В родния си град завършва девети клас, а гимназия в Котел през 1940 г. Известно време работи като учител, а след отбиване на военната си служба е назначен в данъчното управление в Айтос. След година е мобилизиран в армейската болница. Започва да следва „Финанси и администрация”, но междувременно е създал семейство, има дете и трябва да се грижи за издръжката му, което е причина да прекъсне следването си. Постъпва на работа в Околийския съд като секретар и е натоварен да ръководи читалищния самодеен театър, на който посвещава цялото си свободно време. След известно време щастлива случайност го свързва с Атанас Попов, който по онова време е директор на Драматичния театър в Добрич. На 1 август 1949 г. Любен Попов постъпва на работа там като стажант-асистент. Само след две години големият му талант е оценен и той получава актьорско звание. И се зареждат роли на толкова много мъже с различни лица и характери, изиграни от талантливия актьор: Боян – „Царска милост”, Аспарух – „Аспарух”, чорбаджи Йордан – „Под Игото”, Нягол – „Албена”, Андрея –„Боряна”, Ромео – „Ромео и Жулиета” и много, много други надхвърлящи 130. През своя повече от 30 – годишен трудов път, Любен Попов изгражда една богата палитра от образи – големи и малки, но винаги претворени с много любов. Следват много награди, сред които ордените „Кирил и Методий” – І, ІІ и ІІІ степен, златна значка на Съюза на артистите в България. През 1975 г. за цялостната си театрална дейност е удостоен със званието „заслужил артист”.

Едновременно с многобройните роли, изиграни на добричка сцена, той съумява и активно да участва в обществения живот. През 1966 г. е избран за съветник в Градски народен съвет - Толбухин и за член на Управителния съвет на Съюза на артистите в България. През 2006 г. е вписан в Почетната книга на Община – град Добрич.

  В Държавен архив – Добрич, се съхраняват документите от личния фонд на заслужилия артист Любен Попов. Интерес представляват тези отразяващи творческата му дейност. Съхранени са голям брой програми от постановки на Драматичния театър „Йордан Йовков” – Толбухин, с участието на актьора за периода 1952-1978 г. Една част от тях са с автографи от автори, режисьори и художници на постановките, между които Николай Хайтов, Петър Славински, Иван Радоев, Николай Парушев, Цанко Кандов, Надежда Сейкова и др. Сред документите са и поздравителните телеграми и адреси от: Съюза на българските писатели, Окръжния съвет за култура – Толбухин, драматични театри от страната, обществени организации и учреждения, близки, приятели и др.

Най-многобройни във фонда са фотодокументите – над 250 броя снимки, запечатали незабравими моменти от превъплащенията му в различни роли на добричка сцена.

Изживял мечтата си, достигнал върховете в творческата си кариера, дал своя изключителе принос в утвърждаването на българския театър - Любен Попов напуска този свят на преклонната 91–годишна възраст. Той ще остане в спомените на поколения театрални зрители с незабравими изпълнения и  величествена осанка.                                                                                          

Държавен архив - Добрич