ГОЛЕМИ ПАРИ В РИБНИЯ БИЗНЕС - НДТ, Добрич, България

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-20 @ 01:45 EEST

ГОЛЕМИ ПАРИ В РИБНИЯ БИЗНЕС

2015-08-22 @ 09:21 EEST

Повече от половината световна консумация на риба и други морски и сладководни храни вече се осигурява от изкуствено отглеждане, а не от улов. Това показват най-новите, все още официално непубликувани данни за 2014 г., до които се е добрала агенция “Блумбърг”. За сравнение, през 1990 г. делът на аквакултурите в общата консумация на риба и сродни продукти е бил едва 15%.

Аквакултурите се оказват най-бързо развиващия се отрасъл на хранителната индустрия и на тях се възлагат големи надежди: както за изхранване на населението на планетата, така и за тлъсти печалби. Търсенето на протеинови храни в света до 2050 г. се очаква да нарасне със 70% над сегашното равнище. Който се усети навреме да навлезе в рибния бизнес, ще получи достъп до уникален пазар.
Мултинационалните корпорации бързат да се възползват от тези перспективи. На 17 август бе обявена сделка по изкупуване на големия норвежки производител на сьомга EWOS от страна на Cargill – един от четирите колоса на глобалната хранителна индустрия. Компанията със седалище в Минесота ще плати около 1.5 млрд. долара, в замяна на което придобива седем производствени обекта в Норвегия, Чили, Канада, Шотландия и Виетнам, както и силно научно и развойно звено.
Това голямо фирмено поглъщане е поредното в бранша. През ноември 2014 г. японската Mitsubishi придоби норвежкия производител на сьомга Cermaq за 1.4 млрд. долара. Холандският диверсифициран конгломерат SHV Holdings изкупи през април Nutreco, също холандски доставчик на сьомга, за 4 млрд. долара.
Този повишен интерес на мултинационалните корпорации към аквакултурите се дължи също и на промяна в културната среда. Рибата – независимо дали отгледана или уловена, днес се асоциира с по-здравословно хранене. Отдавна се изказват опасения, че аквакултурите крият опасност за човешкото здраве, но засега тези предупреждения сякаш остават на заден план.
При това чисто в пространствено отношение има огромно множество езера и морета, в които „рибното фермерство” може тепърва да се развива. Производството на говеждо или свинско месо е ограничено от фактори като пасища, земеделска земя и фуражи и на много места по света вече е достигнало пределния си капацитет.
Очакванията са консумацията на риба и сходни продукти в света да нараства с около 5% годишно поне до 2020 г. Уловът и производството на рибни продукти днес е около 160 млн. тона – към 2030 г. се очаква търсенето да достигне 260 млн. тона. Тъй като свободно живеещите рибни популации до голяма степен са изтощени, огромният дял от очаквания прираст ще се осигури от аквакултурите.
Както се вижда – аквакултури, доставяни от мултинационални корпорации. А цените ще растат, тъй като през въпросната 2030 г. се очаква търсенето на риба в света да надвиши предлагането с 50 млн. тона.
И у нас
Справка в базата данни на FAO – Световната организация за храни и селско стопанство към ООН показва, че в България процесът на изместване на уловената с отглеждана риба е сравнително напреднал. Ако се абстрахираме от вноса, през 2013 г. в сладките и солените води на България са уловени 9670 тона рибни продукти, а са отгледани 12 152 тона. Тоест делът на аквакултурите у нас е над 55%.
В парично изражение, произведените в България през 2013 г. аквакултури достигат 34.7 млн. долара, което е 77% увеличение на годишна база. Спрямо 2000 г., увеличението на дохода от производство на аквакултури е 4.7 пъти.
Все пак българската рибна история е по-различна от типичното развитие в света. Само мимоходом да споменем, че в периода 1971 – 1989 г. отглеждането и уловът на риба от страна на България са 5 до 7 пъти по-големи от настоящите – главно благодарение на океанския ни риболов.
Нещо повече. Оказва се, че също и производството на аквакултури (вероятно основно на сладководна риба в язовири) през 1980-те надхвърля сегашното, а и доходът от този бизнес почти не отстъпва на днешния. Но ако преди 25-35 години на пазара у нас са достигали стотици тонове отгледани шарани и пъстърви – така да се каже „пълноценни риби”, днес основна аквакултура са мидите.
Според експерти на FAO, през 2030 г. делът на аквакултурите в общата консумация на рибни продукти в света се очаква да достигне до 58%.
Отново по данни на FAO, за 2011 г. средната консумация на риба на човек от населението в света е 18.9 кг. годишно. Въпреки че има претенции за морска и речна държава, България поддържа консумация от едва 6.5 кг. риба на човек годишно. В страни без излаз на море като Чехия и Словакия консумацията на рибни продукти е с 50% по-висока от българската.
А в напреднали държави като Германия се развива науката за изхранване на населението, която има за цел да използва публични и пазарни механизми, за да насърчи модели на хранене, които правят нацията по-здрава и минимизират пилеенето на хранителни ресурси.
НДТ/wordpress.com

Сходни връзки
Още от Икономика

ГОЛЕМИ ПАРИ В РИБНИЯ БИЗНЕС | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats