После всичко секна! При това секна някак си така отведнаж, сякаш по нечия истерична заповед. Честно казано лично аз изобщо не съм сигурен дали тленните останки, намерени през лятото на 1995 по време на напълно законното (санкционирано от прокуратурата) разкопаване на предполагаемите гробове, са на Анастасия, но не е там работата.

Според мен истинската загадка е именно в последвалото непроницаемо мълчание по темата.

Беше по времето на, тъй да се рече, късния Елцин. Тогава в Русия уж идентифицираха телата на избитото през 1918 година последно руско императорско семейство, препогребаха ги в Санкт Петербург (точно осемдесет години след разстрела им – на същата дата, 17 юли), но в общия гроб край Екатеринбург не бяха открити останките на две от децата на Николай Романов. Пак си ги откриха де, но на друго място и доста по-късно. След това, през 2000 година ги и канонизираха за мъченици.

С една дума – точка по въпроса оживяла ли е най-малката царска дъщеря в оная безсмислена касапница... Не е оживяла, разбира се! Ей ги къде са всичките в катафалката, тъй че забравете!

Справочниците са безмилостни: „Романови”, уж спасили се от разстрела, започват да се появяват веднага след тази трагедия, като само ония, които са се ползвали с по-голям или по-скромен успех по света, та са оставили спомен, са 230 души.

Защо са се появявали лъже-наследниците за мнозина си има много лесно обяснение: прословутото наследство на последния руски цар! То уж стои нейде из европейските трезори, трупа лихви, станало е колосално, но може да бъде взето единствено от доказан царски наследник.

(И никак не е за чудене, че най-яростни врагове на самозванците са били тъкмо многобройните роднини на царя, пръснати из целия свят. Ясно защо.)

Вижте, за най-прочутата лъже-Анастасия – Ана Андерсон – в Google има 26 600 000 хиляди съвпадения. Съдебните процеси, които са водени покрай нейната претенция са продължили почти 49 години, снимани са филми за нейния случай, писани са книги...

А за Елеонора Крюгер от Габарево посочванията са 174 000. Главно в български страници. В някои руски сайтове нейният случай минава в графата „куриози”. У нас журналистката Донка Йотова издаде през 1998 година книга „Романови – краят на една мистерия”, после я преиздаде, допълнена с нови факти, но общо взето никой не обърна внимание. А когато се извършваше ексхумацията, доц. Мария Грозева справедливо каза пред медиите, че това не е въпрос на сензация – това е сериозно научно изследване.

За съжаление, не е последвало никакво сериозно научно изследване.

Последвало е нещо много странно. Държавата просто не обръща внимание на случващото се в Габарево. Задгърбва го. Премълчава го. И дори оставя впечатление, че налага възбрана върху говоренето на тази тема. Намерените тленни останки съществуват, а бившият следовател от Габарево Благой Емануилов, учредител на регистрираната в Пловдивския окръжен съд фондация „Принц Алексей и княгиня Анастасия”, бил готов сам да действа да бъдат подложени на ДНК-експертиза; той дори се свързал с професор от Великобритания и човекът се съгласил, но, разбира се, казал, че това ще струва 6106 паунда. Такива пари пенсионерът няма как да извади, пък държавата дори и срещу тази нищожна за нейната щедрост сума не проявява поне любопитство. „Писал съм и до президентството, и до настоящото правителство, но получавам само отговори, че експертиза може да бъде извършена само след съгласуване с руската страна. Ясно е, че те никога не биха се съгласили, защото смятат въпроса за приключен", казва през 2009 година пенсионерът, цитиран от старозагорския вестник „Новината”. А от друга страна 6106 паунда са къде-къде по-малко пари, отколкото струва един полет на правителствения самолет с футболисти на борда.

Наистина странно!... Държавата, която малко преди това официално е хвърлила луди пари в една дупка край Царичина, да не обърне внимание на това?! Държава, която най-сериозно и задълбочено изследва нищо незначещи драскулки, диктувани от извънземни и писани с ръката на контактьорка, държава, която впряга ресурсите на едно свое силово министерство да копа дупка (при цели трима министри!), да не провери за какво става дума?! Да не прати останките за ДНК-експертиза?!

И какво? Да се копае под диктовката на извънземните може, а да се проверят слуховете около един реално живял човек – не?! Е, странно си е пък!

При положение че българската държава не обръща внимание на нещо, което се случва на нейна територия, то и светът реагира напълно съответно: изобщо не реагира. Не реагират и многобройните Романови, които инак мощно помитат всяка поява на всяка поредна лъже-Анастасия, дори и най-комичните. Русия с удоволствие също си премълчава, 17 юли 1998 година се състоява пищна церемония, на която в Петропавловския събор са препогребани тленни останки, обявени именно за останките от императорското семейство: Руската православна църква нещо не беше съгласна, обаче Елцин лично се метна на стапенката на тържествената катафалка и не спря да се кръсти, две години по-късно и светите отци кандисаха и канонизираха препогребаните от Елцин хора, тъй че най-високото място, до което се издига историята на Елеонора Крюгер от Габарево в Руската федерация, е сайтът „Самозванцы Русии и Европы”. И всички са доволни.

Защо така?

Лесният отговор е – защото случаят е най-недостоверен. И наивен. Един вид – хайде и ние барабар Петко с мъжете... Навсякъде има по една Анастасия, та защо да няма и у нас... Че чак пък и престолонаследникът Алексей да е живял в Габарево? Хайде холан!...

Де да беше толкова просто!

Не знам дали обърнахте внимание как в цитираното интервю с Благой Емануилов се казва, „че експертиза може да бъде извършена само след съгласуване с руската страна”. Е откъде накъде? Да не би Габарево да е в Подмосковието?

Абсолютно справедливо в „Труд” Кирил Льосков припомня нещо важно: че случаят „Габарево” може да пренапише историята на една от Великите сили – Русия. „Най-малкото поради това, че, след като не са загинали с мъченическа смърт като семейството си, няма основания Алексей и Анастасия да бъдат в числото на канонизираните от Руската православна църква” – казва той. И е прав.

Да не говорим, че работата пак опира до митичните милиарди на Романови (до където всъщност винаги е опирала). Според руски юристи, ако тия милиарди въобще съществуват, то те могат да бъдат прибрани от Русия само след представяне на смъртен акт на всеки от семейството на Николай Романов. Пак юристи казват, че с пищното (царско) погребение Борис Елцин е понечил да замести въпросния смъртен акт, а с канонизирането на цялото семейство – да препотвърди това. Което – според юристите – просто не минало!

И така нататък...

Верно е, че Елеонора Крюгер нито веднаж не е дори и намекнала за нещо такова. Така си и отишла през 1955, без да тресне по масата и да каже: „Аз съм Анастасия Николаевна Романова! Дайте си ми трона и на баща ми си златото!”

Обаче на един подобен въпрос – защо самата Елеонора Крюгер не е заявила, че е Анастасия – има простичък отговор: ЗАЩОТО ТОВА СА ГО ЗАЯВЯВАЛИ САМО ФАЛШИВИТЕ АНАСТАСИИ!

Истинските не дават пресконференции под надслов: „Аз съм цар!” Не съдят родината си за гори и резиденции.

Това го правят единствено самозванците.

ПП: Поне филм да бяхме снимали. В история като тази какво ли няма – кеф ти драма, кеф ти биография, кеф ти най-сетне и политически трилър.

Правителствата като не щат, поне киното ни да изкяри пет минути слава.

*Христо Карастоянов е автор на романа „Името”, в чиято основа е залегнала легендата, че Анастасия Романова е оцеляла след разстрела на последното руско императорско семейство през 1918 в Екатеринбург и е живяла в село Габарево. „Името” беше отличен с наградата „Хеликон” през 2012 година.

http://www.trud.bg

Руската принцеса Анастасия живее и умира като поданик на България

Нов ключов свидетел разбулва тайната на Романови

През нощта на 17 срещу 18 юли 1918 година в представителния дом на инж. Ипатиев от град Екатеринбург чекистите на Ленин хладнокръвно разстрелват императорското семейство Романови в състав: 50-годишния цар Николай II, съпругата му Александра, дъщерите им Олга, Татяна, Мария и Анастасия, както и престолонаследника Алексей. По време на зловещата екзекуция се случва чудо - куршумите отскачат от телата на младите принцеси. Това кара наказателната команда да промени дадените указания за стрелба право в сърцето. После се оказва, че първите изстрели не са ги засегнали, защото под дрехите им били скрити перли, бижута и други ценности. От корсетите на жените били извадени общо осем килограма диаманти, както е записано в тайния доклад на командира на екзекуторите Яков Юровски.

Владимир Улянов имал силни лични мотиви да извърши това жестоко групово убийство на короновани особи, тъй като неговият най-голям брат Александър, след неуспешен опит за атентат е бил екзекутиран от бащата на Николай II. Когато към това прибавим и факта, че цар Николай Романов бил най-богатият човек на света по онова време с лично състояние (земи, дворци и скъпоценности), оценявано на около 45 милиарда тогавашни долара… Така изкушението за „експроприация на експроприаторите“ става неустоимо. Но дали всичко, известно ни за ужасната юлска нощ в мазето на Ипатиевския дом, се е случило точно така?

Тленните останки на династията Романови

ПЕТЪР МАРЧЕВ

След разпада на Съветския съюз предполагаемите тленни останки на Романови са локализирани. За това помага тайният доклад на Юровски, намерен през 1970 г., но пазен от обществеността до 1990 г. На 12 юли 1991 год. край Екатеринбург е разкопан масовият царски гроб. В него обаче вместо 11 са намерени само 9 скелета.

Д-р Питър Гил от съдебномедицинската служба на Англия, д-р Уилям Мейпълс от института Флорида и други ДНК тестове установяват, че липсват костите точно на Алексей и Анастасия! За идентификацията на телата е използван ДНК анализ. Кръвни проби от херцога на Единбург, Филип, който е внук на сестрата на Александра, принцеса Виктория Хесенска, са използвани за идентификация на телата на Александра и дъщерите и чрез сравнение с тяхното митохондриално ДНК.

Тялото на император Николай II е идентифицирано чрез сравнение с ДНК-то на по-малкия му брат, великия княз Георги Александрович, който е починал от туберкулоза през 1890 г. и е погребан в Петропавловската катедрала в Петербург. Александра Фьодоровна, Николай II и децата им (без Алексей и Анастасия) са препогребани с държавни почести в катедралата "Св. Петър и Павел" в Петропавловската крепост, Санкт Петербург, на 17 юли 1998 г. на осемдесетата годишнина от смъртта им. През 2000 г. членовете на императорското семейство са канонизирани за светци мъченици от Руската православна църква. А в Южна Русия, в град Городовиковск, започва строителството на първата църква в чест на царевич Алексей…

Но, ако престолонаследникът и неговата сестра (Мария или Анастасия) са оцелели? Редно ли е да бъдат канонизирани? Вярвате или не - отговорът на този важен въпрос се намира в България…

Габаревската мистерия

През 1922 г. в казанлъшкото село Габарево пристигат няколко руски бежанци. В общината те се записват като д-р Пьотър Алексеев, Матвей Колишев, Сергей Кузмич, Яков Латвинов. След тях идва една двадесетинагодишна девойка, която се записва с името Елеонора Албертова Крюгер. Няколко месеца след нея пристига и един 18-годишен младеж. Той е записан като Георгий Павлович Жудин.

Странни са взаимоотношенията между тези хора, прогонени от родните си места от болшевишката революция. Вероятно, за да не бъде одумвана Елеонора, тя и д-р Алексеев се венчават в черквата през есента на 1924 година. Тогава тя е записана в църковната кондика като 25-годишна вдовица. Този брак очевидно е фиктивен и никога не бива консумиран. За това свидетелстват в спомените си габаревци. Руската аристократка преподавала немски и френски на местните деца, учела ги да рисуват. Местните хора я уважавали и обичали. Една от малките й тайни била, че е пристрастена към опиума. Най-вероятно пристрастяването става след нейното раняване при бягството им от червеноармейците - когато корабът с белоемигрантите вече се е отделил от кея на пристанището в Одеса, един куршум пронизва шията й. За да успокои болката, д-р Алексеев и давал опиум. После, вече в България, докторът ходел есенно време из Хасковско, за да доставя опиум на своята жена, или по-скоро господарка. Но по-голямата грижа за лекаря било крехкото здраве на Георгий Жудин. Според габаревци Жорж и Нора били много близки, като брат и сестра. Той бил слаб, със жълто лице и болнав вид. Според официалната информация - умира през 1930 година от туберкулоза. А госпожа Нора умира през 1954-та. Двамата били погребани един до друг в старото селско гробище…

Изумителната версия, че белоемигрантите от Габарево всъщност са престолонаследникът Алексей Романов и сестра му княгиня Анастасия, излиза от дома на местния свещеник. Достолепният отец Христо Няголов почина неотдавна на патриаршеска възраст. Той е живата история и съвест на Габарево. Като дълбоко вярваща православна християнка, Елеонора Крюгер имала голямо доверие на свещеника, споделяла много неща с него. Десетилетия след смъртта на г-жа Нора синът на отеца - д-р Димитър Няголов, пръв заговори, че знатните руски емигранти всъщност са членове на династията Романови.

На 13 и на 21 юли 1995 г. биват разкопани два гроба на едно от предполагаемите места, посочено от отец Христо Няголов. В ексхумацията участват проф. Йордан Йорданов, директор на Института по експериментална морфология и антропология при БАН - София и доц. Мария Грозева, ръководител катедра “Съдебна медицина и деонтология” при ВМИ - Стара Загора. Откриват останки от три скелета - два женски и един мъжки, за жалост в много лошо състояние вследствие на заравняването на старото гробище с булдозери. И все пак изследванията на проф. Йорданов показват, че костите са на мъж, боледувал от хемофилия!

Новият момент в Габаревската мистерия е поставянето преди дни на паметна плоча за Елеонора Крюгер и д-р Алексеев в центъра на Габарево. След публикациите за това събитие в разгадаването на загадката се намеси един неочакван свидетел. Става въпрос за Кирил Льосков, който понастоящем е новият мажоритарен собственик на ФК „Локомотив“ (София).

„Като Секретар на Ловчанска митрополия многократно съм ходил до с. Габарево, Казанлъшко, с митрополит Григорий - спомня си К. Льосков. - Владиката е роден във въпросното село и бяха приятели със габаревския свещеник отец Христо Няголов. Княгиня Анастасия се е познавала много добре и с двамата духовници. Анастасия е била вярваща и редовно се е изповядвала пред отец Христо, като подробно в една от изповедите е обяснила коя е. Дядо Григорий ме е водил на гроба на княгинята, за да отслужи кратка заупокойна молитва. Владиката ми обясни, че погребаната е княгиня Анастасия, която била рядко ерудирана и високообразована.“

Като коментар към неговите думи можем да добавим само това, че в Църквата съществува тайна на изповедта. Като съвестен и стриктен свещеник е изключено отец Христо да оповести нещо, казано му при изповед. От друга страна пък, в тайнството изповед се изповядват само извършени грехове. Да кажеш какъв е твоят произход не е грях, очевидно г-жа Нора е споделила това в разговор със свещеника. Тези уточнения не променят нищо съществено. А същественото е, че след свидетелството на Кирил Льосков може еднозначно да се каже: Да, живелите в село Габарево руснаци Жорж Жудин и Елеонора Крюгер са царевичът Алексей Романов и неговата сестра княгиня Анастасия!

Какво променя този факт? Той пренаписва световната история и по-конкретно -историята на една от Великите сили - Русия. От друга страна, след като не са загинали с мъченическа смърт като семейството си, няма основания Алексей и Анастасия да бъдат в числото на канонизираните от Руската православна църква. И още нещо - известно е, че Елеонора Крюгер е искала да осинови едно момиченце от Габарево. Но то отказало, за съжаление. А можеше сега да бъде претендент за наследник на онези легендарни 45 милиарда долара на Романови. Каква е сегашната стойност на тази сума? Можете да направите една груба сметка, като имате предвид, че Русия продава на САЩ огромната Аляска само за 7,2 млн. долара през 1867 година…

От кървавия октомври 1917 година досега светът гадае къде е огромното богатство на император Николай II. Някои предполагат, че се намира на дъното на езерото Байкал. Със сигурност огромни суми и ценности се съхраняват в митичните швейцарски банки. Трета част попада в ръцете на болшевиките, които одържавяват цялата собственост на царското семейство - тоест 70% от земите на Русия, царските дворци и имения. Да не забравяме и онези над 8 килограма диаманти и златни бижута, открити при разстрела в специално ушитите двойни корсети на императрицата и нейните дъщери и в техните шапки. Те очевидно са похарчени като джобни от вожда на световния пролетариат - Владимир Илич Ленин…  http://www.trud.bg