НА ЗЛОВЕЩИЯ 22.06.1941 Г. ХИТЛЕРИСТКА ГЕРМАНИЯ НАПАДА СССР И ЗАПОЧВА ВЕЛИКАТА ОТЕЧЕСТВЕНА ВОЙНА /ВИДЕО/

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-20 @ 14:16 EEST

НА ЗЛОВЕЩИЯ 22.06.1941 Г. ХИТЛЕРИСТКА ГЕРМАНИЯ НАПАДА СССР И ЗАПОЧВА ВЕЛИКАТА ОТЕЧЕСТВЕНА ВОЙНА /ВИДЕО/

2018-06-22 @ 07:26 EEST

На 22 юни 1941 въоръжените сили на Нацистка Германия (Вермахтът) нападат СССР, без да обявяват война. Три групи армии - "Север", "Център" и "Юг" атакуват Червената армия, насочвайки ударите си съответно към Ленинград, Москва и Киев.

Внезапният удар на танковете, артилерията, пехотата и авиацията по целия фронт от Северния ледовит океан до Черно море сварва неподготвени съветските войски и позволява на силите на Оста да навлязат дълбоко на съветска територия.

Осигурявайки значително превъзходство в танкове и авиация по направленията на главните удари, за двуседмични боеве немците разгромяват главните съветски сили, окупират Пр***тика, Белорусия, Западна Украйна, завладяват Вилнюс, Рига, Минск, Лвов, Житомир, излизат на подстъпите към Одеса, Киев и Ленинград и преодоляват половината от разстоянието между полската граница и Москва, превземайки град Витебск.

Фюрерът заявява от трибуната на Райхстага: "Германски народе! В този момент се извършва един военен поход‚ по обхват и размер най-големият‚ който до сега светът е виждал. На Северния ледовит океан стоят бойците на победителя от Нарвик‚ рамо до рамо със своите финландски бойни другари. Германските дивизии, водени от победителя на Норвегия, сега защитават финландската земя заедно с командваните от техния маршал финландски герои на свободата. Формациите на германския Източен фронт се простират от Източна Прусия чак до Карпатите. Под командата на държавния глава Антонеску германски и румънски войници се обединяват на бреговете на Прут‚ по долното течение на Дунав‚ чак до бреговете на Черно море. Задачата на този фронт е не само защитата на отделните страни‚ а сигурността на Европа и с това спасението на всички. Затова‚ днес реших отново да поставя съдбата и бъдещето на германския Райх и народа ни в ръцете на нашите войници. Нека Бог да ни помогне в този извънредно важен бой!"

В резултат на "голямата чистка" (започнала от 1934 г.) съветската армия изпитва остър недостиг от способни командири, а поради последователното пренебрегване от Сталин на явните доказателства за готвената германска агресия, съветските армии не са разгърнати за отбрана, частите не са доокомплектовани, липсват достатъчно противотанкови и противосамолетни средства. Освен това заповедта за привеждане на войските в състояние на пълна бойна готовност е издадена едва вечерта на 21 юни, когато от граничните постове с тревога съобщават в Москва, че германски войски приближават границата, разгърнати в боен ред.

Брест, Минск, Одеса, Киев, Ленинград, Смоленск оказват яростна съпротива - тежките боеве за Смоленск задържат с повече от 2 месеца настъплението на нацистите. Градът е стратегически разположен в сухопътен коридор между Западна Двина и Днепър, и през него минава най-прекият и удобен път към Москва, без да се налага да се форсират големи водни прегради. Упоритите боеве за Смоленск, както и отбраната на Киев принуждава Хитлер да отклони 2-ра танкова група(Zweite Panzer Gruppe) на юг за обсада на Киев, забавяйки по този начин атаката на Москва и осигурявайки време за прехвърляне на резерви и изграждане на Московската отбранителна зона.

Въпреки редовно идващите данни от разузнаването, Сталин отказва да повярва, че Хитлер ще наруши постигнатите между двете страни споразумения. Германските войски започват бързо настъпление.

"Барбароса" е кодово название, избрано от немското командване над Съветския съюз през 1941 г. През ноември 1940 г. са начертани плановете и са одобрени от Хитлер в директива № 21, датираща от 18 декември 1940 г., озаглавена "Операция Барбароса". Предложено е приготовленията за нападението да бъдат завършени на 15 май 1941 г., а до есента немците трябва да напреднат до линията, минаваща от Архангелск до Волга.

Необходимостта Германия да се намеси на Балканите срещу Гърция и Югославия забавя нападението със 7 седмици. На 22 юни 1941 г. 79 немски девизии, подкрепени от Румънски и финландски войски, пресичат границата. Три основни групировки – Група армии Север (фелдмаршал фон Лееб) трябва да нападне от Източна Прусия до Ленинград за един месец; Център (фелдмаршал фон Бок) трябва да предприеме двупосочно през Минск и Смоленкс към Москва; Юг (фелдмаршал фон Рундщед) трябва да превземе Киев, Украйна, басейна р. Дон и Черноморското крайбрежие. Тази най-голяма военна операция в историята се проваля по две основни причини: руските ресурси и издръжливост са по-големи от очакваните.

Хитлер се намесва, давайки заповед за концентриране на войските срещу Москва, след като Ленинград вече е обкръжен, а в същото време придвижва танкови войски от центъра в южната посока и по този начин облекчава защитата на Москва. До настъпването на зимата само южната армейска група успя да изпълни първоначалните заповеди.

На 30 септември 1941 започва атаката на Москва от Вермахта, т.нар. операция Тайфун - главната цел на плана "Барбароса". Операцията се ръководи от фелдмаршал Федор фон Бок. За атаката на Москва са съсредоточени над 1,8 милиона войници, 14 000 оръдия, 1 700 танка, 1 390 бойни самолета. Всичко 77 дивизии, от които 14 танкови и 8 механизирани. Червената армия разполага с 800 000 бойци, 6 800 оръдия и едва 780 танка и 545 самолета. По ирония на съдбата атаката започва при идеални метеорологични условия, въпреки опасенията на фашистките генерали от суровата руска зима.

Главната цел на съветската отбрана е да се забави и изтощи максимално врагът и да му се нанесат възможно най-големи загуби, за да се осигури достатъчно време за сформиране на резерви и подготовка на контранастъпление. За тази цел Москва е превърната в истинска крепост — на далечните и близки подстъпи е изградена мощна и дълбокоешелонирана отбрана, състояща се от отбранителни линии с повече от 300 км дължина и 200-250 км в дълбочина и включваща 8-9 отбранителни полоси, разположени в концентрични полукръгове около Москва, както и градски отбранителен пръстен по Садовое Кольцо.

Предните линии на Московската отбранителна зона обаче са сварени неподготвени от фашистката атака, започнала на 30 септември срещу Брянския фронт на Брянското оперативно направление и на 2 октомври срещу Западния фронт на Вяземското направление. В районите на Духовщина, Шостка и Рославъл Вермахтът съсредоточава силни ударни групировки, а съветското командване не успява да предвиди посоката на главните им удари и да разгърне правилно силите си. Основните сили на Червената армия са разгърнати за отбрана в района на Вязма, по най-прекия път за Москва, а германците нанасят три удара на север и юг, в обход и обхват на главните съветски сили.

Бързоподвижните 2-ра, 3-та и 4-та танкова група преодоляват съветската отбрана на Ржевско-Вяземския отбранителен рубеж, отрязват пътя за отстъпление и обкръжават две групи армии в районите на Брянск и Вязма. За изненада на немците обкръжените армии не се предават, а се сражават яростно и самоотвержено, причинявайки големи загуби на врага и задържайки 28 фашистки дивизии. През това време съветското командване прехвърля допълнителни сили на Московското направление, а на 10 октомври за командващ отбраната на Москва е назначен Георгий Жуков.

В средата на октомври новосформираната 26-та армия с легендарните танкове Т-34 нанася мощен контраудар по фланговете на настъпващата 2-ра танкова група в района на Мценск и спира настъплението на германците на река Зуша. Това позволява на 3-та и 13-та армия да се измъкнат от вражеското обкръжение и да заемат позиции на Можайската отбранителна линия. Въпреки героичната съпротива хитлеристките танкови колони пробиват на няколко места съветската отбрана и на 18 октомври превземат Можайск - последния голям град пред Москва. Дори маршал Жуков признава, че пътят към столицата е открит.

На 19 октомври в Москва е обявено обсадно положение. Създават се 3 дивизии на народното опълчение от всички граждани, годни да носят оръжие. Немобилизираните жители изграждат хиляди километри укрепления, противотанкови ровове, телени заграждения, окопи и огневи точки. Евакуират се държавни учреждения, промишлени предприятия и граждани. Главнокомандващият Сталин остава в града, за да поддържа високия боен дух на защитниците. Вражеската авиация извършва 5 въздушни нападения над Москва, в които участват общо 2 018 самолета, от които 273 са свалени. Изтребителната авиация и противовъздушната отбрана водят напрегната денонощна борба и опазват столицата от големи разрушения.

В средата на ноември, след прегрупиране и попълване на загубите, германците подновяват атаките си. 3-та и 4-та танкова група от север и 2-ра танкова група от юг трябва да пробият отбраната и да обкръжат Москва, срещайки се при град Ногинск източно от столицата. На север хитлеристите превземат Калинин (Твер), Солнечногорск и Красная поляна на по-малко от 26 км от Москва, овладяват Яхрома на 27-28 ноември, форсират от движение канала Москва-Волга и заемат стратегически плацдарм на Перемиловските височини на източния бряг на канала. На юг поради яростната съпротива 2-ра танкова група не успява да превземе Тула и заобикаля града от изток, достигайки главната магистрала за Москва при Кашира на 26 ноември.

Хитлеристките войски са крайно изтощени от двумесечните ожесточени сражения, не разполагат с никакви резерви и изпитват остър недостиг на горива и боеприпаси. Само от 16 ноември до 5 декември Вермахтът губи 155 хиляди войници, 800 танка, 300 оръдия и 1 500 самолета. Напредването на зимата и мощното партизанско движение в тила затрудняват още повече тяхното снабдяване и попълване с резерви. Едва двадесетина германски влака дневно достигат фронта, докато всеки ден в Москва пристигат между 100 и 126 влака с подкрепления, боеприпаси и въоръжение. Съветското командване прехвърля от Сибир и Далечния изток свежи сили, добре екипирани за зимни условия и подготвя мощно контранастъпление срещу врага.

След неуспеха да обкръжи Москва от юг и север, Вермахтът предприема фронтална атака на 1 декември в района на Наро-Фоминск, която е отразена от Червената армия, а на 4 декември настъплението на германците спира напълно по всички фронтове.

На 5 декември войските на Калининския фронт на север от Москва преминават в контранастъпление, последвани на 6-и декември от Западния и Юго-западния фронт южно от столицата. Въпреки суровите зимни условия още в първите дни Червената армия пробива отбраната на противника южно от Калинин и северозападно от Москва и освобождава редица населени места, а на 8 декември Хитлер издава заповед за преминаване в отбрана на целия източен фронт. За да не позволи на врага да прехвърли резерви от други участъци на фронта, съветската армия започва контранастъпление в Донбас и при Ленинград.

На 12 декември е освободен Солнечногорск, на 16 декември Калинин, на 26 декември Наро-Фоминск, в началото на януари — Можайск. Освободени са напълно Московска, Тулска и Рязанска и отчасти Калининска, Смоленска и Орловска област. Унищожени са повече от 400 000 души, 1 500 танка, 2 500 оръдия и повече от 2 000 самолета на врага.

За първи път край Москва Червената армия използва масово модерните танкове Т-34 и легендарните реактивни установки за залпов огън (т.нар. Катюша).

Въпреки че не успява да разгроми напълно група армии "Център", настъплението на Червената армия отхвърля врага на 180-250 км от съветската столица и премахва непосредствената заплаха над Москва. Освен това загубите на групата армии "Център" са толкова големи, че тя не е в състояние повече да води активни настъпателни действия. Дори след цели две години настъплението на Вермахта на Курската дъга се проваля, защото на северния участък група армии "Център" не успява да изпълни задачите си (на южния участък главната съветска отбранителна полоса е пробита, но немските танкове спират настъплението си поради провала на север).

Победата при Москва има огромно политическо и военно-стратегическо значение – за първи път в хода на Втората световна война Червената армия спира настъпателния устрем на хитлеристките танкови армии, развенчава мита за тяхната непобедимост и им нанася голямо поражение. До голяма степен това се дължи и на доставките с оръжие от съюзниците през Мурманск и Каспийско море. Тя бележи и окончателния провал на плана "Барбароса", падение на военния престиж на Вермахта и Германския Райх.

Крахът на Хитлеровата доктрина на Блицкрига поставя нацистка Германия пред перспективата на тежка и продължителна война, за каквато тя не е готова, нито има необходимите ресурси. Московската битка предизвестява преминаването на стратегическата инициатива в ръцете на антихитлеристката коалиция.

И до днес това е много тъжен ден за руснаците, защото раните от тази война и от чужди и свои трудно зарастват за цели поколения.

Информацията е на БГНЕС.

Сходни връзки
Още от История

НА ЗЛОВЕЩИЯ 22.06.1941 Г. ХИТЛЕРИСТКА ГЕРМАНИЯ НАПАДА СССР И ЗАПОЧВА ВЕЛИКАТА ОТЕЧЕСТВЕНА ВОЙНА /ВИДЕО/ | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats