Д-р Лу Шаоджун (Lo Siauw Tjun), се научава да лекува от баща си Лу Бантън (Lo Ban Teng), т.е. той не завършва медицински университет, а наследява семейната традиция. Баща му усвоява тайните на китайската медицина и бойните изкуства от традиционен учител в Китай, който се казва Цай Юмин. След това заминава за Индонезия и започва да лекува в Соло, малко градче в провинция Централна Джава. На 21 април 1942г. там се ражда и синът му Лу Шаоджун. След няколко години Лу Бантън се премества в столицата Джакарта.. Д-р Лу Шаоджун,чието име по документи в Индонезия е Састро Сусило, напуска този свят на 73 години, възраст до която малцина доживяват в днешни дни. (През 60-те години на миналия век президент на Индонезия е Мухамед Сухарто, чието 32-годишно управление е известно с масовото нарушение на човешките права. Тъй като се страхува, че китайската култура един ден е възможно да измести индонезийската, той задължава всички китайски преселници да сменят имената си с индонезийски и забранява преподаването на китайски език в училищата.)

Как се приема традиционната китайска медицина в Индонезия? Популярна ли е там?

Пиер: Да, популярна е. Пациенти на моя дядо бяха не само китайци, които са се преселили в Индонезия, но и самите индонезийци. Те вярват в лечебните методи на китайската медицина и в билколечението, т.е. в използването на природни методи в лечението на болестите. По принцип хората в Индонезия вярват в лечебните свойства на естествените лекарства. В нашата кухня също има някои продукти, които се считат за лечебни.

Би ли ни разказал за някои от тях?

Пиер: Ще дам пример с едно ястие. Това е оризът с куркума. Той се препоръчва на хората със стомашни проблеми. Куркумата се нарязва на ситно, след което се сварява или запържва с ориза.

Куркумата е тревисто растение от семейство джинджифилови. На вкус тя напомня пипера и съвсем леко ванилията. Освен в кухнята куркумата се използва и като лечебно средство. Тя помага при гастрити, проблеми с черния дроб, при възпалителни процеси, заболявания на сърдечно-съдовата система. Куркумата ефективно разлага мазнините в храносмилателната система, с което облекчава храносмилането. Доказано е, че тя има положително действие върху стомашно-чревния тракт, помага на имунната система да се справи със стреса, поддържа здравето на костите и ставите, предотвратява образуването на кръвни съсиреци. Лабораторните изследвания показват, че може да забави размножаването на вируса на СПИН. Куркумата е източник на антиоксиданти, които са достатъчно силни да се справят с хидроксилните радикали, които се считат за най-реактивните окислители.

Ти ходил ли си в кабинета на дядо си? Какви са ти впечатленията?

Пиер: Ходил съм разбира се. Виждал съм дори как приготвя лекарствата. Например, как се измива, суши, обработва и стрива на прах кората на вид дърво, не знам точно какъв. Лекарствата, които всъщност приготвя баба, са около 17-20 вида. Те са за различни здравословни проблеми. Баба е фармацевт, а дядо ми бе лекар по традиционна китайска медицина. Можем да кажем, че освен съпрузи, те са и съдружници.

Тя продължава ли да приготвя лекарства и сега?

Пиер: Да, продължава. Баба ги продава на фармацевтичните компании. Нашите лекарства са одобрени за продажба от Индонезия и Китай и съвсем ясно е определено кое какво лекува. Но те не са западни лекарства, а лекарства на китайската традиционна медицина.

Бабата на Пиер се научава да приготвя лекарства за нуждите на традиционната китайска медицина от своя баща, който също е преселник от Китай и в семейството му този занаят се предава по наследство.

Дядо ти е специализирал в лечението на костни заболявания, но той лекува ли и други неразположения?

Пиер: Разбира се, всеки лекар трябва да умее да лекува някои често срещани неразположения като болки в стомаха, лошо настроение, световъртеж, главоболие, сезонни настинки, гадене. Освен костни заболявания, дядо ми се е специализирали в лечението на вътрешни болести.

А той нуждае ли се от предварителни изследвания при лечението на счупвания например?

Пиер: Да, той си сътрудничеше с една индонезийскиa болница за някои изследвания. Дядо имаше много приятели, които са лекари в тази болница. Преди да започне лечението при счупване, той изискваше рентгенова снимка. След това наместваше костта, изписваше лекарства за пиене на пациента, болното място го намазваше със специален гел и го превързваше така, че да остане неподвижно.

Д-рЛу Шаоджун и съпругата му

А какви съвети ти даваха баба ти и дядо ти в детството?

Пиер: Те ме съветваха да ям продукти, които имат охлаждащо действие върху организма, защото в Индонезия е горещо. Спомням си, че баба ми приготвяше една супа подсилваща организма - супа от черно пиле, която беше леко горчива на вкус. Според нея тази супа е много полезна за децата, защото е богата на калций и заздравява костите.

В предварителния разговор ми спомена, че дядо ти има и школа по бойни изкуства?

Пиер: Да, той преподаваше стила Удзуцюан (五祖拳), който е едно от направленията в бойните изкуства от провинция Хънан. Школата, чиито традиции и умения преподаваше дядо, се казва Фудзиен Шаолин Хъян Удзуцюан (福建少林和杨派五祖拳). Движенията в този стил са няколко, но за един начинаещ овладяването на 10 до 15 от тях е достатъчно добро постижение. Дядо ми продължи да преподава и тренира почти до последния си ден. Той тренираше по три пъти на седмица. Дядо ми почина миналата година през август. Спомням си, че през април и началото на май той все още преподаваше. След това беше приет в болница.

Майстор Лу Бантън, който се преселва от Китай в Индонезия

Удзуцюан, или Юмрукът на петимата предци, е стил от Южен Китай, който комбинира пет от най-големите системи в бойните изкуства от манастира Шаолин – Тайдзуцюан (太祖拳), Луоханцюан (罗汉拳), Дадзунцюан (达尊拳), Хоуцюан (猴拳или стила на маймуната) и Хъцюан (鹤拳или стила на жерава). За основател на стила се счита Цай Юмин, който живее по времето на последната китайска династия – династията Цин. Техниките в стила Удзуцюан не разчитат само на физическата сила, а на точни и добре определени движения, които са ефективни, единствено ако се изпълняват спокойно и прецизно. Прадядото на Пиер, Лу Бантън, овладява тънкостите на Удзуцюан именно от основателя на стила. На 17 май 1958г. внукът на Цай Юмин предава на Лу Бантън като наследство от учителя му един колан и две книги – едната трактат по китайска медицина, а другата за китайските бойни изкуства. По-късно от 12-те си деца Лу Бантън избира да предаде тези реликви на сина си Лу Шаоджун, т.е. дядото на Пиер.

Според теб защо дядо ти е практикувал бойни изкуства?Дали това е свързано с лекарската му професия?

Пиер: Дядо е второ поколение преселник и може би затова има особени чувства към китайската култура, т.е. за него това е вид страст, силно увлечение. Вероятно тази любов се е предала от баща му, защото в Индонезия ние сме патриархално общество, т.е. синът трябва да продължи делото на баща си и това се предава от поколение на поколение. Но при моето поколение и това на баща ми тази традиция вече не е чак толкова силна. Основната причина, поради която дядо ми да се занимаваше с бойни изкуства бе да предаде наученото и традицията на следващите поколения. Разбира се и за да поддържа здравето си.

Преди смъртта си д-р Лу Шаоджун написва книга, в която разказва за баща си Лу Бантън и за развитието на стила Фудзиен Шаолин Хъян Удзуцюан.

Корицата на книгата на д-р Лу Шаоджун

От коя част на Китай идват твоите прадеди?

Пиер: Те са дошли от град Лунхайшъ, района Цюенджоу в провинция Фудзиен. Прахът на прапрадядо ми също е там. Там е живял и неговият учител. Не знам с точност защо са дошли в Индонезия. Предполагам, че първите китайци са се преселили тук по времето на Джън Хъ, когато започва да се развива международната търговия в Китай. Може би тогава тук първи идват китайските търговци. Предполагам знаете, че батик е традиционно за Индонезия изкуство за рисуване върху тъкани. В китайската провинция Гуейджоу също произвеждат батик и мотивите им са много близки до индонезийските. Предполагам това е един пример за културния обмен между двете държави.

Джън Хъ е китайски мореплавател и дипломат, който ръководи седем военно-търговски експедиции в Югоизточна Азия и из целия Индийски океан между 1405 г. и 1433 г., известни като „Пътешествията на Джън Хъ". Те имат за цел установяването на дипломатически контакти, демонстрирането на военна сила, разширяване на китайското влияние и улесняване на търговията. Джън Хъ осъществява пътуванията си с над 300 кораба и около 30 хиляди матроси, офицери, чиновници, търговци, писари, преводачи, лекари и друг спомагателен персонал.

Какви навици имаше дядо ти в ежедневието?

Пиер: Имаше и добри, и лоши навици. Той пушеше, но алкохол не пиеше, поне аз не съм го виждал да пие. Той беше положително настроен към живота, отнасяше се с голяма отговорност към семейството и работата. Обичаше работата си и се стараеше много не само като лекар, но и като учител по бойни изкуства. Дядо беше и много строг. В живота следваше неизменно някои правила: приключваше работа в 9 вечерта и в 10:30 вече беше в леглото, сутрин ставаше в 6. Освен това като бях малък, някъде 5-6 годишен до към трети клас, караше мен, брат ми и братовчедите ми да ставаме всяка сутрин рано и в 6:30 да ходим при него на тренировка. След това родителите ми ме изпратиха да уча в чужбина. Вкъщи се връщах през ваканциите за около 2-3 седмици. Дори тогава дядо ме караше всяка сутрин задължително да ставам и да тренирам. Той казваше: „Няма значение колко ти се спи, трябва да станеш. Не ме интересува колко време ще спиш на обяд, но сутринта задължително трябва да си станал и да тренираш 2-3 часа." Към 9-9:30 свършвахме тренировка и той ме оставяше да правя каквото искам. Той казваше, че сутрин трябва да се става рано и да не се проспива този период от деня. Ние се страхувахме от дядо, затова в 6:30 всички задължително бяхме в дома му за тренировка.

Сега продължаваш ли да се занимаваш? Кой преподава в школата?

Пиер: Чичо ми и баща ми преподават, а аз предпочитам да работя като журналист. Всъщност като се прибирам в Индонезия дори и сега аз задължително тренирам, защото се страхувам, че ще забравя наученото. Така че малко преди да тръгна към дома, задължително си припомням някои движения. Сега в нашата школа има тренировки три пъти в седмицата. Сред трениращите са и ученици на моя дядо и на моя прадядо, представете си колко са възрастни те.

Според теб, като човек, който е практикувал бойни изкуства, какви са ползите за здравето от тях?

Пиер: За мен това е вид спорт, който кара сърцето ти да бие силно, карате да се потиш, ускорява метаболизма. Аз по принцип обичам да спортувам и да се потя, т.е. когато правя нещо се старая да положа максимални усилия. В началото със сигурност след тренировка тялото боли, защото се натоварват всички мускули. Преди аз издържах няколко минути в позиция Мабу, но сега почти не тренирам и дори една минута ми е трудно да стоя. Но докато бях малък, аз бях в състояние да издържа дълго. Едно от условията в техниките на този стил бойно изкуство е пръстите винаги да сочат нагоре и това натоварва мускулите на ръцете. Не на всеки му е лесно от раз да изпълни това изискване, затова са нужни упорити тренировки, но когато се усвои тази техника, се появява силата.

Но все пак каква е разликата с обичайните спортове?

Пиер: При бойните изкуства има ритъм. Започва се от най-релаксираното състояние и се стига до най-твърдото. Това е един процес, за постигането на който трябва да се тренира. Например, ако искаш да удариш нещо, тръгваш от най-слабата точка, най-отпуснатото състояние, когато не чувстваш сила, но когато достигнеш целта се появява силата, т.е. от мекото към твърдото, от бавното към бързото.

А защо сега хората се занимават с бойни изкуства? Целта им е да са добри в боя ли?

Пиер: Със сигурност не тренират, за да се бият с други хора, защото според мен това не е добра причина. Ако искаш да се биеш, няма нужда да се занимаваш с бойни изкуства. Според мен това е вид изкуство, т.е. бойно изкуство. Практикуването на бойни изкуства развива умението за реагиране, за запомняне, защото една цяла форма може да е много дълга. Тя може да е от 3 до 5 минути или около 1 минута. Всичко зависи от умението ти да запомняш и да реагираш. Що се отнася до бойния елемент на тези изкуства, той по-скоро е свързан с по-доброто самочувствие, с чувството за сигурност, защото знаеш как да се защитиш при нужда. Овладяването на изкуството на боя не означава, че трябва да нападнеш някого, ако не го харесваш. Ако имаш врагове и искаш да се биеш с тях, няма нужда да изучаваш бойни изкуства.

Според теб има ли общо между традиционната медицина в Индонезия и китайската?

Пиер: В традиционната медицина на Индонезия се използват растения за лечението на различни неразположения. Това е едно от общите неща между двете медицини. Различното е, че в традиционната китайска медицина като лечебни средства се използват например и някои органи на животни. Другото общо между двете традиционни медицини е масажът като лечебен метод.

Индонезия е страна с плодородна почва и богато разнообразие от растителни видове. В традиционната медицина билковите отвари, които са известни като Джаму (Jamu), се приготвят предимно от различните части на растенията, като корени, листа, цветове, кора, плодове. В големите градове те се продават на улицата предимно от жени – народни лечителки,които ги приготвят сами. Те имат тонизиращо и лечебно действие, на вкус са горчиви, затова се подслаждат с мед. Понякога в зависимост от оплакванията на болния лечителките смесват няколко от отварите. Билкови лекарства в Индонезия се приготвят и от големите фармацевтични предприятия. Те са във формата на таблетки или прах, който се разтваря в гореща вода. В Индонезия лечебни отвари се приготвят от векове. Древните билкови рецепти в началото били известни само на кралския двор и не се допускало те да напуснат пределите му. Но по-късно те постепенно започнали да се предават и сред народа. За индонезийците тези рецепти са наследство от предците, което трябва да се развива и предава на поколенията.

Пиер Баскоро – журналист от индонезийската редакция на Радио Китай за чужбина

Ти вярваш ли в традиционната медицина? Ако се разболееш с кой вид медицина се лекуваш?

Пиер: Аз вярвам в лечебните методи на традиционната китайска медицина, но тяхното действие е много бавно. Затова ако съм настинал например и след седмица ми предстои да съм водещ на някое събитие, аз не мога да си позволя да ме боли гърло, да ми тече носа или да ми се вие свят. Затова ми се налага да се обърна за помощ към западната медицина.

А знаеш ли някои тайни от дядо си за предпазване от болестите?

Пиер: От начина му на живот например, да се ляга рано и да се става рано. Относно храненето, на мен лично ми е странно как той доживя до тази възраст, защото той не беше любител на зеленчуците. Дядо обичаше да яде месо. Ако например на масата има четири ястия, три от тях задължително бяха с месо и само едно със зеленчуци. Но баба винаги ме предупреждава, че не бива да се лишавам от зеленчуци. Тъй като Индонезия се намира в тропиците и климатът е горещ, вероятността от увеличаването на елемента огън в тялото е голяма. Затова баба често ми готви супа от зимна тиква (дунгуа), защото тя хидратира и охлажда организма, намалява елемента огън, действа диуретично. Баба готви много вкусно и винаги, когато се прибера, имам чувството, че нейните манджи ме зареждат с енергия. Освен това според нея, три са плодовете, които са полезни за всеки и не биха навредили на никого. Това са папаята, крушите и ябълките. От тях човек може да си набави дневната доза витамини. Те могат да се консумират по всяко време, без значение в коя част на света се намирате. Ябълките са богати на витамини, полезни са при кървене на венците и рани в устата, крушите са полезни за гърлото, а папаята помага при запек. Достатъчно е да изядете половин папая и на сутринта със сигурност няма да имате проблем. Това мога да го гарантирам от личен опит. Баба ми казва, че няма значение в кой климатичен пояс се намира човек, тези три плода са напълно достатъчни за организма и могат да се консумират в по-големи количества, без да навредят.

Доброто здраве зависи от навиците в живота. Това е и едно от условията да държим болестите далеч от нас. А ако се разболеем, не бива веднага да посягаме към западните лекарства, а да се възползваме от това, което ни е дала природата.

http://bulgarian.cri.cn