Според
народната традиция в продължение на три дни - 15, 16 и 17 юли не се ходи
на нива, не се работи, не се пали пещ и не се пече хляб. Неспазването
на тези забрани води до пожари и градушки. Тези три дни се смятат и за
най-горещите през годината.
Източноправославната църква почита през тези дни паметта на мъчениците
Кирик и Юлита (15 юли); Антиноген, Юлия девица (16 юли) и Св. Марина (17
юли). Според народното вярване Горещниците са най-горещите дни в
годината. Тези три дни имат собствени имена. В Северна България те са:
Чурлѝга, Пърлѝга и Марина Огнена, а в Южна — Лю̀та, Чуру̀та (Чюру̀ка) и
Опалена Мария.
В Софийско (с. Желява и др.) по тези три дни се гадае какво ще бъде
времето през месеците януари, февруари и март. Първият, вторият и
третият горещник отговарят съответно на месеците януари, февруари и
март. Ако горещникът е топъл, то и времето през съответния месец ще е
меко, ако е хладен — предвещава студ и виелици. Във Велешко на този ден
празнуват занаятчиите, чиито професии са свързани с огън. През тези дни
хората се къпят в лековити извори, защото се вярва, че тогава силата им е
особено голяма.
В по-старо време на първия ден вечерта се изгася огънят във всички
огнища в селището, на втория не се пали никакъв огън, а на третия (Св.
Марина) насред селото се пали нов огън (жив огън, божи огън), от който
взимат всички стопани и подновяват огъня в своите огнища. Това е
свързано с вярването, че на този ден от небето сам пада огън и че Света
Марина е повелителка на огъня.
Астрономическите горещници се отбелязват на 28, 29 и 30 юли.
Разминаването идва заради преминаването към юлианския календар, който с
времето се отдалечава от григорианския заради повечето високосни години в
него. http://www.blitz.bg