НАЙ-ГОЛЕМИЯТ УЧИТЕЛ НА ДЕТЕТО - ТОВА Е РОДИТЕЛЯТ

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-24 @ 17:55 EEST

НАЙ-ГОЛЕМИЯТ УЧИТЕЛ НА ДЕТЕТО - ТОВА Е РОДИТЕЛЯТ

2015-08-28 @ 10:41 EEST

Жулиета Иванова - ръководител на Клуб за деца и родители "Усмивки", пред НДТ

- Г-жо Иванова, бихте ли се представили пред читателите ни?
- Завършила съм Българска филология във Великотърновския университет. 15 години съм работила в системата на извънучилищното обучение и възпитание, последно - в Центъра за работа с деца. Идеята ми през времето, в което съм се занимавала с деца, е да се провокира, да се даде изява на творчеството, което те носят в себе си и което, в една или друга степен, училището не може да направи. По време на прехода си отгледах децата и работих в семейната ни фирма. Преди три години имах куража да тръгна да осъществявам моята мечта – да направя едно място, подобно на ЦРД, където децата да имат възможност да се чувстват свободни. Да се чувстват обгрижени и с възможност да изявят своя потенциал. Преди това завърших няколко квалификационни курса – детска йога, позитивна психотерапия - първо ниво, запознах се с идеите на М. Монтесори и Валдорфската педагогика. Аз приех идеята за новите деца. Децата, които идват с променена ДНК и нови идеи за света, родените след 80-те години.

- За индиговите ли деца говорите?
- И за индиговите, и за кристалните деца. За разминаването на техните представи за света и това, което действителността им предлага. През 80-те години започват да се появяват децата с по-различни характеристики спрямо предишните поколения. Те се бунтуват срещу старите порядки в света и вече ги променят, всички сме свидетели, те са вече около 30-35-годишни. Следващото поколение – кристалните деца, вече идват като миротворци. За това са големите сини очи в голямата част от децата, които дори понякога застават точно като омиротворители, даже и в семейния конфликт. Защото във времето, в което живеем, на родителите не им остава възможност, вгледани в задоволяване на ежедневните нужди, свързани с оцеляването, да бъдат повече с децата си. Но освен оцеляването, грижата за това да бъдем нахранени и облечени и да живеем на топло, съществува още един много важен проблем и това е проблемът за взаимоотношенията родител-дете. Това детето да се чувства обичано и обгрижено, на безопасно място в своя дом е най-важното. Защото агресията на околния свят е пагубна за децата. А тя ни залива от всякъде - телевизия, медии, игри, таблети и телефони, с които боравят много деца. Какво е това? Детето комуникира с един уред. Много често става така, че децата прекарват много повече време навън отколкото в дома си, където е тяхното безопасно място, там където те трябва да се чувстват спокойни и за утрешния си ден. Много често в ежедневието битува максимата: “Прави това, което ти казвам, а не това, което виждаш“. До 7-годишна възраст детето е копи-пейст, на нас, родителите, първо. След това на по-разширената семейна среда, а след това и на социалната среда, в която се намира. Те копират абсолютно всичко. И ако ние вървим по този път – прави това, което ти казвам, а не което виждаш, ако има противоречия между думи и дела, тогава нещата отиват наникъде.

- В този смисъл какво е по-различното, което Вие в клуб ”Усмивки” правите от подобните други клубове?
- Това, което ние решихме малка групичка ентусиасти в началото, бе да обърнем внимание на ранното детско развитие. То е от преди раждането до постъпването в първи клас. Не напразно е онази реплика „Липсват му първите седем“. Тези първи седем са изключително важни. От тях най-важни са първите три години, защото 80 % от мозъка на детето се развива до 3-годишна възраст. Аз много често казвам на родителите, които идват тук, предимно майки – ние до 3-годишна възраст слагаме основите. Пълним чекмеджетата. Колкото по-широка основа сложим, толкова по-висока и стабилна ще бъде сградата, в която ще се развива детето. Може и да не е висока, но ще бъде стабилна. Може да се сложи само по едно нещо във всяко чекмедже, но ще дойде време, когато то ще се напълни. При нас в заниманията участват и родителите. Това е различното. Ние започваме в най-малка възраст с йога за мама и бебе. В тези занимания основната ни цел е да стимулираме развитието на сетивата на малкото бебе – от 3 месеца до прохождане. Тук се създава една нова връзка между майката и детето, в нова среда, различна от дома. А създавайки едно общо преживяване, в случая с малкото бебе и майката, те изживяват заедно момента на радостта. И в чекмедженцето се слага усещането: ”Аз съм с мама. Тук съм в безопасност. Тук се чувствам добре”. По този начин винаги при него съществува тази опора. Защото опората на детето са родителите. Тук просто няма две мнения. А тогава, когато детето има споделен миг със своите мама и тати, то вече е сигурно, спокойно за деня си. Най-големият учител на детето това е родителят. Същото се отнася за всяка по нататъшна възрастова група. За деца между 1 година и 2 години и 6 месеца имаме развиващи игри за мъници. Там развиваме общата моторика на децата, има по-динамични упражнения, игри, в които те участват заедно с родителите. Тук въвеждаме за първи път арт-заниманията. Учим се да държим молива, запознаваме се с боички, с лепилата, малко по-късно и с ножички. И като основен елемент – музиката и танца. Да се опознаят, да се пипнат, да танцуват заедно, да се докоснат, да се запознаят с нови, различни неща - ето това е натрупан опит. Тук въвеждаме за първи път и част от методиката на Мария Монтесори за развиване на сетивата. Следващата ни група е от 2 години и половина до 4. Имаме отново група родител с дете, където се опитваме изцяло да следваме методите и принципите на Монтесори педагогиката, защото тя ни дава опорна точка. А тя е, че чрез развитието на фината моторика, когато работим с пръстчетата, ние работим за развиване на лявото и дясно полукълбо. Установяват се връзки, които ще помогнат на детето впоследствие по-бързо да учи, по-лесно да запомня, да се чувства по-уверено и независимо в този свят. Защото в тази възраст, през първите 7, едно от нещата, които трябва да направим, е да научим детето да бъде независимо. Един от основните принципи на Мария Монтесори е „Помогни ми да се справя сам“. Много често в желанието си да бъдем перфектните родители, любящи и обгрижващи, ние отнемаме удоволствието на детето да натрупа само опит. Защото само преживяването е вече натрупан опит. Към децата трябва да се отнасяме с много обич и с много търпение. Това е т. нар. търпелива любов. Не винаги ни е приятно, не винаги ни е удобно, но да бъдеш родител е мисия, това е призвание.
През новата „академична” година в нашата Академия за мъници, ще имаме и монтесори занималня за деца от 2 години и половина до 4, като преход към детска градина. Новите деца много трудно се отделят от семейството. И за да бъде тази раздяла малко по-безболезнена, да не нанася травма на емоционалното състояние на детето и на майката занимания. Занималнята е в рамките на 4 часа, децата се занимават по методиката на Монтесори и се чувстват прекрасно. Изкарахме един випуск м. г., сега започваме отново. Новото е, че ще имаме следобедна занималня и за децата, които са на полудневна подготвителна група или първи клас. Тук ще могат да си подготвят домашните. В същото време ще се помага на детето да се адаптира към училищния режим. Защото вторият голям стрес след тръгването на детска градина, е влизането в училище. Децата трябва да се подпомогнат – и те, и родителите им, за този преход.

- А какви са днешните деца? Каква е разликата между тях и предишните?
- Разлика има и тя е голяма. Първо, децата днес са изключително интелигентни. Идват с едно познание, много по-голямо от предишните поколения деца. Не признават авторитети. При тях няма даден авторитет, трябва да си го завоюваш – и родителя и възпитателя. Да бъдеш уважаван като авторитет. Тогава вече ставаш част от неговия свят. Децата са много по-освободени да покажат себе си. Дори в щуротиите и в палуването прозира тяхната идея, че всичко може да бъде красиво и хубаво.

- Т. е. те са по-позитивни?
- По-позитивни са, да. Ние ги променяме. Защото ние, възрастните, много лесно приемаме цялата негативна картинка, която е около нас. Влизаме в къщи, приготвяме вечерята, пускаме телевизора и започва да ни залива една вълна. И си мислим – то детето не слуша. Не е вярно. Всичко се чува и се възпроизвежда после в средата. Просто децата се много сензитивни. Сетивата им са изострени. Особено много за справедливост-несправедливост, вярно-невярно и хубаво и грозно. Наблюдавам, че едно дете, колкото и да е палаво, винаги можеш да го провокираш. Но трябва да имаш огромно сърце. И търпение. Когато се работи с детско-родителска група е много по-лесно и по-интересно. Защото и възрастните влизат в играта. Защото всичко е игра. А ние, възрастните, много често го забравяме.

- Как протича лятната ваканция за децата в Клуб „Усмивки“?
- Лятото при нас започна на 1 юни и ще свърши на 11 септември. По принцип работим по теми, всяка седмица си има определена тема. Всеки ден е част от тази тема. Разгледахме елементите на сътворението – огън, вода, въздух и земя. Запознахме се с Вселената, със Земята – като планета, с континентите. Най-важното е, че всеки понеделник започваме с Ден на приятелството. В него си говорим за истинските, за вълшебните думи ,а лошите думи ги изхвърляме или забиваме гвоздейчета, за да ги няма при нас. Опитваме се всяко нещо, което се изкарва като идея, да бъде показано. Например, лошите думи ги нарисувахме, после ги смачкахме, сложихме ги в една кутия и ги изхвърлихме в контейнера за хартиени отпадъци. Прекарвахме много време навън сред природата - в парка, в конната база, в медената ферма, в зоопарка. В момента сме в Страната на сбъднатите желания в Училището по вълшебства. Защото всеки един от нас може да бъде добър вълшебник. А едно от най-хубавите неща е да се припомни на децата, че вълшебството се крие в сърцето и добрата мисъл, добрата дума може да те накара да бъдеш най-добрият вълшебник на света.

- Вие говорихте доста за важността на връзката родител-дете. И все пак – какъв съвет бихте дали на родителите?
- Аз не мога да давам съвети. Всеки сам по себе си е уникален. Искам всичко, което съм научила, до което съм се докоснала и в което вярвам, да се опитам да го споделя, пък който намери нещо за себе си, да си вземе. Тази година ще направим "Ателие за родители”, където ще се събираме с родители, които искат да споделят проблем. Дори и да нямат такъв, просто да кажат какви са преживяванията с техните деца. Защото днешните родители са объркани. Залива ги информация – от интернет, от книги, семинари, тренинги, от всякъде. В училище се казва едно, в медиите – друго, в книгите се пише трето, детето предлага четвърто. Кое е най-истинското? Което детето казва. Т. е. което показва. Емоциите, които показва. Аз имам мечта – родителите да намерят нашето място в своето ежедневие. Да знаят, че могат да дойдат тук, да поговорим, заедно да намерим пътя. Преди три години започнах с изключителен ентусиазъм и с подкрепата на моето семейство и на приятелите ми. Благодарна съм на всички, които ми повярваха и заедно вървяхме и продължаваме да вървим по пътя за нашите деца. Оказа се изключително трудно това, което исках да правя, защото може да имаш познанието, но да не намериш начина да го предадеш. Сега, след три години опит, това е нещото, което искам да се случи – тук, в Клуб "Усмивки” да е мястото, където вратата да е отворена и за малките, и за големите. Да можеш да почукаш и да попиташ: „Ето тук имам проблем, можем ли заедно да го направим нещо?“ „Да, можем“. Защото ако имаш един проблем и си сам най-много да те заболи главата. Но когато го споделиш с един или с двама, на теб ще ти олекне на сърцето и ще можеш да намериш по-лесно пътя. И още нещо – никой не е сам в това, което се случва. Тогава, когато сме заедно, по-бързо стигаме до следващото островче. И до следващото, и до следващото. Това трябва да се научим-да бъдем заедно. Получаваш книжка за шофьор, книжка за стругар, диплом за висше образование. Никой не дава диплом за родител. За родител се учи цял живот.

Разговаря Мариела БОНЧЕВА

Сходни връзки
Още от Интервюта

НАЙ-ГОЛЕМИЯТ УЧИТЕЛ НА ДЕТЕТО - ТОВА Е РОДИТЕЛЯТ | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats