Групировката "Ислямска държава" (ИД) призова за джихад срещу Турция и за превземането на Истанбул, съобщи в. "Милиет". Призивът е отправен във видео от командир на ИД, който миналата година се е присъединил към турският клон на "Ислямска държава".

Вестник "Милиет" припомня, че ИД и преди е отправяла заплахи срещу турската държава. /МИА

Никой не знае истината за външната политика на Турция

Преди няколко седмици Турция обяви война на Ислямска държава в Ирак и Леванта (ИДИЛ). Решението беше огласено с голяма дипломатическа суматоха, както и скорошната извънредна среща на Северноатлантическия съвет. След това цялата история се промени.

Изненадващата турска маневра срещу ИДИЛ поувехна, проправяйки пътя за истинска война на турция срещу Работническата партия на Кюрдистан (ПКК). Това беше последвано от игра на семантика между Турция и САЩ. Да обобщим: САЩ не искат Турция да се фокусира върху ПКК; за САЩ заплаха №1, както се и очакваше, е ИДИЛ. Очевидно Турция иска да създаде впечатлението за воюване с ИДИЛ, докато всъщност е единствено във война с ПКК. Още по-объркващо САЩ разграничиха ПКК и Кюрдските отреди за защита на народа (КОЗН)и допуснаха турските атаки срещу ПКК. Пои този начин Анкара може, естествено, да атакува ПКК, докато не е позволено да атакува КОЗН., тъй като тази групировка е съюзник на Запада срещу ИДИЛ. Така че какви са приоритетите на турската външна политика? Какво иска да прави Турция в Сирия? Кои са враговете на Турция? Кой е смъртният враг на Турция? Кои са приятелите на Турция?

Ето го отговорът: Никой не знае истината. Това трябва да е вид къс период, който се случва един път на столетие. Има десетки важни политици, които коментират същите тези въпроси, като техните мнения си противоречат едно на друго. Стана извънредно трудно да бъде разбрана официалната позиция на Турция по много въпроси. В миналото министърът на външните работи беше крайъгълен камък в изясняване комплексността на турската външна политика. Само че днес Турция няма такъв министър. Цялата власт е в ръцете на президента Реджеп Тайип Ердоган. Следователно, както много други министри, турският външен министър сега действа като ниско разряден коментатор.

Следователно в историята на турската външна политика сме достигнали етапа "никой не знае истината". Но каква е основната причина за този хаос? Простият отговор е, че Турция не може в момента да генерира последователна външна политика по много въпроси. Страната направи много грешки по много такива въпроси през последните четири години. Много от решенията откриха сериозни разделителни линии с няколко страни. Това, от което Турция се нуждае, е поредица от сериозни, добре планирани повратни действия по много въпроси, които всичките са очевидно невъзможни подвизи. Поради което сегашната хаотична обстановка вероятно ще продължи известно време. Това прави почти безсмислено да се пита турската външна политика по въпроси като дали Турция променя позицията си за ИДИЛ. Не съм сигурен дали и шепа хора в Анкара могат да дадат достоверен отговор на такива въпроси.

Сегашният хаос има, също така, и институционален аспект – Турция няма правителство. Правителството е трансформирано в съветнически борд в момента, в който Ахмет Давутоглу беше назначен на министър-председателския пост. Президентът Ердоган взима ключовите решения по всички въпроси. Той прави така, че политиката му да ухажва мнението на неговата малка, много лоялна група от съветници, не на министрите от кабинета. Постепенно въпросът "Какво мисли правителството за това?" в Турция се превръща в безсмислен . Обществеността също чувства, че правителството няма власт и че присъствието на президента Ердоган е погълнало политическата система. Институционалният хаос естествено влияе върху турската външна политика.

Не е много нормално да се чуват противоречащи си официални изявления по даден въпрос. Така че как да бъде решен проблемът? Що се отнася до противоречивите декларации, всички институции просто нагласяват своите изразени позиции в съответствие с това, което казва окончателно Ердоган. Но институциите правят по лукав начин последващите декларации. Вместо открито да отрекат декларираните преди виждания, те ги коментират все едно винаги са били паралелни на думите на Ердоган. При което се получава нещо като: "Нашето предишно становище не се различава от това, което току-що чухте от президентството. Трябва да разбирате нашето становище от гледна точка на политиката на президентството по този въпрос..."

bgnes.com