Ние, живите от випуск 1965 г. на Икономически техникум „Димитър Благоев” в град Добрич се събрахме на 30 май т.г., за да върнем невероятните си спомени отпреди петдесетина години, блясъка в очите си, да се порадваме един на друг, да се прегърнем, да се целунем, да се наддумаме за лудории и преподаватели, за деца и внуци, да споделим радост и тъга.

Годините се изнизват като в пясъчен часовник. Докато сме ученици, 30-годишните ни се струват старци, а 50-годишните – праистория. Само съдбата може да върне часовника обратно, но и тя прави това като наши деца, внуци и правнуци… Избледняват или изчезват някъде из тавани и мазета или някъде другаде и албумите, снимките от абитуриентските балове. От година на година оредяват срещите на випуските, побеляват косите, увеличават се минутите мълчание за съучениците ни, с които сме лудували и прехвърляли мост от момчета и момичета към жени, мъже и семейства. Разказите за първите любовни трепети постепенно се сменят за дацета и внуците… Но такъв е животът. А който забрави за ученическите си години, най-вероятно вече не е между живите.

Ние, живите от випуск 1965 г. на Икономически техникум „Димитър Благоев” в град Добрич се събрахме на 30 май т.г., за да върнем невероятните си спомени отпреди петдесетина години, блясъка в очите си, да се порадваме един на друг, да се прегърнем, да се целунем, да се наддумаме за лудории и преподаватели, за деца и внуци, да споделим радост и тъга. Да си кажем, че отново – след цели 50 години, сме заедно и сме не по-малко деца в сърцата и душите си, макар и със заскрежени коси, тук там със следи от преминалите години, но добродушни и отново, и завинаги приятели и другари.

Събрахме се повече от 80 души, на абитуриентския си бал бяхме над 120… Дойдоха съученици, пръснали се като пилци из цяла България и далеч от границите й… Събрахме се в началото на парка. Мнозина се „запознаха” отново, посмяхме се, порадвахме се на обновената градска градина, из която преди много години някои се целунаха за първи път… Тук често се събирахме, избягали от някой час в училище, а и вечер, защото нямаше кай знае колко много места в тогавашния Толбухин, където можеш да останеш насаме с най-близките си приятели. Направихме си една прекрасна среща на випуска в ресторант „Чифлика”, където си дадохме дума вече да се срещаме всяка последна събота на месец май.  Кой както иска – сам, със семейство си, с внуците дори, с приятели… Да се срещаме и да не се забравяме. Да се знае, че випуск 1965 г. на Икономическия техникум в Добрич още го има и е направил много за този град, за Добруджа и България.

До нова среща, приятели!

Димитър ДУКОВ, с мислите и думите на всички съученици, участвали в срещата на випуска