Гърция
се насочва към фалит, което поставя нейните партньори от еврозоната в
особено деликатна ситуация. На фона на всички изпъква Германия, както
със своята икономическа мощ, така и със строгостта спрямо Атина.
Въпреки огромния дълг от близо 300 млрд. евро обаче средиземноморската
страна не е европейската икономика с най-големи задължения в историята.
Ново изследване на Лондонското училище по икономика (London School of
Economics – LSE) изведе интересен резултат, според който именно Германия
е злоупотребила най-много с поемането на задължения в исторически план,
пише WBP Online.
Огромният дълг на настоящата най-голяма икономика на Стария континент за
първи път бе опростен през 1953 г., няколко години след падането на
нацисткия режим на Адолф Хитлер и края на Втората световна война. Тук
обаче не говорим само за пари. Хитлер започна най-голямата война в
историята на човечеството, която разруши Европа. Милиони платиха с
живота си.
Малка Гърция се съгласи с тогавашното решение и опрости дълга на
Германия, въпреки че бе сред държавите, които платиха най-голяма цена за
нацистките престъпления в страната, се посочва в статията.
Гърция показа милост спрямо Берлин и през 1990 г., когато след падането
на Съветския съюз и по времето на обединението германският дълг отново
бе опростен.
Разбира се, не трябва да забравяме и за огромните германски дългове от Първата световна война.
Последното изследване на LSE, изготвено от професор Албрехт Ритшъл,
призовава Германия да загърби своето "лицемерие" по отношение на кризата
с гръцкия дълг. По думите му точно опрощаване на гръцките задължения по
модела на тези на Германия в рамките на плана "Маршал" е най-удачното
решение на гръцката икономическа криза.
"Албрехт Ритшъл разгледа подробно финансовата помощ, която е платена на
Германия след войната в рамките на плана "Маршал", в който САЩ дава 17
млрд. долара (160 млрд. долара днешни пари) под формата на икономическа
подкрепа за възстановяването на европейските икономики", се посочва в
анализа.
"Това положително въздействие се подсилва от решението за възстановяване
на Германия като икономика, водена от износа, а не от вътрешните
разходи, какъвто е бил доминиращият подход преди и по време на войната.
Германия се ангажира със стабилна фискална и парична политика -
балансиране на бюджета между приходите и разходите и използването на
лихвените проценти. Това доведе до ограничаване на разходите от страна
на германските домакинства и генериране на устойчиви търговски излишъци,
което постави страната в силна финансова позиция", изтъква още
изследването.