си. Защото след два месеца, Иванов ще навърши една година като министър на правосъдието у нас. 12 месеца, в които Иванов успя в едно – да атакува държавата и институциите, да преекспонира скандалите в съдебната власт като първо ги създава, а после се опитва да ги реши в полза на собствения и на определени политически, магистратски и икономически кръгове.

Правосъдният министър вероятно е бил неприятно изненадан от факта, че Маковей, вероятно без да е съзнавала, че прави именно това, отхвърли доста директно идеите му, които Иванов представя едва ли не за революционни. Трудно ще бъде на Христо Иванов и на Радан Кънев да продължат да се оправдават, че нищо от реформите им не се случва, защото нямало промяна на Конституцията и на съдебния закон. Маковей им го каза в очите – работете, действайте, не се оправдавайте. Хубаво е, че на Христо Иванов отново му се наложи да се обяснява, как от протестиращ и обявил за част от проблема Борисов и Цветанов, стана техен легитиматор. Този въпрос все повече ще се задава и на целия Реформаторски блок. А, ако Иванов и Кънев търсят начин да се оттеглят от властта и да се изкарат мъченици, то трябва да са наясно, че това няма да им помогне. Далеч по-добре е да признаеш, че си се провалил, а не, че реформата ти е останала само на думи, защото всички други са ти виновни.

Реформа можеше да има, проблемът е, че основните й говорители всъщност я виждат единствено през смяната на модела КОЙ със СВОЙ.

Губещи от посещението на Маковей в София са безспорно и онези анонимници – членовете на Висшия съдебен съвет. Вън от съмнение е, че ВСС има прегрешения, както този, така и всички предишни състави, но това не значи, че може да оставиш без реакция упражненията по заклеймяване. Тук не говорим за защита на личното достойнство на членовете на ВСС, а на институцията, която добра или лоша е функция на държавността.

Губеща е и родната дипломацията, защото станахме свидетели на поредното непремерено и дори грубо изказване на френския посланик, който самодоволно ни порицава. Дори по същество думите на Ксавие дьо Кабан да са верни, езикът на дипломацията го задължава да спазва елементарен протокол. Добре щеше да е, ако външният министър Даниел Митов най-накрая свали розовите си очила и не отговаря само на Москва, но приложи същия подход и към пратеника на френската република.

Главният прокурор Сотир Цацаров също е сериозно губещ от визитата на Моника Маковей. Вместо за пореден път да дава интервюта, с които попада в капана на атакуващите го икономически и политически кръгове, крайно време е Цацаров да предприеме реални действия срещу властимащите – настоящи, бивши и бъдещи. Защото, ако в момента се стопират разследвания срещу представители на реформаторите, за да не бъде обвинен в разправа, ако не се проверяват ефективно бизнесмени, свързани с управляващите или с опозицията, то няма как обществото да се довери на прокуратурата.

Цацаров има перфектен шанс да обърне недоволство в своя полза, но и не е изключено скоро да му се наложи да се оттегли. Търпението на обществото се изчерпва и този път пометени ще бъдат всички. Ясно го показва случващото се в последните часове в Гърмен.

Губеща от говоренето на Моника Маковей, което макар и правилно, не би имало реални последици, е и опозицията, която за да не бъде упрекната, че се борят да запазят статуквото не влизат в ролята си на коректив и не разобличават празноговоренето на управляващите за "съдебната реформа". Така на реформаторите им е лесно да се упражняват дори върху БСП, която не подкрепяла реформата на основния закон, за да крепи ДПС-хегемонията в съдебната система.. Крайно време е левицата да реши – иска ли да бъде реална опозиция или ще направи компромис и ще подкрепи промените на Конституцията, а така и да осигури прилив на свежи сили в най-големите й политически опоненти. Сега е ред на реформаторите да платят политическата цена за заиграването им с ГЕРБ и връщането на Бойко Борисов на власт. Това в голяма степен зависи именно от БСП. Ако ДПС подкрепи промяната на Конституцията, ще е любопитно да се наблюдава реакцията на реформаторите.

За най-голямо съжаление от събитието с Моника Маковей губещи са дори и гражданите, но не заради румънската гостенка, а заради организаторите на мероприятието, които искаха да го представят като "гражданска" инициатива. Граждани на срещата с Маковей обаче нямаше. В залата бяха онези протестиращи, които просто не успяха да се класират при раздаването на постовете. Коректността изискваше да бъде обявено, че Маковей е в София по покана на няколко неправителствени организации и на Реформаторския блок.

Употребата на гражданската енергия за политически и икономически цели става все по-чест прийом, което несъмнено изкривява публичната среда. Най-лошото би било, ако това се прави целенасочено, за да се контролира гражданската енергия, поне докато тя не експлодира. Моника Маковей си тръгна, но ние оставаме, а с реформаторско лицемерие трудно ще може да има печеливши, дори от една визита... /БГНЕС

-----------