МАЛКИ ТВОРЦИ ОТ ОБЩИНА ТЕРВЕЛ - НДТ, Добрич, България

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-20 @ 11:36 EEST

МАЛКИ ТВОРЦИ ОТ ОБЩИНА ТЕРВЕЛ

2015-06-05 @ 09:23 EEST

МАЛКИ ТВОРЦИ ОТ ОБЩИНА ТЕРВЕЛ

„ИСКАМ ДА РАЗКАЖА... МОЯТА МЕЧТА ЗА ТЕРВЕЛ

Мечтата ми е да пътувам, да обиколя света, а може и по-далеч… кой знае! Но накъде да тръгна – Гърция, Китай, Египет, Индия…
Някъде сред този блян обаче проблясва лъч червена светлина. Мигновено в съзнанието ми изниква въпросът: Откъде и накъде? Отговорът идва внезапно – от Дома и за Дома.
„Защо за дома – си казвам. – Нали ще отивам в Китай и Индия?“
А гласът ми отговаря: „Всички пътища водят към дома! Започни пътешествието си оттам!“ Домът!!!
Но аз познавам улиците, града, родния си край… Но… добре! Ще пътешествам из Дома си…
Пътешествието ми започва от парка на града. Това е мястото, в което майка ми ме е водила от съвсем малък и в което се разхождам и до сега с голямо удоволствие. Продължавайки разходката си, забелязвам стадиона, който събира многобройни фенове на футболни зрелища.
Вървейки напред по така наречената главна улица стигам до Общината. Толкова е красива през зимата. Особено ме впечатлява украсената с разнообразни фигурки, лампички и гирлянди величествена елха, а украсите по клоните на дърветата около нея трептят като светулки. Дъхът ми спира щом зърна църквата „Свети Георги“, която вдъхва празничност, надежда и любов в душите на тервелчани. Подминавам читалище „Димитър Дончев“. От родителите си знам, че тук са се представяли професионално изтъкнати актьори, режисьори и музиканти.
Прибирайки се към къщи, минавам през центъра на града и пред мен изплува образът на Стария дъб, надвесил клони над площада като баща закрилник.
Дядо ми е разказвал, че когато съм бил съвсем малък ме е водил много често при паметника на кан Тервел. Този грандиозен паметник винаги е събуждал странни чувства у мен. Нищо друго не ми остава освен мислено да погледам красивата картина на града, която изглежда изваяна от ръката на велик художник. И да помечтая.
Тервел е моят любим град. Харесвам неговия облик, стил и начин на живот. В него съм роден, израснал, уча, а някой ден ще работя и ще продължавам да живея. Където и да реша да отида, аз ще се върна и ще вложа всички свои усилия, за да направя Тервел един европейски град, какъвто той заслужава да бъде. Ще съхраня духа на града такъв, какъвто е бил той през годините.
Тервел е градът, който, където и да отида, ще нося завинаги в себе си!

Джошкун Нурджихан Нуредин - 7 клас, ОУ „Д-р Петър Берон“, с. Коларци

***********************

ГРАДЪТ И МОЯТ РОД

Семейството е онази общност от хора, които ще са до теб по всяко време – и в хубавите, и в лошите моменти. Те ще те подкрепят винаги. Ще ти вдъхват увереност и ще ти дават сили да продължиш. Не биха се отрекли от теб, защото си сбъркал. Ще ти покажат правилния път, а ти ще си вземеш поука. Никой няма право да се нарече самотен, ако има с кого да сподели своите чувства, мечти, преживявания, тревогите, страховете и проблемите си. Семейството ще те изслуша, ще ти даде полезен съвет и ще ти помогне да осъществиш целите си. Когато си нещастен, близките ти ще тъгуват заедно с теб, а когато си щастлив, ще направят всичко възможно да останеш колкото се може по-дълго такъв. Всъщност нито едно семейство не иска някой от членовете му да страда. Затова то е най-ценното нещо и всеки разумен човек би го поставил на първо място. Хората, които са те отгледали и са ти помагали във всяка ситуация, са по-важни от всичко и всички.
Семейството е част от огромно родословно дърво, чиито корени са назад във времето, а ние – съвременниците, сме клоните и листата от великолепната му корона. Истинско щастие е всеки да знае кой е, от къде е тръгнал, какво е неговото минало и накъде отива. Мъдрият народ е казал „Човек без род е като дърво без корен“ и в тази крилата фраза се крие много истина. Богат и уверен в себе си е този, който може да проследи развитието на поколенията преди него. Той може да се гордее с постиженията и постъпките на своите предци, да взаимства от опита им, да живее с чувството за принадлежност към рода си, да не губи връзка с корените си, а те са основата на неговия живот.
Моите прадеди са от различни краища на България, преминали през вековете, точно като Старият дъб – емблемата на Тервел – града, в който живея. Дървото е на повече от 500 години и внушава чувство за стабилност и връзка с родното място. Градът, който днес за мен е място за живеене, за предците ми е бил родно гнездо. Място, което никога няма да забравя, защото е свързано с моите баба и дядо по бащина линия. Място, за което дядо с умиление разказва – как през годините се е преобразявало и модернизирало. Градът е и мястото, в което за пръв път пиша буквите от кирилицата, с които днес създавам това есе, и с които искам да изразя чувствата си от преживяното в него. Място на думите, които чувам в музея за историята на града, и виждам с очите си от подредените експонати и изложби за миналото му.
Понякога си представям как предшествениците ми са минавали край Стария дъб и са спирали под сянката му да си починат. Опитвам се също да извикам във въображението си облика на Тервел преди да бъдат построени новите сгради в околността. Къщите са били по-ниски, хората са се придвижвали с каруци, а Вековното дърво и тогава е било там и е пазило тервелчани с клоните си. Времето отминавало, настъпвали много промени. И сега, след цели 500 години, дъбът продължава да стои на същото място и да закриля днешните граждани на града. Най-важното е, че след толкова много години връзката между хората и дървото е останала непреходна и винаги ще е така. Също като тази между корените и клоните на Стария дъб – за да ги има зелените листа, трябва да има здрави корени, които да осигурят живот на дървото. И за да ме има мен, трябва в гените ми да се събере наследствеността на жителите преди мен в Тервел, мои предци.

Марина Николаева Иванова - VI в клас, СОУ „Йордан Йовков“, Тервел, ръководител Стойка Жекова

******************

АЗ ОБИЧАМ ТЕРВЕЛ

Аз обичам Тервел
с белия площад.

Аз обичам Тервел
с чудния фонтан.

С училището родно
и първия ми клас.

С окъпания в слънце
Божествен храм.

Обичта на мама и на татко
са най-силни в градчето ми сладко!

Билге Мюмюн Неджеб - 1 а клас, СОУ "Йордан Йовков"

Сходни връзки
Още от Поезия

МАЛКИ ТВОРЦИ ОТ ОБЩИНА ТЕРВЕЛ | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats