изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2024-03-29 @ 09:40 EET
БЪЛГАРИЯ Е С ЕДИН ОТ НАЙ-ДОБРИТЕ ЗАКОНИ, ДАВАЩИ НИ ПРАВОТО НА ИНФОРМАЦИЯ    
Интервюта  28 септември е Международен ден на правото да знам. За това знаем ли правата си и дават ли институциите информация на гражданите, разговаряхме с регионалния координатор на Програма


-Г-жо Кирчева, като координатор на Програмата за Достъп до информация /ПДИ/ за област Добрич, разкажете от колко години страната ни отбелязва Международния ден на правото ни да знаем?
-През 2002 г. на 28 септември на конференция в София бе създадена Международната мрежа на застъпниците за свобода на информация, на която ПДИ е съосновател и член. Още при учредяването е приет меморандум за целите и начина на нейната работа с цел утвърждаване на стандартите в областта на правото на информация. Решено е също тогава от членовете 28 септември да се отбелязва като Международен ден на правото да знам. Днес в мрежата членуват 400 организации от цял свят и 600 експерти, които участват в дискусии и кампании за утвърждаване на националните закони за свобода на информацията и за тяхното прилагане.
Традиция е в годините у нас 28 септември да се отбелязва с връчването на награди.  Всъщност за първи път тази церемония е проведена през 2003 г. в България като номинациите и наградите са в две посоки – златен ключ за позитивните и катинар за тези, които има какво още да направят като институции по Закона за достъп до обществена информация ЗДОИ. Номинациите в различните категории се правят както от журналисти, така и от граждани и неправителствени организации. Тази година на 15 септември изтече срокът за номинации и до церемонията журито ще ги разгледа и ще определи наградите. Номинации се правят в няколко категории, като първата е за най-активен гражданин, използвал правото си по ЗДОИ. Друга категория е за неправителствените организации, има и категория „Журналист” и категория за институции. Това са позитивните категории, където наградата е златен ключ. Има обаче и награда катинар. Тя се присъжда на институция, която не изпълнява задълженията си по ЗДОИ и грубо нарушава правата на гражданите по този закон. Третата последна категория награди е вързан ключ, който се дава за най-абсурдни заявления или решения по ЗДОИ. В годините има парадоксални заявления или просто институции отказват информация с абсурдни доводи. По традиция и тази година церемонията ще бъде в столицата на 28 септември.

- В минали години сред отличените е бивала община град Добрич. Тази година има ли номинации за положителни награди от региона?
- Тази година няма номинирани от нашата област, а по повод миналогодишната номинация на община град Добрич искам да отбележа, че тя бе направена от изпълнителния директор на Програма Достъп до информация /ПДИ/  -Гергана Жулева, която бе впечатлена от информацията, която община град Добрич предоставя. Мисля, че в годините назад община град Добрич поне още веднъж е получавала същата награда. Интересно е, поне за мен като журналист, наградите в категорията „Журналист“, защото това са награди за колеги, които работят основно разследващи медии. Това е отговор на това защо местните и оперативни журналисти рядко ползват възможността, която дава ЗДОИ – 14-дневният срок за отговор, време, с което оперативният журналист не разполага. Затова колеги ползват закона основно за разследващи материали.

- А познават ли гражданите Закона за достъп до обществена информация и ползват ли правото си да знаят?
- Мислила съм си, че хората малко познават закона, но това не е така и то е видно и от отчетите на общините, които всяка една публикува на своя сайт. Миналата година 44 заявления са били подадени в община град Добрич по ЗДОИ. Тогава ми бе направил впечатление фактът, че ЗДОИ се ползва повече от граждани и по-малко от неправителствени организации и фондации. През 2014 г. в община град Добрич е имало само едно запитване от журналисти – от в. „Капитал“. Тази година – за периода от началото на годината до края на август, в община град Добрич 30 граждани са подали заявления по закона, а освен тях информация са потърсили 7 неправителствени организации. Запазва се тенденцията да няма питания от журналисти за осемте месеца на годината, няма питания и от фирми. Няма заявления и от чужденци.

- За какво питат хората?
- Първо искам да отбележа нещо, което прави впечатление, а беше отчетено и от колегите координатори от другите областни центрове в страната, все по-рядко са случаите на мълчалив отказ от страна на администрациите – ти питаш, те не отговарят и ако си настоятелен да водиш дела в съда. В община град Добрич има само един отказ за миналата година на общия фон от 37 заявления. Отказът е на заявление с искане да се предостави информация за платен данък „Сгради“ от няколко фирми и тук общината се е позовала на това, че е засегнат интерес на трето лице и тя като администрация, за да подаде тази информация, трябва да иска съгласието на дадена фирма. Най-често хората при нас питат за даренията, които бяха предоставени за пострадалите от наводненията и по какъв начин те са били разпределени. Друга тема, която касае всички общини, са въпроси, свързани с избора на съдебни заседатели. Хората търсят и документи. Искам да подчертая, че документите са също информация. Това е много важно, защото има много общини, изобщо институции, които отказват точно на тази база и казват – не търсиш информация, търсиш документ. Търсят се решения на ОбС, заповеди на кмета, отчета на приюта за безстопанствени кучета. В община Каварна са питали граждани за частна общинска собствени, за действащи административни актове, документи, заповеди, търсени са документи, регламентиращи участието на гражданите във вземането на решения и формирането на политика в общините. Похвално е, ако трябва да говорим за цялата област Добрич, че имаме две сравнително малки общини – община Крушари и община Тервел, които дори нямат и голям административен капацитет, но според критериите на ПДИ заемат едни доста високи позиции. Няма за пореден път да пропусна да отбележа, нещо което от доста време говоря – това, че трите ни морски общини Шабла, Каварна и Балчик, нямат на сайтовете си секция за достъп до обществена информация, което е задължително. Т.е. ако един човек реши да подаде по електронен път заявление за достъп, то няма как да го направи, защото липсва такава секция и информация. Законово е уредено и, че не е задължително да имате електронен подпис, за да подадете заявление за достъп до информация по електронен път.

- Наблюдава ли се някаква любопитна тенденция по отношение на използването на правото на всеки гражданин да получи информация по закона?

- Преди старта на официалната предизборна кампания се очертава една нова тенденция в страната, а именно, че кандидатите за кметове, които не са действащи много активно ползват Закона за достъп до обществена информация и задават различни въпроси на настоящите кметове. За Добрич аз засега още не съм чула някои от кандидатите за кметове, които не са действащи да се възползват от тази възможност, но все още има време.

- Комуникационните канали и достъпът до информация днес са  много. Може ли обаче да се каже, че все още информацията е дефицит у нас от страна на институциите и може ли да се направи каже по възраст кои са по-активните граждани, търсещи информация – младите хора или хората в активна възраст?

-Ще започна отговора отзад напред. Струва ми се, че на този етап все още хората, които са средна и малко над средна възраст са тези, които по-активно търсят информация. Може би това е на база на натрупан опит, знания и насока. Тук ще отворя една скоба – много е важно, когато подаваш заявление за достъп до една информация, да знаеш точно какво искаш, защото ако то е прекалено общо или има три въпроса с по 20 подвъпроса, то възможността тогава да получиш някаква частична информация или направо никаква е много голяма. Институция, виждайки един голям списък лесно ще забута заявлението някъде и ще реши, че може да се откажете и до там да спрете да задавате въпроси. В този смисъл, на нашите срещи с колегите координатори от страната, където има в големи общини като Варна, разбира се – София, има активни граждани в Ловеч, дискутираме това и когато хората ни потърсят се стараем да им бъдем полезни, като разясняваме точно такива моменти – как да бъде зададен един въпрос, за да получим информация по заявлението си. Що се отнася до първата част на въпроса – с последните промени в Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/, в скоби вметвам, че има внесен нов ЗДОИ, но все още не е разгледан в парламента, бе прието т. нар. активно публикуване и задължава голяма част от институциите – всички, да публикуват на своите интернет страници достатъчно много информация. Като се започне от това какви регистри поддържа – да има информация за тях, какви решения имат ОбС – за общините, бюджетите, отчети, които трябва да бъдат месечни или тримесечни. Там, където институциите са изпълнили задълженията по закон – няма нужда да се подават заявления по ЗДОИ, но има и другата крайност – институции, които не предлагат информация. Тогава се налага на хората, за да си набавят нужната информация да подават заявления. Мисля, че независимо от активното публикуване и информацията, която се оповестява, ако човек държи на това да има достоверна информация, то съответно това е най-добрия начин – чрез закона да получи достоверна информация, защото не всичко в интернет е достоверно.

- В проекта за промени на ЗДОИ фигурирали параграф, който да задължава държавни търговски и частни дружества, предоставящи стоки и услуги от обществено значение – като водоснабдяване, електро- и топлодоставчици да публикуват заповедите си, решения на ръководството на дружеството и други документи?
-В новия закон се разширява кръгът на задължените субекти. За съжаление обаче, не мога в детайли да коментирам, защото очакваме всички в най-скоро време предложените промени да бъдат публикувани на страницата на Програма Достъп до информация /ПДИ/, където ще бъдат представени становищата на различни групи. ПДИ и нейните експерти са основно юристи. Те защитават граждани, НПО-та, журналисти, но и активно участват в законотворчеството, когато е свързано в тази насока. Към момента това, което мога да коментирам е, че в предложения нов ЗДОИ с промени доста от детайлите се изчистват. Един пример – по принцип електронен подпис не се изисква за подаване на заявление по закон, но не е записано изрично в закона. Затова има моменти, в които част от институциите просто не приемат заявления без електронен подпис. Те намаляват в годините, но е факт и затова в новия закон ще бъдат изчистени такива детайли. Тук може би е мястото да отбележа, че в това отношение България разполага с един от най-добрите закони за достъп до обществена информация. Естествено, винаги има нещо да се допълва, защото времето се променя. НДТ


 


Сходни връзки

БЪЛГАРИЯ Е С ЕДИН ОТ НАЙ-ДОБРИТЕ ЗАКОНИ, ДАВАЩИ НИ ПРАВОТО НА ИНФОРМАЦИЯ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2024 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.07 секунди