ЗЕМЕДЕЛСКАТА КАМАРА ЩЕ ДОВЕДЕ ДО ПО-БЪРЗА И КАЧЕСТВЕНА ПРОМЯНА В РАЗВИТИЕТО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО
2015-07-19 @ 17:20 EEST
Пред НДТ Димитър Николов – ветеран в земеделското
производство
-Г-н
Николов, Вие сте радетел за създаване на земеделска камара. Защо е необходимо
създаването й?
-Земеделските
камари в напредналите страни съществуват от близо 100 години и са оказали
голямо влияние върху успешното развитие на земеделието им. У нас те съществуват
само от 1928 до 1944 г. Днес отделните производствени структури са обединени в
професионални съюзи, за да защитават най-вече своите браншови интереси, но не и
обществените – чрез цялостното обединяване на всички браншови организации в
единна структура.
Със
създаването на земеделска камара (ЗК) ще се постави началото на една
организация, която стои в основата на земеделското производство по подобие на
западно-европейските държави и ще бъде най-добрият посредник между земеделските
стопани и Министерството на земеделието и храните. По своята форма на
сдружаване тя е по-висша организация на земеделско-стопанска организираност.
Целта
е, да се постигне по-бърза и качествена промяна в развитието на земеделието и
селските райони. Чрез нея ще се установи представителност и партньорски
отношения с МЗХ и комисията по земеделие в Парламента с осигуряване на икономическа
защита и предоставяне на разнообразни услуги на земеделските стопани.
-Каква
е същността на земеделската камара?
-Членовете й се избират от земеделските стопани, чийто брой е
в зависимост от размера на стопанисваната земя, и, образно казано, тя се явява
като второ Министерство на земеделието, което стои най-близко до преките
земеделски производители. Тя е обединителен център на всички производствени
структури. На практика земеделските стопани се управляват чрез своите избраници
в камарата, която предоставя на Министерството информация и изказва мнението си
по всички въпроси на националната земеделска политика, където двете страни
постигат единомислие по решаване на проблемите.
В другите държави
финансирането на земеделските кооперации се извършва от държавата чрез
данъчните власти с отчисления от поземления данък. Това у нас е невъзможно,
поради липса на поземлен данък. Затова финансирането е възможно да става
предимно от земеделските стопани в минимални размери и в зависимост от
размерите на стопанисваната земя, примерно по 0,02 лв. на декар.
-Каква
е необходимостта от създаването им?
-Ниската квалификация на преобладаващата част от земеделските
стопани, които са неорганизирани в болшинството си.
Продължаващото раздробяване
на земята и неизградени пазарни структури.
Нарушеният баланс в
производството между отделните подотрасли на земеделието.
Недостатъчният ангажимент на
общините в управлението и контрола на земеделието.
Липсата на разработена
Областна концепция за развитие на земеделието и селските райони.
Липсата на класическия
подход „отдолу-нагоре“ за децентрализация на производството.
Неизползваните възможности
за създаване на трудова заетост. Липсата на структури, които да бъдат двигатели
на земеделската политика на областно ниво, както чрез соцпериода с тогавашните
управления „Земеделие“ със съответните отдели към ОНС. В ЗК ще бъдат избрани
можещи хора с добра подготовка. Съществуващите днес многобройни камари на
строителите, на търговците, на адвокатите, проектантите и пр. засилват нуждата
от такава и в земеделието.
-Какви ще са
ползите на земеделските стопани от камарата?
-Предоставяните
услуги на стопаните са насочени към балансирано секторно и структурно развитие
на земеделското производство, като предоставяне в комисията по земеделие в
Парламента на законопроектите, спешно приемане на Закон за наследяване на
земеделските имоти, с което ще се преустанови раздробяването на земята при
наследяване в идеални, а не в реални граници или вдигане на прага, под който да
не се разрешава разделянето на имота, по подобие на западно-европейската
практика. Друга полза ще е приемане на Закон за защита на земеделските
производители, на Закон за земеделското производство („земеделски кодекс“), допълнение
към Закона за подпомагане на земеделските производители със създаване на
специализирана земеделска банка, изменения и допълнения към Закона за арендата
с разработване на типови договори от държавата за различните райони на страната,
Закон за браншовите организации. Извършване на ново териториално райониране на
отделните производства в зависимост от природните и други дадености. Създаване
на фермерски кооперативи от всички видове производствени структури. Навременно
информиране на стопаните за състоянието на пазарите и уреждането им.
Разработване на проект за подобряване дейността на Добрички панаир за намиране
истинското място на земеделските стопани в него. Подобряване на професионалното
образование чрез преструктурирането му, а докато това стане ще се осигурят
„писани технологии“ за стопаните по всички видове производства.
Преструктуриране
ефективността на информационно-съветническото обслужване на стопаните с
активното участие на общините.
Разработване
на проекти за развитие на земеделието и селските райони и подпомагане
разработването на индивидуални и групови проекти на стопаните.
Консултантски
услуги по управление на стопанството, правни въпроси, данъци и др.
Оказване
помощ на намиращите се във финансово затруднение стопани.
Въвеждане
на европейския модел на управление чрез общините, за което държавата да
прехвърли част от своите управленски права в земеделието пряко на общините.
Подобряване
дейността на службите за съвети в земеделието с назначаване на определен брой
съветници към общините.
За
намаляване на безработицата. Въвеждане на акордния модел на производство в
личните дворове на селското население с предимствено развитие на птици, свине и
зеленчукови оранжерии. Създаване на производствени сдружения за стопанисване на
част от земите на ДПФ и ОПФ с договори под наем за отглеждане на трайни
насаждения и др.
В
заключение можем да кажем, че със създаването на ЗК в област Добрич ще се
постигне по-стабилно развитие на земеделието и селските райони, като се
освободим от досегашните подходи и наложим европейския модел на земеделско
развитие.
-Какво бихте
направил за възхода на земеделието, ако зависеше от Вас?
-Най-важните
проблеми, които ще реша са: Спешно приемане на Закон за наследяване на
земеделските имоти, с който да се преустанови продължаващото им раздробяване
чрез наследяване в идеални граници или вдигане на прага под който да не се
разрешава разделянето на имота. В западно-европейската практика със закон не се
разрешава разделянето на земята в реални граници, докато у нас все говорим за
комасация, а продължаваме да я раздробяваме.
Създаване
на специализирана земеделска банка и на кредитни селски кооперации по подобие
на европейските страни за намаляване на цената на кредитите. Акционери в
банката ще станат земеделските стопани.
Приемане
на Закон за браншовите организации, с който да се сложи ред в създаването им,
защото се нароиха безброй такива от които няма полза.
Допълнения
към Закона за арендата и арендните отношения, с които държавата да разработи
типови договори за различните райони на страната, каквато е практиката в
европейските страни.
Извършване
на ново териториално райониране на отделните производства, в зависимост от
конкретните природни и други условия.
Преобразуване
на земеделските производствени кооперации в капиталови дружества (ООД, АД) по
подобие на тези в ГДР, Чехия, Унгария и др.
Създаване
на фермерски кооперативи от всички производствени структури, за да се ограничи
монополното влияние на преработвателните, снабдителни и търговски фирми.
Докато
се преструктурира професионалното образование, както е в напредналите страни,
държавата да осигури „Писани технологии“ на всички стопани за различните видове
производства.
Подобряване
ефективността на информационното и съветническо обслужване, с активното участие
на общините като разпространяват изнесените материали на семинарите чрез
селските кметове до всеки стопанин срещу подпис.
Премахване
на уравниловката при субсидирането само на площ и премине на площ и реализирана
продукция в съотношение 1:1, както и на кравите на глава независимо от
млечността.
Въвеждане
на класическия подход „отдолу-нагоре“, широко прилаган в развитите страни,
който да обхване: Провеждане на изнесени заседания на комисията по земеделие в
Парламента и Колегиума на МЗХ по важни въпроси; Разработване на Концепции на
областно ниво, в които да се представят вижданията и оценят качествата на кадрите
по места и подпомогнат разработките на национални стратегии и програми.
Въвеждане
на европейския модел на управление чрез общините, произтичащо от директивите за
местно самоуправление на ЕС. За целта държавата ще прехвърли част от
управленските си права в земеделието пряко на общините, които да поемат
регулаторни и контролни функции.
Подобряване
дейността на службите за съвети в земеделието, като към общините се назначат
определен брой съветници и заплащането им се обвърже 1:1 от общината и
земеделските стопани.
Създаване
на земеделски камари, по подобие на другите държави.
Въвеждане
на Акордния модел на производство в личните дворове на населението с
предимствено отглеждане на зеленчукови оранжерии, свине в сгради тип „Веранда“
и птици. НДТ