ШАХМАТЪТ Е ЕЗИК НА ОБЩУВАНЕ, ПРИ КОЙТО ИЗЧЕЗВАТ И РАЗСТОЯНИЯТА, И ЕЗИКОВИТЕ РАЗЛИЧИЯ

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-25 @ 23:20 EEST

ШАХМАТЪТ Е ЕЗИК НА ОБЩУВАНЕ, ПРИ КОЙТО ИЗЧЕЗВАТ И РАЗСТОЯНИЯТА, И ЕЗИКОВИТЕ РАЗЛИЧИЯ

2015-08-22 @ 10:28 EEST

Тодор Спиров - председател на шахматен клуб "Енергия 21", пред НДТ

- Г-н Спиров, бихте ли представили пред читателите ни дейността си в сферата на шахмата? От кога се занимавате с шахмат, какви успехи имате? Какво е за Вас шахматът?
- С шахмата съм свързан почти половин век. Може би и повече. Възпитаник съм на световно известния наш съгражданин, който за жалост вече не е сред живите, почетен гражданин на Добрич, Живко Кайкамджозов. Увлякох се от играта в бившия Пионерски дом, където той водеше такъв кръжок. Между другото, баща ми много желаеше да се науча да свиря на акордеон и да се занимавам с музика, защото музиката правела хората щастливи. Но се оказа, че и шахматът може да прави щастливи хората. Както казва гросмайстор Тараш: "Шахматът, подобно на любовта и музиката, прави хората щастливи". И това действително е така. Като ученик станах шампион на града, но родителите ми имаха негативно отношение към шахмата и прекъснаха мота дейност. Даже трябваше да ходя на Републиканско първенство. Като студент инцидентно съм играл и по-сериозната ми шахматна дейност започна след женитбата ми. В Добрич няколко пъти съм бил градски и окръжен първенец и през 1976 година станах майстор на спорта. Бил съм много пъти състезател. През трудовия си път съм работил много с деца. В началото работех в Института по пшеницата и слънчогледа - от 1973 до 1976 година, след това се наложи да се преместя в Добрич и започнах работа в Станция на младите техници и агробиолози. Работил съм винаги с изявени деца в областта на техниката и химията. За това съм и щастлив - защото познавам много изключително ерудирани деца, които сега са пръснати из цял свят - много доктори на науките, професори и т. н. Шахматът възпитава хората. Учи ги да вземат решения в трудни, конфликтни ситуации, учи ги да бъдат организирани, да ценят всички фактори, най-вече времето. В шахмата много пъти времето се оказва най- значимият фактор, далеч по-значим от материята, в чиито лапи много хора в днешно време изпадат. И пренебрегват, че понякога всичко се обезличава ако пренебрегваш и не се вписваш в изискванията на времето, в което живееш. Шахматът е колкото велика, толкова и много трудна игра. Тя е един малък прототип на живота, в който човек може да се учи, защото шахматът е един език за общуване между хората, при който изчезват както разстоянията, така и езиковите различия. В днешно време над 600 милиона души на земята могат да играят шахмат. Амбициите на Световната федерация са те да станат над 1 милиард. За жалост, в България линията е обратна като масовост. Но българските деца са изключително ерудирани, много надарени и показват много високи постижения.

- Бихте ли разказали кога и как създадохте шахматен клуб "Енергия 21"
- Причината да създам шахматния клуб е не толкова в междуличностни шахматни войни. Аз се състезавах в шахматен клуб "Добруджа", но имах по различни виждания за шахмата и желаех той да се развива по друг начин. През 2005 година регистрирахме шахматен клуб "Енергия 21". И стъпка по стъпка клубът ни се изкачи на вече, мога да кажа, водещо за страната място. Ние сме член на Българска федерация по шахмат. В България има около 100 клуба, ние сме на пето място в страната за последната година. Надявам се, че ще се изкачим и по-нагоре. В началото бяхме на 18-о място, 14-о, 16-о, 12-о, 8-о, 6-о, 5-о. Тази комплексна класация обхваща цялостната дейност на шахматните клубове - от деца на 8, 10, 12, 14, 16, 18, 20 години, мъже, жени и ветерани. Клубът ни към момента е член на елитната А група мъже и сме на пето място в страната. При ветерани сме шампиони вече три години подред. Самият аз само веднъж играх на Държавно индивидуално първенство - през 2013 година. Станах шампион, но повече не участвам, не желая. Нямам време. Пък и нямам амбицията да ставам световен шампион на такава възраст за ветерани. Не ме привлича. Предпочитам, до колкото имам възможност и време, да помагам на малчуганите. А имаме чудесни малчугани.

- Едно от тези чудесни деца е Момчил Петков. Бихте ли разказали за неговите успехи?
- Момчил Николов през 2013 година стана държавен шампион и взе участие на Европейско първенство в Черна гора и на Световно в Обединените арабски емирства. А миналата година взе участие в Европейското първенство в Грузия. Тази година му предстои участие на Европейско първенство Хърватия и Световно първенство в Гърция. В момента Момчил е на 10 години, ще ги навърши през ноември. Развитието му е във възходяща линия. В повечето състезания, в които участва, е на първо място. Годишно взема участие в минимум седем състезания и в тях е обезателно първи. Липсва му опит в по-големи състезания. Но в днешно време, за да се изкатериш нагоре в световната ранглиста, е много трудно. Конкуренцията е изключително голяма, а финансовите възможности на другите страни - несравними. Отношението на държавата е по-друго.

- Точно този въпрос исках да засегнем - как се издържа Вашият клуб? Получавате ли средства от държавата, достатъчни ли са?
- 11 600 лева дава държавата за тези 100 клуба годишно. А само 11 милиона лева дава, да речем, за ремонт на варненската спортна зала. Няма да ги броя за другите спортни зали. Това прави много трудно децата да добиват практически опит на децата, да участват в състезания, за да вървят напред. И ако не са родителите те няма да могат да участват.

- Как се справяте? Спонсори откликват ли?
- Спонсори - много малко. Общината е помагала на Момчил два пъти. Главно родителите. Има много деца, които не могат да се изявят по чисто финансови причини. Дамски клуб "Майчина грижа" редовно помага на Момчил Петков. Световната ранглиста се публикува всеки месец. Момчил в момента е на второ място в ранглистата на България за възрастта си. Причината е, че не е участвал в състезания за големи и в момента не му е реален рейтингът. В световната ранглиста за възрастта си от първите 1 000 деца е сигурно на 150-о място. Но рейтингът и реалната му сила са две различни неща. На европейското миналата година в Грузия той имаше само една загуба, три победи и пет равни срещи. Но неговият коефициент беше 1 300, а с шампиона на Русия, който е и вицеевропейски и вицесветовен шампион, завърши наравно, но той беше пред печалба. И другите ремита бяха с деца с коефициент от порядъка на 1 800, 1 900. Коефициент се добива само при участия на много състезания.

- Г-н Спиров, на какво се дължат тези отлични резултати на шахматен клуб "Енергия 21"?
- Успехите се дължат, в голяма степен, на тази детска академия, която през лятото правим - "Интелекти". И така се създава една среда за общуване между децата, възможност за тяхната изява и съответна селекция, за да се забележат по-добрите. На това се дължи най-вече - на възможността човек да избере, да види.

- Вие бяхте внесли предложение шахматът да се изучава още в детската градина. Бихте ли припомнили за тази Ваша идея и докъде стигна реализация й?
- Не е моя идеята. Световната организация прие програма шахматът на стане задължителен предмет в цял свят. Президентът на българската федерация Силвио Данаилов, който беше и президент на Европейския шахматен съюз, успя в Европарламента да прокара през 2012 година да се гласува шахматът да стане задължителен предмет във всички европейски страни. То включваше от детската градина и началните класове, до четвърти клас. Той не е правил сериозни опити в България, защото е смятал, че трудно е в нашата страна да стане. Силвио Данаилов живее в Испания, Топалов - също. Ето - успя да прекара в Испания да стане задължителен предмет. Тази година бях привлечен към Българска федерация по шахмат и избран за съпредседател на комисията "Шах в училище". И амбициите ми са, доколкото можем, да направим да се задвижат нещата в тази посока. В проектозакона за образованието е записано, че шахматът е един от десетте свободно избираеми предмета. Това е добра стъпка в правилна посока, но ефектът, по мое мнение, ще бъде нищожен и минимален. Усилията ни са насочени след приемането на закона за негова корекция и за комасиране на това нещо. Защото така се получават много малко часове - този трети час, от един час една десета, нищо. И от тези 12 класа ние искаме на практика да ни бъде даден един клас и това да бъде първи или втори клас. Радостното е, че аз имах срещи с немалко народни представители от различни политически сили след като станах председател на комисията и виждам, че има позитивно отношение. Лошото е, че законът вече е изработен и корекции може да се правят шест месеца след неговото приемане. Но аз съм човек, който е свикнал да се бори и което зависи от мен ще го правя в тази посока. Не случайно сме домакини на една такава инициатива - "Шах в училище", която е под патронажа на кмета на града Детелина Николова. И тя се провежда вече четвърта година в Добрич. Това е неслучайно. През далечната 1984 година по моя инициатива се проведе такава проява в Добрич когато бях лектор на Пионерския дом. В нея участва и Веселин Топалов, за първи път, и стана индивидуален победител. Русенци станаха първи.

- Да разбирам ли, че това е първият успех на Топалов?
- Това е първото състезание, в което участва и печели. От Добрич тръгва неговият път към шахматните висини. Той е добруджанец в известен смисъл. Покойният невролог доц. Петър Мънгов е негов вуйчо, брат на майка му. Вуйчо му, като вижда афишите, че в нашия клуб се прави такава проява, обажда се на сестра си. А той, доц. Мънгов, гое научил да играе шах. А всъщност се говори, че Синабов му е учител. Синабов му е учител, който го води на състезания, но вуйчо му му е показал и първите му стъпки се дължат на него.

- Г-н Спиров, какъв съвет бихте дали на младите хора, които сега започват да се занимават с шахмат?
- Това, което бих им казал, е че няма да загубят ако отделят част от свободното си време да играят шахмат. Защото мускулите на ума, подобно мускулите на тялото, също се нуждаят от тренировка. И ако това не се прави закърняват. Да стават шампиони не бива да се поставя като главна цел. Във всички случаи те ще се научат да вземат решения по-точни в най-различни ситуации. Шахматът е един прототип на живота. При него няма неважни неща. Всичко е важно. И най-малките детайли се оказват значими.

Разговаря Мариела БОНЧЕВА

Сходни връзки
Още от Интервюта

ШАХМАТЪТ Е ЕЗИК НА ОБЩУВАНЕ, ПРИ КОЙТО ИЗЧЕЗВАТ И РАЗСТОЯНИЯТА, И ЕЗИКОВИТЕ РАЗЛИЧИЯ | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats