ДЕН НА ВСИЧКИ БЪЛГАРСКИ СВЕТИИ - Имен ден на Асен, Аспарух, Ася, Десислав, Десислава, Крум, Румен, Румяна, Чавдар

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-20 @ 09:48 EEST

ДЕН НА ВСИЧКИ БЪЛГАРСКИ СВЕТИИ - Имен ден на Асен, Аспарух, Ася, Десислав, Десислава, Крум, Румен, Румяна, Чавдар

2015-06-14 @ 08:31 EEST

Източноправославната църква още от самото начало на своето съществуване е отредила дни за честване светлата памет на всички свои светии. През месец май 1953 г., когато е възобновено патриаршеското достойнство на Българската православна църква, се ражда идеята да се установи един нов празник - честване паметта на всички светии, просияли на родна българска земя („Всех святих, иже нашетай болгарстей просиявших").

На заседанието си от 30 декември 1953 г. пълният състав на Светия синод на Българската православна църква решава новият църковен празник да се нарича „Неделя на всички български светии" и да се празнува на втората неделя след рождения ден на Църквата - Петдесетница, или на следващата неделя след празника на всички светии.
С Окръжно N° 3362-43 от 16 април 1954 г. Светият синод разпорежда до всички епархийски началства да сторят потребното за първото отпразнуване на този нов празник и за популязирането му между православното българско население. По това време е създаден и иконографският образ на всичките български светци - една прекрасна композиция на иконописеца Николай Шелехов, изпълнена с голямо майсторство и художествен усет. Тази икона се пази в игуменарнииата на светата Рилска обител.
Първото отпразнуване на този нов християнски празник в столицата София е извършено на 27 юни 1954 г. в храма „Свети Седмочисленици”. Тържествената служба е отслужена от тогавашния патриарх Кирил, в присъствието на всички членове на Светия синод и при стечение на много духовници и миряни. Така по достоен начин е поставено началото на този нов празник, в който се честват заедно всички онези светци и мъченици, които поради твърдата изповед на вярата си в Христа, са претърпели мъчения, приели са мъченически венец, угодили са на Бога и са Го прославили.
Две години по-късно пак в столичния храм „Св. Седмочисленици” е осветен и първият църковен престол, посветен на всички български светии. Българската православна църква почита паметта на всички български светии на втората неделя след Петдесетница.

Из „Българи Светци”. Пламен Павлов, Христо Темелски. София, 2010 г.

***
Неделя на Всички български светии

По своята природа християнството е универсално, има вселенски характер и е предназначено за всички хора от всички епохи. Както заявява ап. Павел, в Христа няма юдеин, ни елин, няма роб, ни свободен, няма мъжки пол, ни женски (Гал. 3:28). Христовата църква е една и неделима, но от древност съществуват поместни православни църкви, каквито са Българската, Румънската, Сръбската, Руската и пр. Единството на Църквата не се опровергава от битието на отделните национални църкви. Те са клоните на едно вечнозелено дърво, насадено от самия Бог.
Българската църква е първата славянска църква в света. Повече от единадесет века тя води нашия народ към духовен напредък, святост и спасение. В продължение на тези единадесет столетия от нейните недра са излезли хиляди Божии угодници от почти всички категории на християнската святост равноапостоли, благочестиви царе и царици, светители, преподобни, мъченици и други. Техните имена, както казва Свещеното Писание, са записани в Книгата на Живота (Откр. 3:5). Те са звезди върху българския небосклон, чието сияние никога няма да помръкне.
Всички български светии, икона в храма “Свети Седмочисленици” в СофияНеделя на Всички български светии е най-новият, подвижен празник в нашия църковен календар.
Денят на Всички български светии е уникален празник. На него Църквата отдава почит към всички исторически личности, живели по нашите земи, които са канонизирани за светци. Те са се отличавали с благочестив живот, изповядвали са в пълнота Христовата вяра и са били предани на светото православие. Били са хора на вярата и духа и всеки с делата си е заздравявал спойката между църква, народ и държава. Българските светци олицетворяват националната ни съдба, защото всеки период от доосвобожденската ни история има своите мъченици.
Освен тези светии, които са отбелязани в църковния календар, на българската земя са просияли много светители, преподобни, пустинници и мъченици, като се почне от преди покръстването на българите и след това до ново време. По време на османското робство башибозукът е разрушавал и изгарял манастирите и църквите ни, но вярата на народа ни е била съхранена. Затова на този ден възпоменаваме също безбройните безизвестни свети хора, които проляха кръвта си за запазването на вярата по нашите земи. Този ден е за прослава и на онези неизвестни подвижници, монаси и свети хора, отишли си тихо и скромно от този свят, които светят със невидима светлина от небесния небосклон.
Неделя на всички български светии празнуваме след Неделя на Всички светии - първата след Петдесетница. С възпоменанието им в богослужебния ред се изпросва молитвеното им застъпничество и благословение над целия български народ.
Първият известен по име български светец е едновременно княз и мъченик. Той е св. Енравота или Боян, пострадал за християнската вяра през 30-те години на IХ век. Този най-голям син на хан Омуртаг е екзекутиран в Плиска по заповед на брат си Маламир. Но преди да се прости със земния живот, Енравота изрекъл следните думи: "Вярата, за която сега аз умирам, ще се разпространи по цялата българска земя...". Действително не изминали тридесет години и цяла България се покръстила.
Да споменем св. равноапостоли Кирил и Методий, които родиха духовно славянските народи и им предадоха златния ключ към вратата на знанието и мъдростта. Канонизирани за светци са и техните ученици, които разпространяват Христовото слово и православната култура сред нашия народ. Почитаме ги заедно като Свети Седмочисленици – Климент Охридски, Наум Охридски, Сава, Горазд и Ангеларий.
За разлика от сърбите българите са канонизирали малко владетели. На първо място сред тях стои неустрашимият княз Борис I, внукът му цар Петър, княз Йоан-Владимир и други.
В галерията на българската святост не липсват образите на епископи като св. Климент Охридски, Иларион Мъгленски, Патриарх Евтимий, който героично защитава Търновград от азиатските пълчища, Софроний Врачански, който просвещава българите във време на хаос и безправие.
Днес нашето монашество е в упадък, но не трябва да забравяме, че народът ни е откърмил много светци-монаси. Редицата им се води от всебългарския закрилник св. Иван Рилски чудотворец, който основава най-големия и най-красивия манастир на Балканите.
Негови духовни последователи са тримата отшелници в македонските предели Гавриил Лесновски, Прохор Пшински, Йоаким Осоговски, също св. Петка Търновска, исихастите Теодосий Търновски, Ромил Видински. Колоритен светец е св. Димитър от русенското село Басарбово, живял през ХVII век.
Нашата Църква се украсява и от хиляди мъченици, пострадали за вярата си от иноверци. Имената на първите мъченици са свързани с късната античност, когато християнството се разпространява на Балканите. Това са личности приели мъченичеството в името на Христовото вяра по време на гоненията срещу християните – например Дасий Доростолски, Емилиян Доростолски и други.
Първият мъченик на Българската църква от български произход е синът на хан Омуртаг Боян-Енравота. Той приел християнството три десетилетия преди покръстването на България. Защото отказал да се отрече от християнството и да се върне към вярата в Тангра, св. Боян-Енравота загинал, посечен по заповед на брат си хан Маламир. Сред сонма на българските мъченици са и 26-те преподобни мъченици, изгорени на 10 октомври 1276 г. в кулата на Зографския манастир в Света Гора от папски пратеници, които ги принудили да приемат уния с папата и неговото върховенство.
Най-много са българските мъченици от времето на Османското робство, когато православната вярата трябва да бъде защитавана от асимилацията на исляма. Скъп за нас е св. Райко Шуменски млад златар, умъртвен след жестоки изтезания през 1802 година. През тази епоха мъченически загиват за вярата и св. Георги Нови и св. Георги Най-нови Софийски, Никола Софийски, Йоан Търновски, Терапонтий Трънски, Игнатий Старозагорски, Злата Мъгленска, Никодим Албански и много други.
В календара на българската църква могат да бъдат вписани още имена, но за това е необходимо специално синодално решение. Въпреки това има личности, които без да присъствуват в сегашните църковни календари в миналото са били почитани като светци и продължават да са обект на такава почит от местното население – например св. Симеон митрополит Самоковски, обесен от турците през 1737 г. или Рада Пловдивска, убита също от турците в средата на ХІХ век.

Житие и чудеса на свети пророк Елисей

Свети пророк Елисей бил син на Сафат от коляното Рувимово. Родил се в град Авел-Мелох и бил велик чудотворец. Самото му рождение било съпроводено с чудесни явления: в град Силом, далеч от Йерусалим, имало златна телица, на която падналите в идолопоклонство израилтяни се покланяли като на Бог и принасяли жертви. В часа на Елисеевото рождение бездушната телица заревала така силно, че я чули чак в Йерусалим. Всички много се дивели на това, а един свещеник, преизпълнен с Дух Свети, казал:
- Велик Божий пророк се е родил днес и той ще разруши истуканите и ще съкруши силните!
Когато Елисей достигнал пълнолетие, прекарвайки живота си в девствена чистота, за да угоди повече на Бога, Бог го призвал за пророческо служение. Това станало така. Веднъж Елисей орал земята с дванадесет рала волове. Пророк Илия, който по това време се намирал на планината Хорив и говорил с Бога, получил от Него повеление да помаже Елисей за пророк вместо себе си. И когато Елисей бил в полето, пророк Илия го наближил и хвърлил кожуха си върху него, и като му предал волята Господня, го нарекъл за пророк и му заповядал да го следва. Елисей начаса оставил всичко и бил готов с цялото си усърдие да следва светия Божий пророк Илия, но само измолил от него позволение за кратко да се завърне вкъщи и да се прости с баща си и майка си. У дома си той заклал воловете, с които орял, насякъл плуга и го запалил, и като опекъл на него воловете, раздал на хората и съседите си за угощение. После целунал баща си и майка си и незабавно последвал Илия, и му служел, поучавайки се от него на Божиите тайни. По Божията благодат той станал пророк, не по-малък от учителя и наставника си Илия. Когато на Бога било угодно да грабне раба Си Илия във вихрушка с огнена колесница на небето и да го пресели в рая, Илия запитал Елисей какъв дар желае от Бога, за да му го изпроси със своята молитва.
- Искай - казал Илия - каквото желаеш да ти направя, преди да бъда взет от тебе.
Елисей не поискал нещо земно и временно, защото, като оставил всичко заради Бога, не му било нужно нищо на земята. Той не искал от Илия нито здраве за тялото си, нито дълги дни живот, защото, очаквайки да наследи вечния, не желаел дълго да пребивава във временния. Той си изпросил благодатта на Светия Дух, която била в Илия, да се приумножи в него самия.
- Пророческият дар и дарът за чудотворство, който е в тебе - казал той, - да бъде двойно върху мене, та да мога ония, които са заблудени и служат на Ваала, да поуча с пророческо слово, като потвърждавам наставленията си с чудеса и чрез това да ги обърна отново към Единия истински Бог.
Илия се съгласил да изпълни исканото, но с едно условие:
- Ако видиш как ще бъда взет от тебе, тъй ще ти бъде.
И ето, докато вървели и разговаряли, явила се огнена колесница и огнени коне, които ги разделили един от друг, и Илия се понесъл във вихрушка към небето. А Елисей гледал и викал:
- Отче мой, отче мой, колесница на Израиля и негова конница!
Накрая, когато вече не виждал огнената колесница, скрила се далеч във висините заедно с Илия, той почнал да плаче за него като за свой баща и раздрал дрехите си на две. Но ето че видял кожуха, който Илия хвърлил отвисоко и с който покрил Елисея, и приел това за знак, че духът Илиев е двойно върху него, и се утешил в своята печал. Той пазел кожуха при себе си като скъпоценно съкровище или като драгоценна царска дреха и с него извършил същото чудо, както Илия. За да премине река Йордан, той ударил с него по водата, тя се разделила на две и Елисей преминал по сухо. Пророческите ученици, живеещи в Иерихон, видели това чудо и се убедили, че Илиевият Дух е слязъл върху Елисей. Те излезли насреща му и се поклонили до земята.
А Елисей спрял в Иерихон и останал там известно време. След това Елисей тръгнал от Иерохон за Ветил.
От Ветил Елисей отишъл на планината Кармил, а оттам се завърнал в Самария.
По това време израилтяните започнали война против моавците. Моавският цар, чиито земи изобилствали със стада, обикновено пращал ежегодно на израилския цар данък от сто хиляди овци и сто хиляди неостригани овни. Но след смъртта на израилския цар Ахав, моавският цар се отметнал и престанал да праща обичайния данък. Тогава Иорам, синът на Ахава, царуващ над Израиля в Самария и държащ нечестието на баща си, събрал цялата си войска и поискал помощ от Иосафат, благочестивия иудейски цар от Йерусалим, а също и от подчинения си едомски цар, и тръгнал против моавците през Едомската пустиня. Но по Божий промисъл сред полковете им бил и пророк Елисей. Седем дни вървели царете с полковете си и нямало вода нито за хората, нито за добитъка - всички изнемогвали от жажда. Иорам, израилският цар, казал с въздишка:
- Господ ни е събрал нас, трима царе, за да ни предаде в ръката на моавците.
А иудейският цар запитал:
- Няма ли тук пророк Господен, та чрез него да попитаме Господа?
Слугата на израилския цар им рекъл:
- Тук е Елисей, Сафатовият син, който поливаше вода на Илиевите ръце.
А царят Иосафат засвидетелствал за Елисей:
- У него има слово Господне.
И ето, тримата царе дошли при пророка, за да се помоли за тях на Господа, та Той да му открие какво ги очаква. Но Елисей рекъл на Иорам, израилския цар:
- Какво общо имаш ти с мене? Иди при пророците на баща си Ахава и на майка си Иезавел и тях питай какво ви очаква.
- Нима Господ - запитал със смирение Иорам - свика тук нас, тримата царе, за да ни предаде в ръката на моавци?
Елисей отговорил:
- Призовавам за свидетел Господа на силите, Комуто предстоя, че ако не почитах Иоасафа, благочестивия иудейски цар, не бих и погледнал тебе, идолопоклонника.
После Елисей поискал да му повикат гуслар. И докато гусларят левит дивно пеел Давидови псалми, Духът Господен слязъл върху Елисея и той пророкувал:
- Направете дълбоки ями, защото така казва Господ: няма да видите ни дъжд, ни вятър, а ямите ще се напълнят с вода, от която ще пиете вие и добитъкът ви, а моавците Той ще предаде в ръцете ви и ще ги победите, ще поразите всичките им укрепени градове, ще отсечете всички плодни дървета, ще заприщите всички извори с камъни и пръст и ще опустошите цялата моавска земя.
Думите на пророка се сбъднали. На сутринта, когато благочестивият иудейски цар Иосафат принасял жертва на Бога чрез свещенически ръце, хората видели да тече вода по едомския път. Отначало тя стигнала полковете на Иосафат и разливайки се по околностите, изпълнила всички ями и дупки в долината и земята се напоила с вода. Хората утолили жаждата си и с укрепени сили тръгнали против моавците и им нанесли тежко поражение. Те завладели цялата им земя и по повелението на пророка я разорили, а после с тържество се завърнали в своята страна.
Славен бил тоя велик Божий угодник и в други дивни пророчески дарования и деяния, както пространно се разказва в книга Царства. Той предсказал седемгодишния глад в земята на Израиля. Предвидил смъртта на сирийския цар Венадад, Елисей посочил, че сирийското царство ще премине в ръцете на Азаила. Той помазал Ииуя - един от израилските князе - за царството и го подбудил да изтреби богоненавистния идолопоклоннически дом на Ахава. Ииуй убил двамата царе идолопоклонници: израилския цар Иорам и иудейския Охозия, внука на благочестивия цар Иосафат, който не подражавал на дядо си и изпаднал в нечестие. Той умъртвил Иезавел, нечестивата жена на Ахава, майката на Иорама, и избил всички Ваалови жреци и влъхви. Във всички тия дела му помагали благословията и молитвите на пророк Елисей. След смъртта на Ииуя в Мзраил се възцарил синът му Иохаз, на свой ред наследен от Иоас, внука на Ииуя. При царуването на Иоас, Божият човек Елисей пребивавал в Самария. Бидейки вече много стар, той се разболял. Цар Иоас дошъл да го навести и плакал над него, думайки:
- Отче мой, отче мой, колесница на Израиля и негова конница!
Елисей му казал:
- Вземи лък и стрели, отвори прозореца на изток, където е Сирия, и опъни тетивата.
Царят изпълнил това. Божият пророк сложил ръцете си върху неговите и казал:
- Пусни стрелата към Сирия.
Царят пуснал стрелата, а пророкът рекъл:
- Тая стрела е стрелата на Господнето избавление и ти ще победиш Сирия.
И пак наредил на царя да вземе лъка и стрелите:
- Удари стрелите в земята - казал пророкът.
Царят ударил три пъти и спрял. А Божият човек му се; разгневил и рекъл:
- Трябваше да удариш пет или шест пъти, тогава щеше да разбиеш напълно сирийците, а сега ще ги поразиш само три пъти.
Така, пророчествайки на царя, Елисей починал и бил погребан с почести. Пророк Елисей вършел чудеса не само приживе, но и след кончината си се проявил като чудотворец. Година след неговата смърт се случило така, че погребвали един човек извън града. В това време в израилската земя нахлули моавски пълчища. Придружителите видели неприятеля отдалеч и хвърлили тялото в една пещера. Това била пещерата, където бил погребан пророк Елисей. Щом се допрял до костите на пророка, мъртвият на часа оживял и като излязъл от пещерата, тръгнал към града.
Така Бог прославил Своя угодник и след смъртта. За всичко това на нашия Бог слава, чест и поклонение сега и всякога и во веки веков. Амин.

Житие на Св. Методий, патриарх Цариградски

Св. Методий бил родом от гр. Сиракуза (Сицилия). След като завършил светско училище, той приел монашество и започнал да се подвизава в манастир. Цариградският патриарх Никифор го взел на служба при себе си.
Във време на иконоборческите царе той се прочул навсякъде като отличен бранител на иконопочитанието. Император Теофил (829 - 842) го пратил на заточение на един остров, където бил хвърлен в тъмница, заедно с двама обикновени разбойници. Там той прекарал седем години във влага, без светлина и без достатъчно храна. Във време на благочестивата царица Теодора и нейния син Михаил, св. Методий бил освободени и избран за патриарх.
В първата неделя от Великия пост - Неделя на Православието (19 февруари 842 година) - патриарх Методий тържествено внесъл иконите в църква и написал канон в тяхна чест. Тоя велик изповедник на вярата се поминал в 846 година.
http://www.focus-news.net

Сходни връзки
Още от Общество

ДЕН НА ВСИЧКИ БЪЛГАРСКИ СВЕТИИ - Имен ден на Асен, Аспарух, Ася, Десислав, Десислава, Крум, Румен, Румяна, Чавдар | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats