ТРЕВОЖНИ РАЗСТРОЙСТВА: ОБРАТНИЯТ ПЪТ КЪМ РАВНОВЕСИЕТО

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-16 @ 22:37 EEST

ТРЕВОЖНИ РАЗСТРОЙСТВА: ОБРАТНИЯТ ПЪТ КЪМ РАВНОВЕСИЕТО

2015-07-02 @ 14:28 EEST

Тревожността е добре познато преживяване на опасение, притеснение, безпокойство или несигурност. Нормално изпитваме тревожност при различни ситуации и събития с неизвестен изход. Обичайно след приключване на събитието отзвучава и тревожността. Кога тревожността прераства от нормална реакция в болест? Кои хора боледуват от тревожни разстройства? Как да разпознаем болестта? Какво да предприемем за да се излекуваме? Как да се предпазим от болестта?

Ще отговорим на тези въпроси, основавайки се на натрупания опит при работата ни в Дневен стационар.
Дневният стационар е структурно звено към „ЦПЗ д-р П. Станчев-Добрич” ЕООД. Функционира от самото основаване на психиатричната болница, с основно предназначение- лечение на пациенти с невротични и свързани със стрес разстройства. Формата на лечение е полустационарна - всички мероприятия по обслужването на пациентите се извършват в предиобедните часове, без да се променя обичайната среда на болните и без да се прекъсва връзката им със семейството.
Тревожните разстройства са група от отделни заболявания, обединени от стреса като основен етиологичен фактор и от страха за здравето и живота като водещ симптом. В продължение на повече от двадесет години тревожните разстройства остават актуален социален проблем. Те са свързани с често използване на медицински услуги и с високи разходи. В световен мащаб има данни за разпространение на тези болести от порядъка на 25 до 33% на фона на общата заболеваемост. В европейски контекст процентът на разпространение е от 5 до 16%.
Причината, която провокира отключването на болесттаq е стресът. Това са обстоятелства или събития, които предизвикват пропуквания на уязвимите зони на нашата психика. Списъкът на конкретните поводи е дълъг: загуба или заплаха от загуба на близък; телесно заболяване; раждане; операция; катастрофа; нападение с цел кражба или изнасилване; житейски промени - смяна на жилище, смяна на месторабота, увеличаване на обема и отговорността в работата, излизане на децата от семейството и т. н. Увеличаването на обема и отговорността в работата характеризира повишената динамика като основен стресогенен фактор в нашето съвремие, поставящ на изпитание възможностите на личността за оцеляване, справяне, адаптация и успех. Това важи с особена сила за младите хора, които понасят значително пренатоварване в стремежа си да постигнат бърза професионална реализация и се превръщат в уязвима група за отключване на тревожни разстройства.
Съществуват и предразполагащи фактори, които правят индивида по-податлив към болестта. Те определят с известна условност кои хора могат да се разболеят от тревожни разстройства. Част от предразположеността е генетично обусловена. Но съществуват и други фактори, например обстоятелства от ранното развитие на индивида, които могат да го направят чувствителен към дадена ситуация. Така преживяването на ранна загуба - отсъствие или смърт на родител, алкохолизъм или други тежки болести в семейството обуславя предразположеност на човека да реагира с емоционални симптоми в по-късните години от живота му. Тежките стресогенни събития водят до свръхмерна готовност да се реагира със състояния на тревожност при следващи подобни събития.
Друга група фактори оказват влияние върху предразположеността към тревожност чрез ограничаване на адаптационните възможности на човека. Такава роля играят липсата на достатъчна подкрепа от близки приятели и колеги, наличието на хронична болест в семейството или бедността.
Разпознаването на тревожните разстройства става чрез установяването на характерните симптоми. Най-ярките и драматични тревожни симптоми са симптомите на паническата атака. Сърцебиене, зачервяване, изпотяване, топли и студени вълни, изтръпвания и схващания на крайниците, буца в гърлото, интензивен страх за живота, чувство за нереалност, за загуба на контрол и за полудяване.
Повтарящите се панически атаки през различни интервали от време, без конкретна провокация характеризират протичането на Паническото разстройство.
Постоянната тревожност с флуктуиращ интензитет характеризира другото често срещано заболяване от групата - Генерализираната тревожност.
Натрапливите мисли, с непреодолима потребност от подреждане на вещите по определен начин или от извършване на определени действия и ритуали, страхът от замърсяване или от микроби с често и продължително миене на ръцете характеризират Обсесивно-компулсивното разстройство.
Страхът от излагане пред другите хора наред с посочените вегетативни симптоми, както и страхът от критика и неодобрение са критериите за Социална фобия.
Специфичните фобии се изразяват в страх от конкретни ситуации: от високо, от затворени пространства, от вода, от животни и др.
Важен критерий за разпознаването на тревожните разстройства е посочването от пациентите на първата криза с точност до ден и час и с подробно описание.
Тревожните разстройства са напълно лечими. Неприятните симптоми не са израз на телесни увреждания и не са заплаха за живота. Те са напълно обратими.
Пациентите изминават дълъг път преди да започнат адекватно лечение.
Първата среща на пациентите е обикновено с екипите на Бърза помощ или Спешно отделение. Бързото действие на бензодиазепините „приспива” тревожността и само отлага следващата и поява след ден, два или след седмица.
Следва посещение при личния лекар, което е с резултат лечение с бензодиазепинови транквилизатори или насочване към различни специалисти-кардиолог, ендокринолог, гастроентеролог, невролог. Лутането от един към друг специалист в търсене на точна диагностика и лечение води до неприятни последици за пациента. Продължителното лечение с бензодиазепини крие риск от развитие на зависимост. Късното започване на лечението може да доведе до хронифициране на болестта или до усложняването и с депресия. Насочването на пациентите към психиатър е една от последните стъпки. Този факт е абсурден, тъй-като именно този специалист може да диагностицира и лекува адекватно болестта.
Правилното лечение на тревожните разстройства включва медикаментозно лечение с антидепресанти и транквилизатори по определени схеми и правила, комбинирано с прилагането на когнитивно-поведенческа психотерапия.
Нашата препоръка към пациентите е да посетят психиатър още след втората криза със симптоми на тревожност. Той ще осъществи консултация, ще отхвърли или потвърди диагнозата Тревожно разстройство и ще предложи лечение- амбулаторно под негов контрол, в отделението за Гранични състояния или в Дневен стационар.
Лечението в Дневен стационар има няколко предимства. То не откъсва пациента от домашната среда; разполага с комплексна програма за обслужване,която включва медикаментозно лечение, широко застъпена психотерапевтична дейност - групова, индивидуална и фамилна психотерапия, разнообразни релаксиращи процедури на физикално и сугестивно ниво - физиотерапия, електросън, музикотерапия, автогенен тренинг. Лечебният курс включва и занимания по лечебна физкултура и редица активиращи мероприятия, целящи подобряване на тонуса и двигателната активност, които са засегнати от болестта в различна степен. Добрите терапевтични резултати са свързани с неповторимата терапевтична среда, в която пациентът получава разбиране, съчувствие и съпричастност.
Освен резултатите в чисто клиничен аспект, пребиваването в Дневен стационар допринася за обучението на пациентите за справяне със стреса, за изграждане на правилна житейска философия, за тяхната увереност и бъдеща стабилност.
Уважаеми пациенти, изберете краткия път към оздравяването!
Тук, в Дневен стационар ви очаква екип от специалисти, обучени и готови да ви помогнат.

„ЦПЗ д-р П. Станчев-Добрич” ЕООД

Сходни връзки
Още от Здраве

ТРЕВОЖНИ РАЗСТРОЙСТВА: ОБРАТНИЯТ ПЪТ КЪМ РАВНОВЕСИЕТО | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats