НЯКОЙ ТРЯБВА ДА ДЪРПА БЪЛГАРИЯ НАПРЕД

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-25 @ 14:00 EEST

НЯКОЙ ТРЯБВА ДА ДЪРПА БЪЛГАРИЯ НАПРЕД

2015-09-04 @ 10:57 EEST

Вилияна Малева пред НДТ

Вилияна Малева е на 26 години, от Добрич. Живее в САЩ от 7 години. Завършила е немска паралелка - Лайстунгскласе, в Езикова Гимназия "Гео Милев". След средното си образование продължава да учи психология в "Джуниата Колидж" в Пенсилвания, там получава бакалавърска степен. Завръща се в България и работи една година. В момента е в университета "Хофстра" за трета година, където прави докторантура по клинична психология с пълна стипендия за пет години.

- Г-це Малева, защо след като сте завършила немска паралелка, Лайстунгскласе, решихте да учите в САЩ?
- Първоначално имах намерение да уча в София или в Германия; никой не можеше да повярва, че отивам в Америка. Взех решение да уча Щатите в резултат на много разговори, най-вече с баща ми. Той най-много ми отвори очите за американските университети когато бях на 16-17 години. В Щатите се кандидатства много по-рано и по-рано те приемат. Образованието там е много различно, според мен, на много високо ниво и много качествено. И си заслужава, въпреки че е много далече и е много трудно. Приеха ме в един малък университет, позитивите на който са, че имаш много близка връзка с професорите, докато в един голям университет влиза преподавателят и има 1 000 студенти. А там сме по 8-10 души и професорите ни знаят по имена. Имах си академичен съветник. Това беше доста голям скок за мен, аз никога не бях ходила в Америка. Идеята беше там да завърша докторат по психология.

- Защо избрахте психологията?
- Психологията винаги ми е била много интересна. В гимназията бях започнала да чета книги и да се интересувам - по телевизия, от списания и т. н. За мен това е изключително благородна професия. Исках да имам професия, която да е много смислена, удовлетворяваща и най-вече да се помага на хората. За това оставих и семейния бизнес. Винаги съм си мислила - когато ми свърши животът и се обърна назад какъв искам да е бил той? Аз искам да съм имала удовлетворяващ живот, който да има смисъл. А за мен най-големият смисъл е да се служи на хората и да се помага. Психотерапията е най-благородната професия и някак си ми се отдава да комуникирам с хората и много ми харесва.

- За това ли избрахте клиничната психология за своята доктурантура?
- Точно така. Клиничната психология е до голяма степен ориентирана към психотерапията. В Щатите моделът на образование е много различен. Първо, в университета има изпити всеки месец. В смисъл, там се учи всеки ден, по цял ден. Първия семестър по време на бакалавъра съм стояла и учила всяка вечер - понеже бях немска паралелка, а всичко беше на английски език. Английският ми беше добър, но не можех да мисля на английски. Стоях до 3-4 часа всяка вечер, после ставах в 7, пиех по 4-5 кафета на ден. Всеки ден, по цял ден учене. Няма излизания, купони толкова много. Аз бях решена да продължа обучението си за доктор по философията на психологията (Ph.D. – Doctor of Philosophy in Psychology), което там е най-високата и изключително трудна степен. Там кандидатстват хора от цял свят. За да те приемат, трябва да имаш изключително висок успех, много добри препоръки, високи точки на изпита G.R.E (еквивалента на по-познатия S.A.T., но за следващата степен), да си правил и научни изследвания, които започват още в бакалавърската степен, аз имам две такива по време на бакалавъра. Уникалното за американското образование точно в тази специалност и тази степен е, че в Европа си или учен, или практик, т. е. или се занимаваш само с лабораторни изследвания в университета, или само практикуваш. Докато там е комбинирано: моделът на моята програма е учен-практик, т. е. едновременно ставаш и учен, и практик. Моята програма е акредитирана от Американската Психологическа Асоциация, която е шапката на всички други асоциации по психология. Ако в Европа няма сравнимост - някой е учил в Чехия, някой в България и т. н., в Америка навсякъде където кажеш, че си доктор по клинична психология, влизаш в една определена рамка. Уникалното за моя университет и една от основните причини да го избера е фокусът върху когнитивно-поведенческа терапия. "Хофстра" има шест университетски клиники за различни видове психотерапия. Аз работя за т. нар. „трета вълна“ когнитивно-поведенческа терапия, която съчетава елементи от източните философии, Будизма и Дзен с поведенческата терапия, която е най-научно подкрепената. Структурата на доктората е съвсем различна от Европа. Първите две години се вземат предмети - по около 15 кредита на семестър. Едновременно с това още от първия семестър започваш да работиш с пациенти в клиниките в университета. Нашите преподаватели са директори на тези клиники и едновременно с това ни водят лекции. В края на първата и втората година има много сериозен изпит за компетентност. Втората година също се прави научно изследване, което е, образно казано, магистърска теза. Третата и четвъртата година са клинични семинари, на по-високо ниво, по два на година. И допълнително се работи за практикуми извън университета, по 20 часа на седмица, като се кандидатства предварително. Работи се в болници, в психиатрични отделения, в частни практики. Практикумът е 12 месеца и ти на практика си назначен на договор. Повечето хора работят в две клиники, аз работя в три.

- Как успявате?
- С добра организация. И много хъс. Аз съм много мотивирана и много харесвам това, което уча. Правя всичко с огромно удоволствие и ентусиазъм. През третата година на програмата се започва дисертацията, която се извършва през четвъртата и петата година. През петата година се работи пълнодневно, по 40-60 часа на седмица, в акредитиран от Американската Психологическа Асоциация пълнодневен стаж (full-time internship), за който се състезават докторанти от цяла Америка. Дисертацията се извършва, разписва в научна статия и се защитава. Докторантурата в България или в Европа се равнява на нашата дисертация.

- Какви постижения имате като студент в "Джуниата", бихте ли разказали за наградите си?
- Името ми е списано в семестриалния Списък на Декана (Dean's List), в който са студентите от университета с най-висок успех в целия университета, 7 от 8 семестъра. Работила съм като тютор в Центъра по Писане (Writing Center), помагайки на американски и международни студенти с курсовите им работи относно граматика, общи идеи, и общата организация. Бях тютор, помощник-преподавател, по статистика и по немски език. Имах награда за Приятел на Библиотеката. Бях в почетното общество на "Джуниата". Бях и в две национални почетни общества. Едното се казва "Who's Who Among Students in American Colleges and Universities" /"Кой кой е сред студентите в американските колежи и университети"/ - една голяма синя книга, в която бях вписана през 2010. Бяха вписани и имената на родителите ми. В другото почетно общество, което е на по-високо ниво - "Omicron Delta Kappa", бях приета четвъртата година. От там ми дадоха сертификат и значка. Подарих значката на баща си, понеже той беше най-големият поддръжник да уча в Америка. Завърших с почести за висок успех през целия курс на обучение (Cum Laude); това е отразено като печат в дипломата ми. От целия ми випуск по психология само аз завърших с медал. Той беше за извършването на едно научно изследване, което след това бе публикувано в американско научно списание. Бях член на International Education Committee - Комисията по Образованието на Международните Студенти в "Джуниата". Освен това бях две години Resident Assistant - отговорник в общежитието на етажа. На база на тези постижения, висок успех, препоръки, интервюто и моята мисия да донеса най-модерната психотерапия в България, "Хофстра" реши да ми даде пълна стипендия. В докторските програми в Америка за клинична психология приемат толкова хора, колкото могат да спонсорират и не се заплаща такса за обучение. Но конкретно в "Хофстра" таксата се заплаща от студентите и е в размер на общо 130-140 000 долара за петте години. Нека да разкажа как ми бе съобщено. Обади ми се директорът проф. Мичъл Шеър докато бях на работа в офиса в България. Каза ми, че имат добри новини за мен и да седна (подразбира се, за да не падна). Тогава ми съобщи, че са били много впечатлени от мен, направи ми много комплименти, както и, че ми предлагат място в тяхната програма. Говорим за общо 14 човека, кандидатстват около 400-500 души от цяла Америка и цял свят. Изключително жестока конкуренция, точно в клиничната психология се влиза най-трудно. И има награда - дават една пълна стипендия на един международен студент и му плащат таксата за обучение за една година, за която не бях информирана по време на интервюто. Проф. Шеър ми каза: "Честито, ти печелиш тази награда!". Аз не можех да повярвам. Благодарих му. А той каза, че това не е всичко. Каза ми: "Ти толкова много ни впечатли. Ти си човек с изключително амбициозни, много големи цели и ние вярваме, че можеш да ги постигнеш. Имаш много енергия, страшно си решителна. За това ти предоставяме стипендия за целия курс на обучение, за всички пет години".

- Споделихте нещо много интересно - че една от причините да Ви дадат пълна стипендия за пет години е амбицията Ви да донесете най-модерната психотерапия в България. Имате амбицията да се завърнете и да практикувате тук?
- Да. Аз съм напълно решена да се прибера в България. Трябва да завърша след две години и може да остана малко да поработя в Щатите. Никой не ми вярва, че искам да се прибера в България. Аз, първо, много обичам България. И виждам как много хора имат нужда от психотерапевтична помощ, а няма толкова качествена помощ в България. В Щатите държавата е тази, която регулира, определя колко клинични часа трябва да имаш, какво трябва да си завършил, какви квалификации трябва да притежаваш, за да станеш психотерапевт. В Европа много малко страни имат критерии, които са много по-ниски от Щатите. В Щатите професията на психотерапевта е изключително уважавана и строго регулирана, за разлика от България, в която не съществуват никакви критерии за терапевтите, за съжаление.

- Какви са амбициите Ви след като се завърнете в България - да работите с пациенти или да се занимавате с научна дейност?
- И двете. Моята програма ми позволява да стана и университетски преподавател, и да правя изследвания, и да си отворя частна практика, мога да работя и в болница. Мисля да започна с частна практика и пациенти. Имам огромното желание да напиша много книги за най-новите неща в психотерапията, които тепърва навлизат в Европа. В България много хора не са ги чували. Да преведа много книги. Малко са преведените книги на български от големите светила в психологията. Мисля, че българските граждани напълно заслужават да имат достъп, а не всички говорят английски. Имам намерение да преподавам в университет. В момента се обучавам за един вид медитация, който се инкорпорира в психотерапията - казва се "за пълно съзнание" и е за намаляване на стреса. Той е най-големият хит в нашите среди в момента. Никой не вярва, че аз ще се прибера в България. Смятам, че е много смислено да се върна. Искам по някакъв начин да допринеса за нещо по-добро. Някой трябва да дърпа България напред. Аз много обичам страната си. Една голяма част от сърцето ми е в Пенсилвания, където бях 4 години, и в Ню Йорк. Но тук си имам семейство, приятели. Тук са ми корените. И най-вече искам да наложа модерната психотерапия и като цяло американския модел на обучение за психотерапевтите. Най-вече, това, което ме връща в България, са целите ми за нея. Това бе и причината да получа пълна стипендия от Хофстра, в която всички професори напълно ме подкрепят. Много от тях са ми предложили да идват да преподават тук. Имам много цели и това са само първоначалните ми. Категорично ще се прибера в България.

Разговаря Мариела БОНЧЕВА

Сходни връзки
Още от Интервюта

НЯКОЙ ТРЯБВА ДА ДЪРПА БЪЛГАРИЯ НАПРЕД | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats