СТРОИТЕЛИ НА ВАРВАРСКИЯ КАПИТАЛИЗЪМ: Кой ще си напазарува Добруджанския земеделски институт?
2015-08-23 @ 17:46 EEST
До 5 години ще изчезнат всички български сортове и ще ги заменим с вносни хибриди, прогнозира наш фермер
Упорито се говори, че вече е известен купувачът на
Добруджанския земеделски институт, който бе докаран до състояние на
фалит от няколко правителства. Спряга се името на известна банкерка /ПОЗНАЙТЕ ДО ЕДИН ПЪТ КОЯ Е ТЯ/,
която е хвърлила око на сградния фонд и хилядите декари златна
добруджанска земя, където сега близо 300 учени и служители се опитват за
оцеляват „на ръба”. В миналото остана славата на селекционерите,
създали над 100 сорта пшеница в най-голямото звено от системата на
българската Селскостопанска академия. Институтът е разположен в
Североизточна България, в равнинната част на Южна Добруджа, в землището
на с. Петлешково, намиращо се на около 20 километра от Добрич и на около
5 километра южно от Генерал Тошево. (Всъщност – златно място и за голф
игрище, и за селище от затворен тип). Целият ми професионален опит е
придобит там, сподели с много болка доц. Добринка Атанасова,
учен-селекционер и настоящ представител на сръбска фирма, работеща за
земеделския институт в Нови Сад. Предприела крайната стъпка, защото не
успяла да издържи на условията и атмосферата в нашето най-голямо звено
на ССА. Определи ги като гавра с научния потенциал на хората, с техните
титли и знания. „Няма политика за поддържане на българското, за наука и
за реализация на българското”, категорична е доц. Атанасова. Не е
загърбила обаче знанията и постиженията си в селекцията на
зърнено-бобови и житни култури. Все още говори с почуда как е възможно
да се зачеркнат с лека ръка научни постижения, които намират приложение в
цял свят. По думите й проф. Тодор Рачински все още остава най-великият
селекционер по пшеницата не само в България, но в САЩ и Европа. Неговите
сортове са признати и в момента продължават да се използват в чужбина –
в Македония, Румъния, съседните Сърбия и Турция. „Хората ни
оценяват, но ние сами не можем да се оценим”, недоумява бившият научен
работник. Вече представя постиженията на сръбския институт в Нови Сад,
още повече че в миналото са имали съвместни проекти с Добруджанския
земеделски институт - обменяли са материали, ген-плазма, работили са
едно и също, но разликата между двата държавни института е огромна. Приходите,
които получават съседите ни, отиват за наука – съвсем малък процент –
около 10 на сто, се вземат в държавния бюджет, но всички други печалби
на огромния институт със 750 научни работници и персонал си остава при
тях, разказва доц. Атанасова. Затова имат средства за иновации, имат
дори извънсезонна работа в Аржентина, където също селекционират семена
през зимния сезон, „но политиката е такава, че държавата е с тях”,
разказва българският учен. В резултат, богатата база на държавния
институт в Нови Сад отглежда много култури – от зърнено-житни през
слънчоглед и царевица до зеленчуци, т.е. всичко, каквото се иска от
съвременен научен институт. А тук зачеркваме и сме на път за
разпродадем земите, сградите и техниката, трупани от 50-те години на
миналия век досега. А колкото и да е странно – за хората, за научните
работници и техническия персонал, дори не се сещаме. Те могат да станат,
примерно, обслужващ персонал в селище от затворен тип.